/Поглед.инфо/ По повод предстоящата 79-та годишнина от създаването на органите за контраразузнаване на Народния комисариат на отбраната на СССР СМЕРШ Федералната служба за сигурност на Руската федерация публикува копия на няколко архивни документа, представящи ни примери от героичната дейност на съветските агенти на военното контраразузнаване зад фронта.

В контекста на специалната операция на въоръжените сили на Руската федерация, това е още една причина да се постави въпросът за възможността и необходимостта от използване на опита на СМЕРШ при денацификацията на Украйна.

Най-важната задача на органите на СМЕРШ (съкращение от фразата "Смърт на шпионите", одобрена лично от И. В. Сталин) е борбата срещу „Абвера“ - германската разузнавателна служба, занимаваща се с разузнаване, контраразузнаване и организиране на саботажи в тила на Червената армия. С началото на войната срещу СССР „Абверът“ създава цяла мрежа от разузнавателни и саботажни училища, в които се обучават многобройни разузнавателни диверсанти, след което се прехвърлят на фронтовата линия и съветския тил.

Ефективността на работата на германските специални служби за създаване на разузнавателни и саботажни резиденции в съветския тил е ниска. Така например през първата половина на 1942 г. всеки трети германски агент, след като преминава фронтовата линия, бърза да се предава доброволно на представители на съветската власт. Това е не само следствие от предварително взето решение от един или друг човек (мнозина, за да избягат от плен, умишлено влизат в тези разузнавателни училища с очакването, че при първа възможност ще влязат във връзка със съветското контраразузнаване), но също и работата на съветските агенти за разлагане на вражески агенти директно в разузнавателните и саботажни школи на „Абвера“. Именно тази страна на дейността на съветското военно контраразузнаване разкриват публикуваните от ФСБ документи.

Агент Михайлов (Алексей Семенович Соболев), който се появява в тях, е един от тези, които успешно помагат на контраразузнаването на нашата армия да се бори с саботажната група AK-203, която е създадена в разузнавателния отдел на група армии "Център" и в първите години на войната е основният враг на съветските специални служби в московска посока. „АК-203“ вербува агенти главно измежду съветските военнопленници, които се намират в Смоленския транзитен лагер № 126, Минския лагер № 352 и транзитния лагер в предградията на град Борисов.

През юни 1942 г. войникът на Червената армия от 444-ти полк на 20-та армия на Западния фронт Соболев е преместен в местоположението на германските войски със задачата да проникне в Смоленското разузнавателно-саботажно училище, подчинено на „АК 203“. След като преминава линията на фронта, Михайлов, използвайки легендата, изготвена от съветските военни контраразузнавачи, успява да заинтересува германското разузнаване и е записан като кадет в Смоленското саботажно училище.

Там Соболев-Михайлов убеждава 12 кадети, след като са преместени в съветския тил, вместо да изпълняват задачи, да се предадат на съветските служби за сигурност. Съветският агент поверява на един от тях да предаде на военното контраразузнаване писмения му доклад за извършената работа зад фронтовата линия.

В допълнение към обикновените войници, Соболев успява да привлече съдействието на агент на „Абвера“, бившия началник-щаб на заградителен батальон на Червената армия Пьотр Маркович Голокоз, който извършва пропаганда сред още 17 кадети и ги насърчава да откажат да извършват саботаж на съветска територия. В допълнение към това във всяка група, изхвърлена от немците над фронтовата линия, Соболев и Голокоз запознават своите хора със задачата да осигурят предаването на диверсантите.

В края на януари 1943 г. Соболев се свързва с местните партизани и е изпратен с ценни сведения за Смоленското диверсионно училище. Година по-късно, през февруари 1944 г., разузнавачът като част от оперативно-чекистката група на СМЕРШ отново е хвърлен в тила на врага. Когато се завръща от мисия, той попада в засада и, бягайки от преследване, загива.

Голокоз остава известно време в училището, занимава се с набирането на агенти на „Абвера“ и помага на партизаните да получават оръжие. През юли 1943 г. той успява не само да предупреди командването на 1-ва Беларуска партизанска бригада за подготвяната от окупаторите наказателна експедиция, но и да постави наказателния отряд под огъня на партизаните. 84 германци са взети в плен, а самият Голокоз по-късно е транспортиран през фронтовата линия.

Това е ярък, но не единствен епизод от дейността на военното контраразузнаване. Не по-малко, а може би дори по-продуктивна е работата тук, в Смоленското саботажно училище, на агента на СМЕРШ Александър Иванович Козлов (съветският зрител знае за подвига му от някога популярната трилогия „Пътят към Сатурн“, „Краят на Сатурн" и "Борба след победата“. "Сатурн" е радио-позивната на „АК-203").

Козлов, лейтенант от Червената армия, взет в плен край Вязма, учи там под псевдонима Меншиков. В края на юни 1943 г. германското разузнаване го изпраща в тила на нашата армия в района на Тула. Козлов-Меншиков веднага се появява в отдела СМЕРШ на 323-та пехотна дивизия и скоро е отведен Москва. Той предава на чекистите снимки на 141 германски разузнавачи, дава данни и характеристики на много от тях, предава имената, под които са хвърлени в тила ни. Освен това той предава снимка на 91 кадети от разузнавателната школа.

Предвид тези обстоятелства СМЕРШ решава да използва Козлов при разработването на „Сатурн“ и го назначава под псевдонима „Пътеводител“. На 17 юли 1943 г. е прехвърлен през фронтовата линия. След като успешно докладва за „изпълнението“ на задачата, Козлов-Меншиков, по предложение на ръководителя на разузнавателната работа на „Сатурн“, зондерфюрер Фурман, заема длъжността инструктор в училището АК-103. В края на август 1943 г. от „Пътеводителя“ към СМЕРШ пристига куриер - радист, изоставен на страната на съветските войски, а след това и други агенти, вербувани от Козлов, които доставят изключително важна информация. Самият Козлов действа в „Сатурн“ до април 1945 г. Общо той предава на СМЕРШ данни за 80 официални служители и агенти на вражеските разузнавателни служби.

Благодарение на обширната информация, получена от агенти като Соболев, Голокоз, Козлов и други, ГКР НПО СМЕРШ разполагаше с обширни досиета - предметни разузнавателни досиета за конкретни екипи на „Абвера“ разузнавателни школи, които действаха срещу един или друг фронт и армия. Ако през втората половина на 1942 г. - първата половина на 1943 г. са открити само няколко разузнавателни досиета (например делото срещу АК-107 и нейния разузнавач Пол Цвей и някои други разузнавателни агенции на врага), то по-късно те станаха повече от 20 (разузнавателни групи „Експлозия“ „Кондотиера“ на АК-203, „Птицелов“ на АК-209“; „Ловците“ – на АК-205; „Яма" и "Корозия" - към Борисовското разузнавателно училище и други).

За всички тези случаи са очертани и изпълнени конкретни оперативни планове, които парализираха или сериозно намалиха разузнавателно-подривната дейност на противниковите специални служби. Ако през 1942 г. в АК-107 е въведен само един фронтов агент, през 1942 г., през 1943 г. вече има 11 тайни служители на СМЕРШ.

И като цяло през 1943 г., която се превръща в период на най-голяма активност на германските специални служби, военните контраразузнавателни служби получават данни за 1260 агенти, изоставени от немците в Червената армия.

* * *

На война като на война. Няма съмнение, че тайните служби на киевския режим вече оставят своите агенти в освободените от нацистите територии. Вече има доказателства, че такива агенти под прикритието на бежанци се изпращат на територията на Крим, в други руски региони, включително с саботажни и терористични задачи. В конфронтацията с тях ще бъде полезен опитът, натрупан през годините на Великата отечествена война от съветското военно контраразузнаване.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!!!

Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

информира, че организира чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“ по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ