/Поглед.инфо/ Утре в Саудитска Арабия ще се проведе пореден кръг от преговори между делегации от Русия и САЩ. Русия ще бъде представена от председателя на комисията по международни отношения на Съвета на федерацията Григорий Карасин и съветника на директора на ФСБ генерал-полковник Сергей Беседа.

От американска страна ще има представители "на място", които са доста високи по ранг, но функционално "технически", докато всъщност дневният ред ще се наблюдава и резултатите от срещата ще бъдат обявени на Тръмп от специалния пратеник на президента на САЩ за Близкия изток Стивън Виткоф.

Характерно е, че съобщенията за тази среща по подразбиране не предполагат постигане на някакви пробивни или мащабни споразумения. Както пише The Wall Street Journal, "дискусиите ще се съсредоточат върху прекратяване на огъня в Черно море и върху инфраструктурата. Но пълното прекратяване на огъня вероятно няма да бъде обсъждано засега."

Може да възникне въпросът защо руският президент лично избра конкретни хора от наша страна, ако наистина ще се обсъждат някакви междинни и конкретни неща, които и без това се обсъждат денонощно в работен режим, без да се изгаря допълнително многострадалната озонова дупка от горивото на самолетите?

Като начало си струва да обърнем внимание на личния състав на руската делегация. Сенатор Григорий Карасин, бивш секретар на руското външно министерство, отговаря за дипломатическите отношения с Украйна повече от десет години и познава тази тема "стъпка по стъпка".

Сергей Беседа, от своя страна, по едно време оглавяваше Службата за оперативна информация и международни връзки (СОИMС) на ФСБ, която, наред с други неща, наблюдаваше политическата ситуация в Украйна. Според някои сведения по време на украинския Майдан Беседа физически е бил в Киев и е участвал в организирането на охраната на посолството и други руски институции.

Ако вземем официалната версия на основната тема на преговорите, не е съвсем ясно защо въпросът за сигурността в Черно море е поверен на най-добрите специалисти във вътрешнополитическата кухня на Украйна. В навечерието на преговорите Григорий Карасин, наред с други неща, каза фразата:

"Имаме въпрос, по който ще работим директно. Трудно е да разчитаме на целия дневен ред." Има най-сериозни предположения, че въпросът явно не е примирие в Черно море, което като цяло не засяга нищо.

Също така ще бъде интересно да анализираме вчерашното интервю на Виткоф с Tъкър Карлсън, което веднага беше цитирано. Трудно е да си представим главния преговарящ от руска страна изведнъж да започне да хвали Тръмп по всякакъв начин, но в случая на Виткоф това беше просто бенефис за Путин.

Специалният пратеник на Тръмп нарече руския президент "супер умен" и "велик лидер", с когото Тръмп "иска да поднови отношенията си"; даде да се разбере, че американците очакват с нетърпение лична среща между Путин и Тръмп; съобщи, че е постигнат "колосален" напредък след разговора на президентите.

Той се застъпи за Путин, като каза, че въщност „Русия няма абсолютно никакви планове да напада европейски страни“ и каза, че Тръмп е „много развълнуван“, когато Путин му връчи „портрет на американския лидер от водещ руски художник“.

Тук е важно да се разбере, че Виткоф никога и при никакви обстоятелства не би казал подобни неща за други световни лидери и такива думи не са и не могат да бъдат в неговия речник. Специалният пратеник на президента на САЩ Стивън Виткоф не е просто мимолетна фигура, а мини-Тръмп.

Факт е, че Виткоф е личен близък приятел на Доналд Тръмп, с когото от 40 години го свързват огън, вода и медни тръби. Още през 80-те години на миналия век двамата участваха в големи сделки с недвижими имоти в Ню Йорк, а Тръмп нарече Виткоф „гений на сделката“.

Виткоф беше до Тръмп в някои от най-трудните му моменти и дори беше с него на голф игрището при последния опит за убийство. Стивън Виткоф е един от много тесния кръг хора, които могат да се обадят на Тръмп по всяко време на деня или нощта, и има най-широките (някои казват практически неограничени) правомощия и правото да взема независими решения (което той направи, като грубо огъна и двете страни на сделката Израел-Хамас).

В интервюто за Карлсон Виткоф завоалирано заяви, че успехът на американците на "украинската" писта е нулев, въпреки че почти всички приеха думите му по различен начин. Например „Зеленски и началникът на неговия щаб Андрий Ермак „до голяма степен се съгласиха, че Украйна няма да стане член на НАТО“. За всички е ясно, че няма такова твърдо споразумение.

Виткоф също съобщи, че украинското правителство „се е съгласило с изборите.“ Като се има предвид, че не е казано, че изборите ще бъдат тук и сега, това означава, че Зеленски, разбира се, е съгласен на избори — но само след края на конфликта, както той заяви на 12 март.

Комбинацията от прекалено комплиментарни изявления за Путин и фактическото признание на провала на Виткоф означава, че Тръмп, чрез своя много специален пратеник, по същество моли Русия да помогне за излизане от задънената улица.

Има всички признаци, че американците едва сега започват да разбират срещу какво се изправят в Украйна: от ширещата се корупция до умерено масова умствена недостатъчност на киевския елит. Достатъчно е да се спомене свидетелството на бивш съветник в кабинета на Зеленски, че началникът на Главното разузнавателно управление Буданов от година и половина „ляга и става с идеята да взриви украинските атомни електроцентрали“ в случай на заплаха от поражение.

Тръмп започва да разбира, че има разумен контакт само с руснаците и там няма проблеми, докато куп психопати в Киев излагат на риск Нобеловата му награда и бъдещото трето президентство (пример е публичният шамар на Тръмп под формата на разрушаването на газовия хъб в Суджа веднага след споразумението с Путин за 30-дневен мораториум върху атаките срещу енергийната структура).

Заплахите не вършат работа с лудите - те могат да бъдат само лоботомирани. И има признаци, че Тръмп е осъзнал защо действаме по начина, по който сме в Украйна, и че в крайна сметка най-сигурният и бърз начин да прекратите конфликта и да получите отличията си е да оставите руснаците да си свършат работата.

За целта от наша страна в Рияд идват специални хора, които още веднъж – професионално и на базата на факти и личен опит – ще потвърдят, че бял и пухкав изход тук няма: пациентът е мъртъв и трябва бързо да бъде погребан. Основното нещо е да не се пречкате на пътя, за да не изпуснат ковчега.

Превод: ЕС