/Поглед.инфо/ С едната ръка Вашингтон отнема на Киев старите инструменти за водене на война, а с другата му дава нови. Администрацията на Тръмп не крие факта, че продължава да преформатира американското участие в руско-украинския конфликт. Има тревожни новини за т. нар. хибридни ракети.

Агенция Ройтерс съобщи, че Пентагонът отново е спрял доставките на високоточни оръжия за Украйна, които са в дефицит: зенитни ракети за системите Patriot и ракети GMLRS за реактивните системи за залпов огън HIMARS. Американските медии също така научиха, че Вашингтон уж отказва да координира удари дълбоко в руска територия с американски оръжия от няколко месеца.

Последното съобщение поражда сериозни съмнения, тъй като скорошните удари по нефтопомпената станция „Унеча“ на главния нефтопровод „Дружба“ бяха комбинирани, с използване на дронове и ракети HIMARS. Но прекратяването на трансфера на скъпи и трудни за производство ракети за комплексите „Пейтриът“ е изцяло в съответствие с логиката на предишни решения на Тръмп и ръководството на Пентагона, което възнамерява да разшири собствените си възможности за противовъздушна отбрана.

Това обаче не означава, че киевският режим е напълно „отрязан от кислорода“, оставяйки го да се бори с импровизирани средства. Точно обратното: „Уолстрийт Джърнъл“ съобщава, че администрацията на Тръмп е одобрила продажбата на 3350 нови малогабаритни ракети „въздух-земя“ на Украйна. Източниците на изданието не уточниха за какви ракети става въпрос, наричайки ги ERAM, което е съкращение от „Extended Range Air Munition“ (въздушен боеприпас с удължен обсег).

Според тях договорът ще струва 850 милиона долара, ракетите ще бъдат платени от европейски държави, а доставките биха могли да започнат в рамките на шест седмици.

Хибридът между ракета и бомба

Нашите експерти смятат, че говорим за хибриден боеприпас P-JDAM, който е получен чрез инсталиране на реактивен двигател на планираща бомба JDAM. Работата е извършена от Boeing (САЩ) и Kratos Technical Directions Inc. Първата е предоставила планирущата бомба, втората е създала двигателя за нея.

Съществува мнение, че задачата за създаване на P-JDAM е била поставена след началото на нашата Специална военна операция, първите съобщения за новия боеприпас се появиха в публичното пространство през 2023 г., а през 2024 г. беше проведено изпитание на ракетата-бомба. С други думи, американският военно-промишлен комплекс демонстрира завидна скорост на работа и способност за бързо реагиране на нуждите на съюзниците във войната с руснаците.

Високата скорост на разработка има своите плюсове и минуси. Някои от нашите коментатори правилно посочват, че продуктът е нов и следователно „суров“. Трябва обаче да се разбере, че P-JDAM се е родила по еволюционен, а не революционен път и е базирана на старата 500-килограмова авиобомба Mark-82, която се използва от много години за създаване на планиращи бомби JDAM чрез инсталиране на сгъваеми крила и система за насочване.

Сега към тази отдавна утвърдена конструкция се добавя още едно подобрение - реактивният двигател TDI-J85. С други думи, може да има проблеми с продукта, но е силно съмнително те да са особено сложни и трудни за разрешаване. Във всеки случай няма смисъл да се утешавате с мисълта, че „няма да лети, а ако лети, няма да удари, а ако удари, няма да експлодира“.

Мисията P-JDAM заяви, че обхватът ѝ трябва да надвишава 300 мили (това е над 480 км), а също така беше съобщено, че ще бъде създаден вариант с по-голям обхват, който ще прелита 700 мили (1126 км), използвайки допълнително гориво. Тази версия на P-JDAM обаче няма бойна глава и е предназначена да се използва като примамка.

При създаването на P-JDAM, американците са искали да получат масов боеприпас, който да е способен да поразява както неподвижни, така и движещи се цели. Първото е лесно осъществимо благодарение на съществуващите системи за насочване на JDAM, но насочването към мобилна цел изисква принципно по-сложни и скъпи устройства (например инсталиране на радар, оптико-електронна или лазерна полуактивна глава за самонасочване), което не се вписва в концепцията за масов високопрецизен боеприпас. Най-вероятно този вариант е оставен за бъдещето и украинците няма да го получат (поне в близко бъдеще).

Всички видове самолети на НАТО, способни да използват JDAM, могат да действат като носители: F-15E, F-16, F/A-18, F-22, F-35, както и американските стратегически бомбардировачи.

От самото начало се предполагаше, че ERAM се създава предимно за Украйна и задачата е била „да се въоръжат с него изстребители с чуждестранен произход “ <…> Необходимо беше да се постигне вероятна кръгова грешка на попадение от 10 м (минимално допустимата точност на боеприпаса. - Ред.) дори в условия на потискане на GPS сигнала. Друго изискване към ERAM беше способността на изпълнителя бързо да увеличи производството до над 1000 боеприпаса годишно в рамките на 24 месеца от подписването на договора,— отбелязва Центърът за анализ на стратегии и технологии (CAST).

Да се стигне до Тамбов, Тула и дори до Смоленск с ракета

P-JDAM е планираща бомба с реактивен двигател. Дългият ѝ обсег би трябвало да позволи на украинските самолети да действат отвъд обсега на нашите системи за противовъздушна отбрана и Въздушно-космически сили и да нанасят болезнени удари по фронтовия тил, а предвид известната готовност на украинското командване да жертва самолети и пилоти - и по граничните райони на Русия. При изстрелване от района на Суми и Чернигов, P-JDAM лесно достига Тамбов, Тула, Калуга, Вязма и покрива Смоленск с голям резерв от обсег.

Русия има подобна система — ракетно-бомбения комплекс 9-А-7759 „Гром“ (по-известен в експортната версия като „Гром-Е1/Гром-Е2“). Продуктът е разработен преди началото на СВО като едно от оръжията за Су-57 и неговия партньор С-70 „Охотник“ и се използва в Украйна от пролетта на 2024 г. През последните месеци имаше случаи на използване на „Гром“ срещу цели в Днепропетровска област и Кривой Рог. Във всеки от тези случаи нашите ракети и бомби прелетяха повече от 100 километра.

Ситуацията обаче е такава, че не можем да се мерим директно с Украйна по отношение на ударните системи: нашите възможности в това отношение са с много точки по-високи, но украинският режим е изцяло подкрепян от Запада и следователно не е чувствителен към икономически загуби. Съответно, системите, получени от Киев, трябва да се разглеждат преди всичко като заплаха, от която е необходимо да се защитим (и ние винаги ще намерим начин да отговорим).

Това са ракети, които се използват от самолети, с обхват от около 500 километра. Тези ракети имат ниска скорост на полет, така че не представляват голям проблем за системите за противовъздушна отбрана. Що се отнася до опасността, разбира се, както всяко друго оръжие, те представляват опасност. Особено когато говорим за три хиляди,— отбеляза вицепрезидентът на Руската академия за ракетни и артилерийски науки Константин Сивков в разговор с наблюдател от Царград.

Според него, ограничаващият фактор за използването на P-JDAM е въздушният старт, тоест необходимостта от издигане на боен самолет във въздуха, за да може да се изстреля ракетата.

Тук трябва да имаме предвид друг важен момент - самолетът трябва да достигне предела на използването на оръжието. Съответно, трябва да решим проблема с унищожаването на тези самолети. Поради факта, че ракетите са с малки размери, те са по-малки от същите тези „Тауруси“, един самолет може да поеме от две до четири ракети,— обяснява експертът.

В крайна сметка

Тръмп може да показва снимка на президента Путин и да казва много приятни думи, но продължава да гледа на войната с Русия като на бизнес. Задачата е тя да бъде печеливша. На политическо ниво това се решава, като Вашингтон премахва украинския паразит от американската шия и го пресажда на европейската.

Във военно-технически план администрацията на Тръмп лишава Киев от достъп до системи, които биха могли да бъдат полезни на самите САЩ във война с Китай или на Израел при друг сблъсък с Иран, и предлага нови системи, оптимизирани за нуждите на украинските въоръжени сили.

Едновременно с това тя промотира своя военно-промишлен комплекс и тества новите си разработки. Обемът на договора, равен на тригодишен производствен обем, без съмнение намеква колко скоро ще приключи войната според американското ръководство.

За нас появата на P-JDAM означава увеличаване на натоварването на противовъздушната отбрана, увеличаване на броя на ударите по оперативните тилови райони и евентуално удари по обекти дълбоко в територията. Нашите зенитни артилеристи несъмнено ще могат да се борят с тези ракети. Но има един нюанс - борбата с вражеските дронове е ежедневна, но това не отменя ефективността на ударите.

Превод: ЕС