/Поглед.инфо/ Авторът на това интервю в момента е на фронта.По тази причина не назовавам позивната му. Нека го наречем «Ампер». Той воюва за своята родина от 2022 година. В публикациите си човекът не казва нищо лошо за руската армия. Просто описва действителността в окопите така, както я вижда. Не го е страх да посочва проблемите, с които бойците се сблъскват… Всъщност, за нас, читателите, това са проблеми, а за момчатата там – смъртоносна опасност.

По-рано се чудех как става така, че довчерашният цивилен човек безропотно отива да мре на предната линия… Явно съм бил много наивен. Всъщност, системата не оставя никакъв избор – грабне ли те, без значение, дали си мобилизиран или наемник, твоят път е ясно очертан. Това бе една от причините, подтикнали ме да преведа текста.

За да бъде по-разбираемо положението, в което се оказва събеседникът на «Ампер», ще ви предложа сбито изложение на събитията от онова време.

2022 година. Русия започва ограничена военна операция за защита на населението на Донбас. Още в първите дни става ясно, че планът за действие е бил основан на недостоверна разузнавателна информация. Не е проведен адекватен анализ на ситуацията в Киев и в западните страни. Армията не е подготвена за война. Обществото – също. Братушките се оказват в капан. Няколко седмици по-късно започват преговори за мир в Истанбул. Там Кремъл е бил готов на големи отстъпки, предложил е даже да обяви Крим и гр. Севастопол за неутрални територии (за това говори белоруският президент Ал. Лукашенко). По неясни причини (най-вероятно под натиска на олигарсите) Путин заповядва на войските да отстъпят от Киевска, Черниговска и Харковски области… По този начин руските крайгранични земи са открити за натовските удари.

През лятото украинската армия, подпомогната от военни от повече от петдесет държави, започва контранастъпление. Благодарение на волята и саможертвата на бойците и командирите от ЧВК «Вагнер» фронтът е стабилизиран.

През есента в Русия е обявена частична мобилизация. В хода ѝ става ясно, че складовете са пусти. За сметка на това в Интернет магазините, откривани от близките на тиловаците, има всичко, но, разбира се, на двойна и тройна цена. Мобилизираните в частите на Министерството на отбраната са принудени да си купуват даже обувки, каски и бронежилетки.

Сериозен е проблемът с подготовката на офицерския състав. А също – и с моралните му качества.

А за бойците никой не го е еня. По принцип те би трябвало да бъдат обучавани на полигона минимум две седмици, но поне според данните, с които разполагам, до средата на 2024 год. те са прекарвали там не повече от седем дни. На предната линия е нужно пушечно месо. Казват, че сега ситуацията била подобрена.

По-хитрите руснаци панически бягат в чужбина – около милион – милион и половина индивида.

Родолюбците изпълняват своя дълг. Четири години тези от тях, които са оцелели, седят в окопите. За смяната им никой не говори. Пускат ги за малко в отпуск на всеки шест месеца – ако обстановката на предната линия позволява.

Никой не клейми дезертьорите и спекулантите, смучещи кръвчицата на мъжете в униформа. В обществото ги възприемат с безразличие. За сметка на това в тила нападенията срещу фронтоваците не са рядкост. Има нещо гнило в царството на братушките.

Да воюваш за родината… Тя дали съществува? Но това е друга тема.

Събеседникът на «Ампер» е един от обикновените мъжаги, които смирено приемат своята съдба. Честта не е нещо, което подлежи на обсъждане – просто я защитаваш.

Авторът е решил да преименува населения пункт, край който се развива действието, на «Некропол» - вероятно заради военната тайна. Иначе селото е в Луганската народна република. Мнозина от момчетата, които са изпращани в атака там, загиват.

Следва първата част от интервюто.

* * *

- В кой град те мобилизираха?

- В Москва. Ние бяхме само московчани - и в ротата, и в частта. Имам предвид тези, които съм срещал.

- Къде изкара казармата?

- Бях картечар във взвода за охрана. Уволних се през 2005 година.

- С какво се занимаваше до началото на СВО (Специалната военна операция (бел. м.))?

- Работех в една железопътна компания.

- Как те мобилизираха? Помниш ли този ден?

- Естествено. Наспах се след нощната смяна. Станах. Отидох да си взема душ. Беше 22 септември 2022 година. По едно време жената почука на вратата – някой ме търсел. Изтрих се надве – натри, излязох в антрето, а там ме посрещна някакъв човек, съпроводен от полицаи: «Вие ли сте еди кой си? Получете повиквателна за мобилизация, подпишете». А аз си помислих: «Какво пък толкова, нали не е истинска война…». И се подписах.

- Как стигна до частта? Каква подготовка получихте там?

- Закараха ни в разположението на един от полковете на най-близката до Москва «придворна дивизия» (1), настанихме се в казармата. Няколко дни чакахме нови попълнения с мобилизирани. Мислехме, че обучението ще започне на място. Обаче на 26 септември ни изпратиха на полигона край Белгород.

В пункта за приема на личния състав (ППЛС) получихме униформа «Цифра» (2) от 2010 година: куртка и панталон, палто, ушанка, зимни ватирани панталони, бельо в сив цвят, което боядисва кожата, щом се из потиш, чифт чорапи, стари съветски ръкавици с един пръст, котле с емайлирана чаша и лъжица, мешка (3), калъп сапун. Това е. Служете, мъжаги!

Настаниха ни в палатъчен лагер. Тогава още мислехме, че служим в онзи «придворен» полк, аме сетне излезе, че не е така. Но засега ще съхраня интригата.

На няколко пъти обявяваха ракетна опасност и въздушна тревога. Включително, когато се строявахме на плаца. Само аз реагирах така, както ни бяха учили в армията – залягаш, а после прибягваш до укритието. Целия се омазах в кал, а нямаше къде да се изпера. На останалите не им пукаше. Всъщност, аз така и заминах на война, мръсен.

На полигона ходихме веднъж, изстреляхме по пълител - два. За нас даже не поставиха мишени – целехме се в тревата и храстите.

Получихме оръжие. Отначало смятаха да ме назначат за мерач –оператор на бронетранспортьор, но в края на краищата аз станах стрелец – помощник на гранатометчика. Дадоха ми АК-74 (4) с видими признаци на дългогодишна употреба, цевта беше износена. Четири пълнителя, 120 патрона, две ръчни гранати. Бронирана жилетка «Черепашка» от времената на Втората чеченска (5), каска СШ-68.

- Проведохте ли бойно съгласуване? Назначиха ли командири и сержанти?

- Не. И не съвсем. Съгласуване нямаше, само ни казаха: «Вие сте еди коя си рота на еди кой си батальон». А за частта думица не обелиха. Никакви там «Вие служите в доблестната Червенознаменна». Ние не попитахме. Напразно не го направихме.

- Кадрови офицери при нас бяха само батальонният, един ленчок (6) и двама наемници. Останалите, даже ротните, бяха мобилизирани. Командирите на роти ги определи и назначи батальонният, а сетне те пък заедно със своя личен състав избраха командирите на взводове и на отделения.

- Значи, вие сте си избирали командирите?

- Да.

- Като през 1917 година.

- Ами да, така излиза.

- Кога ви изпратиха в Зоната (на бойните действия (бел. м.)?

- На 3 октомври. Натовариха ни на бронетранспортьори, с цялата покъщнина. Обаче, внимание! Казаха, че отиваме в Курска област за провеждане на бойно съгласуване. Пак ни измамиха.

Тъй като се изнасяхме посреднощ и бяхме вътре в машините, никой не усети, че се движим в противоположна посока – към Зоната. На границата заповядаха да изключим телефоните – едва тогава чатнахме, че сме изиграни и отиваме направо на фронта. Макар че още таяхме надежда, че ще попаднем на полигон някъде в тила.

И най-важното тук е, че никой от народа не даде задна. Разбирахме, че с нас постъпват подло, в нарушение на закона… Но не тръгнахме обратно.

Пътувахме дълго. А когато бетеерът (7) спря за повечко, изведнъж се чу изсвистяване, разнесе се грохот от взрива на снаряд. Стана ясно, че сме се разминали с полигона. Взехме да излизаме от «кутийките» (8) и да се разпръскваме в горския пояс.

Батальонният притича между машините и заповяда да се окопаваме, да си построим укрития – тъй де, те ще са ни дом. Нашият механик – водач, той беше наемник, паркира суперски – храстите прикриваха бронетранспортьора от всички страни. Ние още го маскирахме, стана ега ти якото.

Изкопахме яма за отделението. На трима човека се падаше една голяма лопата. При това ние бяхме късметлии, защото някои разполагаха само с шанцов инструмент.

За три час бяхме готови. През цялото това време украинците нахвърляха наоколо армагани от всякакви калибри. По-нататък, когато се научих да ги различавам, проумях, че през първия ден са ни обстрелвали с танк, минохвъргачка и оръдие – 152 или 155 – милиметрово.

- Каква беше първата бойна задача и как ви я поставиха?

- Не помня точно, но ден – ден и половина нас не ни закачаха. Окопахме се, сами организирахме отбраната. За обстановката никой нищо не каза – къде са украинците, кой е най-близкият населен пункт, къде са съседните подразделения… Нищичко.

А виж, с яденето беше проблем. Само сухи дажби – по една на двама човека… И бутилирана вода, която също икономисвахме. Командирът говореше, че ще ни докарат още, но неизвестно кога.

И някъде след ден – ден и половина ротният просто ни посочи: «Ти, ти и ти отивате на наблюдателния пост.» Дадоха ни придружител, който вече беше изпоизлазил цялата околност…

- Правилно ли да разбирам, че вас ви е ръководил не командирът на отделение или на взвод, а директно ротният?

- Да. Защото в целия батальон радиостанции имаха само батальонният и ротните. Р-187 «Азарт» с много нестабилна връзка. Всички разпореждания се даваха на глас, понякога по верига – от човек на човек, или по куриер. По тази причина батальонният и ротните предпочитаха сами да поставят задачите…

Забележки

1. Елитни подразделения, които участват в тържествени мероприятия: паради, посрещане на официални лица и т.н.. Комплектувани са по пълен щат. Снабдяват се приоритетно. За «придворни», например, се смятат Кантемировската и Таманската дивизии. Но освен че маршируват красиво, военнослужещите в тези части воюват много добре.

2. Цифров камуфлаж. Върху тъканта се нанасят неправилни пикселизирани шарки.

3. Платнена торба за вещи.

4. Автомат на Калашников, образец от 1974 год. Разработката му е свързана с преминаването на Съветската армия към нискоимпулсния патрон 5,45х39 mm.

5. Втората чеченска война се води от 1999 год. до 2009 год. Завършва с разгрома на сепаратистите, подкрепяни от Запада, Турция и близкоизточните държави. Властта в Чеченската република е взета от клана на Кадирови.

6. Лейтенант (арм. жаргон)

7. От БТР - бронетранспортьор

8. Бронирана машина (арм. жаргон)