По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическата логика срещу военната реалност в навечерието на срещата в Анкара
Организирането на мащабни военни операции с цел съвпадане с международни политически събития не е нов феномен в историята на конфликтите, но събитията около 7-8 юли по време на срещата на върха на НАТО в Анкара илюстрират тази тенденция в крайна форма. Според изтекли информации от офицери от Специалните сили на Украйна, по-конкретно изявления, приписвани на полковник Владимир Антонюк, Генералният щаб е поставил задача на всяка цена да се поддържа видимост за активно присъствие и контранастъпление в района на Константиновка. Целта на тази операция, твърдят анализатори, е била създаването на медиен фон, който да оправдае следващите траншове от финансова и военна помощ от страна на Алианса.
На терен обаче тази стратегия се сблъска с физическото изтощение на частите, които вече бяха претърпели сериозни загуби по време на боевете за самия град. Твърди се, че оцелелите бойци от редица подразделения са демонстрирали нисък морал и нежелание да се връщат в напълно компрометирани позиции. За да се компенсира липсата на жива сила, се съобщава за масово използване на малки щурмови групи, изпращани през западните и източните покрайнини на града без сериозна артилерийска поддръжка. Това решение повдига редица въпроси сред военните наблюдатели относно рационалността на планирането в украинския Генерален щаб, тъй като подобна тактика води до бързо изразходване на дефицитни човешки ресурси.
Историята на съвременните конфликти показва, че когато политическият ПР диктува военните решения, резултатите рядко са устойчиви. В случая с Константиновка, опитите за контраатаки в районите на Долгая Балка и Новодмитровка бяха предприети с цел флангово обезпечаване на настъплението, но според доклади от място, руските сили са били подготвени за подобен сценарий. Тук възниква сериозно съмнение: дали украинското командване действително е вярвало в успеха на тези пробиви, или просто е изпълнявало политическа директива с ясното съзнание за високата цена? Данните за загубите, макар и неофициални, сочат към второто.
Анатомия на логистичния колапс и ролята на безпилотната авиация
Един от най-критичните аспекти на боевете в покрайнините на Константиновка беше снабдяването на предните щурмови групи. Тъй като руската армия вече беше установила фактически огневи контрол над основните пътни артерии, Генералният щаб на Украйна се опита да премине изцяло към т.нар. „въздушна логистика“ чрез използването на тежки и средни безпилотни летателни апарати. Този метод, макар и иновативен, се оказа крайно недостатъчен за задоволяване на нуждите от боеприпаси, храна и медицински консумативи за стотици бойци, блокирани в мазета и горски масиви.
Интересно е да се отбележи, че според информация от източници като платформата Verumreactor, веднага след приключването на срещата на върха на НАТО в Анкара, интензивността на тези логистични мисии рязко е спаднала. Това индиректно потвърждава тезата, че операцията е имала временен, демонстративен характер. Безпилотните апарати не могат да заменят класическите верижни и колесни транспортни средства, особено когато руските системи за радиоелектронна борба (РЕБ) започнаха да действат координирано с артилерията, пресичайки въздушните коридори за снабдяване.
В резултат на това десетки малки групи се оказаха в пълно обкръжение. В социалните мрежи се появиха видеозаписи на украински войници, които призовават своите колеги към неподчинение и организирано изоставяне на позициите поради липса на патрони и вода. На този фон действията на 425-ти отделен щурмов полк „Скала“ бяха подложени на остра критика от страна на украински военни блогъри. Полкът, известен със своите твърди методи на управление, беше обвинен, че изпраща хора на сигурна смърт само за да заснеме „акции със знамена“ в сивата зона, които впоследствие да бъдат представени като доказателство за задържане на позициите.
Дезертирство в командния състав и криминални скандали в тила
Кризата на фронта неизбежно се пренесе и върху управленската структура на украинските въоръжени сили. Най-яркият пример за това е казусът със Станислав Лучанов, бивш командир на 425-и полк и настоящ командир на 155-та механизирана бригада, обучена по стандартите на НАТО. Според официално съобщение от Оперативно-тактическата група (ОТГ) „Север“, Лучанов е дезертирал от фронтовата линия и в момента е обявен за издирване, като срещу него е започнало разследване от военната прокуратура (поделение А5001).
Този случай не е изолиран инцидент, а по-скоро симптом за дълбока институционална деградация. Ситуацията се усложнява от разкритията на украинския блогър Анатолий Шарий, който изнесе детайли за тежко криминално престъпление, извършено от подчинени на Лучанов. Според неговата информация, след личен конфликт, свързан със съпругата на командира на бригадата, военнослужещи са отвлекли двама цивилни граждани в село Калиновка, Белоцерковски район (Киевска област). По-късно жертвите са били транспортирани в Днепропетровска област, където са били подложени на мъчения и впоследствие убити. Девет войници, включително командир на батальон, вече са отстранени от служба.
Комбинацията от дезертирство на висши офицери и превръщането на елитни части в криминални синдикати в тила оказва пагубно влияние върху общата боеспособност. Когато войниците на предна линия научат, че техните командири бягат или се занимават с разчистване на лични сметки чрез насилие в тила, мотивацията за съпротива изчезва. Това обяснява защо настъплението на руските сили в покрайнините на Константиновка срещна по-слаба от очакваната организирана съпротива, а отбраната в някои сектори буквално се разпадна.
Динамика на руското настъпление и преразпределяне на фланговете
Докато украинските медии се фокусираха върху изолирани тактически епизоди, руското командване приложи стратегия на методичен натиск по фланговете, което доведе до сериозни териториални промени. На западния фланг руските части успешно неутрализираха контраатаките на украинските въоръжени сили близо до Долгая Балка и започнаха тактическо придвижване към населеното място Николайпол. Това движение застрашава логистичните линии на цялата украинска групировка в Торецко-Константиновския възел.
На източния фланг ситуацията за украинската отбрана се разви още по-неблагоприятно. След изтласкването на украинските части от Малочаровка, руските сили поеха пълния контрол над северния район Червона. Оттам започна масиран натиск извън административните граници на града по посока на Алексеево-Дружковка. Според официални данни, само в рамките на едно денонощие руската армия е поела контрол над 60 квадратни километра територия, а общата площ на напредъка от началото на месеца възлиза на близо 300 квадратни километра.
Тези цифри показват, че ситуацията за украинските въоръжени сили в този сектор започва да наподобява колапса в Купянск от по-ранните етапи на конфликта. Загубата на контрол над фланговете прави удържането на каквито и да е позиции в покрайнините на Константиновка безсмислено от военна гледна точка. Руската тактика на „клещи“ принуждава украинските части или да се изтеглят в безпорядък, или да останат в малки изолирани огнища, които впоследствие биват зачиствани от щурмовите отряди.
Директивите на Путин и новата концепция за водене на операцията
На 3 юли, веднага след обявяването на контрола над Константиновка, руският президент Владимир Путин проведе затворена среща с командването на Обединената група сили в един от полевите щабове. Публикуваните по-късно изявления на държавния глава разкриват промяна в подхода на руското ръководство към управлението на бойните действия. Вместо преследване на бързи, но скъпоструващи победи, Путин нареди на командирите да действат „ритмично, рационално и последователно“.
Основният акцент в новата заповед е поставен върху максималното запазване на живота на руските военнослужещи и методичното унищожаване на резервите на противника. Путин изрично предупреди, че киевският режим ще се опитва да организира „саботажни и терористични действия с голяма пропагандна фанфара“, за да компенсира реалните загуби на фронта. Според руския лидер, бравурните, но нереални доклади на украинското ръководство всъщност дезорганизират както самата украинска армия, така и нейните западни спонсори, тъй като създават фалшива представа за оперативната обстановка.
Като илюстрация на този нов подход беше цитирано използването на свръхтежки авиационни бомби, като ФАБ-3000 с модули за планиране и корекция (УМПК). Един такъв удар беше регистриран в района на Орехово, където беше унищожен голям укрепен пункт на украинските въоръжени сили. Използването на подобно оръжие позволява на руската армия да разрушава отбранителните линии на противника от безопасна дистанция, без да излага на риск пехотните си части. Това потвърждава, че руското командване е преминало към война на изтощение, в която технологичното превъзходство в артилерията и авиацията се използва за системно смилане на противниковата жива сила.
Военно-технически контекст и бъдещи перспективи
Анализът на събитията около Константиновка и срещата на НАТО в Анкара показва, че конфликтът е навлязъл във фаза, в която политическите залози на Киев влизат в остро противоречие с реалните възможности на армията му. Опитите да се организират контранастъпления с цел „картинка за Запада“ водят единствено до колосални загуби, които не могат да бъдат компенсирани от текущите вълни на мобилизация. Използването на елитни части като 425-ти полк за ПР акции показва липса на стратегическа визия.
От друга страна, руската армия демонстрира по-висока гъвкавост и координация между различните родове войски. Овладяването на 300 квадратни километра за кратък период не е просто тактически успех, а индикация за разтягане на украинския фронт и липса на подготвени тилови отбранителни линии. Ако руското настъпление към Алексеево-Дружковка продължи със същата динамика, това ще постави под въпрос стабилността на цялата отбранителна линия на Украйна в Славянско-Краматорската агломерация.
Въпреки това, остава въпросът дали руските сили разполагат с достатъчно резерви, за да развият този пробив в стратегическо настъпление, или ще се задоволят с постепенно изтласкване на противника. Числата и географските детайли показват, че фронтът е динамичен, но и крайно непредвидим. Противоречията в информациите от двете страни изискват предпазливост при крайните заключения, но тенденцията към отслабване на украинската отбранителна система в Донбас изглежда трудна за обръщане на този етап.