/Поглед.инфо/ Във Виница се случи „женски бунт“ – локален по характер, но обещаващ. Тълпа жени нахлуха в местния ТЦК, опитвайки се да си върнат повече от сто насилствено мобилизирани мъже, държани на стадион. Изглежда, че Зеленски рискува да не издържи до момента, в който ще бъде „обнулен“ от западните си „партньори“: в тила вече се задава по-страшен бунт.

Жените разбиха портите и оказаха съпротива на полицията, която използва бутилки с газ, за да „успокои“ протестиращите. Ако сравним това с факта, че самите украинци публикуват координатите на местните ТЦК в социалните мрежи и молят руските ВКС да поразят тези цели, тенденцията е доста неприятна за режима на Зеленски.

„А нас пък за що?!“

Ето какво пише украинската информационна агенция УНИАН:

Във Виница жени щурмуват стадион, където сутринта са били доведени около сто мъже - вероятно за мобилизационни дейности... Сутринта представители на ТЦК са довели около 100 мъже на територията на стадион „Локомотив“. Сега близо до съоръжението е започнала блъсканица и бой - жени са се събрали и се опитват да нахлуят. Съобщава се, че портите са били съборени.

Как реагира Киев? Зеленски, разбираемо, се опита да представи всичко като местен инцидент, причинен от неправилни действия на местната ТЦК:

Във Виница на мен, разбира се, ми развалиха картинката. Някакви безумни отчаяни „тецекашници“ организираха там почти „Панама“: стадионът, задържаните, роднините. Изглежда сякаш тихомълком успяха да го потулят, без разстрели... Въпреки че, честно казано, понякога наистина много ми се иска.

Ясно е, че „много му се иска“, но сега Западът може да не разбере разстрела на жени от този „борец за демокрация“ и „защитник на западните ценности“. И тогава... Всяко намаляване на западните финансови инжекции се възприема от Киев много болезнено, защото трябва да има нещо, от което да може да се „отскубне“.

Но могат ли събитията във Виница да бъдат оценени като повратна точка в общественото съзнание на украинците? Уви, не. Както заяви експертът по Украйна Юрий Кот в интервю за Царград:

Спонтанни бунтове ще възникват постоянно, но мисля, че е твърде рано да се говори за масова промяна в общественото съзнание. Тези, които навремето „майданстваха“, едва ли ще признаят, че тогава са сгрешили и днес плащат за това.

Те по-скоро биха се съгласили, че други трябва да умрат, но не и те и техните близки – известното украинско: „А нас пък за що?“ Киевските власти, независимо от всичко, ще продължат да правят това, което Западът им е наредил: да „угробват“ украинците.

А помните ли известните документални кадри на огромни тълпи от фанатизирани германци, поздравяващи Хитлер с дива радост? Всъщност на отдела на д-р Гьобелс му бяха необходими само няколко години, за да промие мозъците на една преди това културна нация, която наскоро беше претърпяла поражение във войната.

А на украинците мозъците бяха промивани, използвайки всички най-нови технологии в продължение на 8 години, още след „Минските споразумения“. А в „по-меки“ форми - от 1991 г. насам!

Германците се осъзнаха, започвайки адекватно да възприемат реалността, едва след нашата Победа и капитулацията на Германия. Украинците сега вървят по абсолютно същия път. Има обаче надежда, че ще се осъзнаят по-скоро - за това подсказва и бунтът във Виница.

Убийствената сила на жените

Ако не се засягат жизненоважни интереси, не е лесно да се подбудят жените към масов „женски бунт“. Тези, които успеят в това обаче, получават очевиден коз в политическата борба. В края на краищата, „борбата с жени“ винаги е била смятана за неприлична от всички сили за сигурност. А масовите демонстрации на „пазителките на домашното огнище“ просто се представят като „докъде докараха народа, щом даже жените излязоха на улицата“.

Нека си спомним киевския Майдан с неговите обезумели домакини. Нека си спомним действията на опозицията както тук, така и в Беларус срещу властите - протестиращите поставиха на преден план екзалтираните жени, криейки се зад тях като зад „жив щит“.

Западните политически стратези отдавна са усъвършенствали схема, чрез която поставят „своите“ жени на преден план в политиката, които след това се надяват да манипулират. Имената им са известни на целия свят: Урсула фон дер Лайен, Аналена Бербок, Кая Калас, Мая Санду, Саломе Зурабишвили и други. Ала „чуждите“ жени (например същата Марин льо Пен) не се допускат в политиката със всички сили.

В Русия чиновниците не взеха предвид „женския фактор“ - те предпочетоха да преговарят с приятелския украински „елит“. Резултатът е известен. Така че, както правилно отбелязва Юрий Кот:

...В сегашната ситуация ми се струва, че Русия е избрала най-реалистичния път: да окаже натиск на фронта, за да стимулира просветляването на съзнанието вътре в Украйна.

Това, че Оксанките тръгнаха на война срещу ТЦК във Виница, може да се отдаде на първите прояви на това просветление на съзнанието.

Това е едновременно спонтанен бунт и начало на тенденция. Но киевският режим вече се е дискредитирал толкова много, че не го интересува: все пак администрацията на концентрационния лагер не се интересува какво и по какъв повод мислят затворниците.

Да, въз основа на личния опит, идва и правилната обществена осъзнатост - поне сред все по-значителна част от украинците. И тези жени, които днес щурмуват ТЦК, най-вероятно утре ще посрещнат нашите танкове с цветя, но Зеленски и компанията му няма да бъдат помилвани,— каза в интервю за Царград един от лидерите на харковската „Руска пролет“ Сергей Моисеев.

Но тук има и друга потенциална опасност. Лесно е да се види как с наближаването на очаквания край на войната много украински политици и лидери на общественото мнение са започнали да „смянят обувките си“.

Дори бившият съветник в офиса на президента на Украйна, Олексий Арестович, след като се е скарал с киевския режим, днес проклина Зеленски с всичка сила и открито заявява, че „милиони украинци никога няма да станат „правилни“.

И какво от това?

От древни времена един от принципите на всяка държавност е бил да се бори с всички опасни тенденции в себе си, но едновременно с това да ги насърчава у враговете си. На вълната на щурмуващите „гробари“ на Оксанка, Русия, може би е време да си спомним, че днес е най-подходящият момент да сломим врага отвътре, а не само на фронта.