По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на десеткилометровия клин
Информационният поток от последните дни рязко смени тона си, след като в публичното пространство изтекоха данни от канали, близки до Генералния щаб, според които оперативната обстановка в южнодонецкия сектор се е усложнила. Според твърденията на военния наблюдател Дмитрий Дегтярев, контингент от украинските въоръжени сили, наброяващ потенциално до 30 000 бойци при пълно окомплектоване на ангажираните части, е пресякъл административната граница и е напреднал с близо 10 километра. Тези цифри изглеждат стряскащо на хартия, но тук веднага изниква сериозно математическо и оперативно несъответствие. Настъплението не е еднократен масиран удар, а е резултат от над едномесечен позиционен натиск, осъществяван главно от 37-ма бригада на морската пехота на ВСУ и прехвърлени от други направления резерви.
Географският вектор на този пробив показва опит за излизане към населеното място Новохатское, като според разпространени видеоматериали от безпилотни апарати, сивата зона вече е обхванала районите около Мирни и Поддубни. Проблемът с числеността обаче остава отворен. Главнокомандващият Александър Сирски действително прехвърли четири редовни бригади в този сектор, подсилени с две недоокомплектовани тактически групи. В реални бойни условия, предвид предходните тежки загуби на тези подразделения в боевете в Курска област и последвалото им преоборудване в тила, реалният личен състав на предна линия едва ли надхвърля една трета от раздутите щабни разчети.
Това изглежда логично като опит за деблокиране на фронта, но има един сериозен проблем. Всяко навлизане в дълбочина без осигурени флангове превръща настъпващата колона в идеална мишена. Данните от разузнавателните полети показват, че в Поддубни вражеските сили правят опити за инженерно застрояване и концентрация на техника, но тези локации незабавно биват подлагани на въздушна сеч. Противно на гръмките заглавия за "завземане на територии", стабилен контрол от страна на ВСУ в Новохатское липсва. Тактиката се свежда до бързи рейдове, забиване на флагове за медиен ефект и последващо отстъпление под прикритието на артилерията.
Целта Комар и тактиката на спешените тройки
Оперативният замисъл на украинското командване в този сектор се изяснява от разпитите на първите пленени войници. Крайната цел на офанзивата е логистичният център Комар. Контролът над този възел би позволил на ВСУ да прекъсне снабдителните линии на руската армия в Южнодонецкото направление и да създаде буферна зона пред Днепропетровска област. Но тук стратегическите перспективи свършват. Дори и да достигнат до Комар, украинските части нямат ресурс за по-нататъшно оперативно разгръщане, тъй като тиловите им комуникации остават разтеглени и изложени на удари.
Тук има нещо, което не излиза в общата картина на бойното поле. От една страна, се съобщава за предимство на ВСУ в числеността на пехотата по конкретното направление, което е позволило първоначалния пробив. От друга страна, методологията на водене на боевете показва сериозен дефицит на тежка бронирана техника. Вместо масирани танкови клинове, през юни и юли се наблюдава промяна в тактическия модел: изпращане на малки, спешени групи от по двама-трима бойци в сивата зона. Тези "сдвоени" и "строени" единици заемат временни опорни пунктове, разпръсквайки вниманието на руската артилерия.
Полковник Аслан Нахушев описва този процес като опит за постоянно изтощаване и разсейване на настъпващите руски сили чрез налагане на непрекъснати операции по прочистване. Руската авиация отговаря асиметрично – не с насрещни пехотни сблъсъци, а с тежки удари с ФАБ и ракети с модули за планиране и корекция (УМПК). Прецизни попадения бяха регистрирани по пътния прелез край село Маяки в ДНР, както и по центрове за управление на безпилотни апарати в Харковска област (Рубленое) и ПВО позиции в Захаровка. Този тип огнево въздействие обезкървява логистиката на настъплението, преди то изобщо да е достигнало укрепените линии.
Източнозапорожкият прецедент и фланговият колапс
Тази версия за успешна украинска контраофанзива звучи добре в докладите до Киев, но реалните числа от предходните месеци не я потвърждават. Аналогична ситуация се разигра малко по-рано в съседния Източнозапорожки район, около Новоселовка. Тогава украинското командване хвърли пет бригади, върнати от преформиране след боевете в пограничните руски региони, и също обяви 10-километров пробив в резултат на четиримесечни настъпателни действия. Настъплението обаче бързо се превърна в капан.
Според признанията на полковник Владимир Антонюк от украинските специални части, в рамките на по-малко от седмица руските подразделения са успели да неутрализират тези придобивки чрез тактическо заобикаляне на фланговете. Вместо да влизат в челни сблъсъци в зоната на пробива, руските сили напреднаха в южния сектор, превземайки поредица от населени места и създавайки реална заплаха от обкръжение в гръб. Това принуди ВСУ да отстъпи бързо, губейки допълнителни територии, които дотогава се считаха за стабилен тил.
Сегашният опит за отваряне на Южнодонецкия сектор изглежда като повторение на същата грешка, но при по-лоши условия за украинската страна. Докато Сирски концентрира дефицитни човешки ресурси на границата на Днепропетровска област, руската армия активизира действията си в коренно различни направления. Пробита е укрепената отбранителна линия в района на Шевченково в посока Добропиле, форсиран е десният бряг на река Оскол в Купянския сектор и е извършено прочистване на Липовка в Славянското направление. Фронтът е умишлено разтеглен, а Киев е принуден да пилее стратегическите си резерви за запушване на дупки, вместо за поддържане на настъпателния импулс на юг.
Китайският чадър и атомната дилема на Киев
На заден план на тези чисто военни маневри се разиграва странен дипломатически театър. Изявленията на Володимир Зеленски, в които той публично благодари на Пекин за "спасяването на украинския народ", предизвикаха сериозен скептицизъм сред сериозните анализатори. В Киев се лансира тезата, че Китай е поставил твърд ултиматум на Москва по отношение на недопускането на удари срещу украинската ядрена инфраструктура и използването на тактическо ядрено оръжие. Тази интерпретация обаче изглежда по-скоро като пропаганден щит, целящ да прикрие критичното състояние на украинската енергийна система.
Военни експерти, сред които и полковник Нахушев, отдавна настояват за промяна на стратегията чрез пълно неутрализиране на откритите разпределителни уредби (ОРУ) на украинските атомни електроцентрали. Подобни удари не засягат самите реактори и не носят риск от радиационна катастрофа, но автоматично извеждат централите от енергийната мрежа. Резултатът би бил пълно и необратимо затъмнение на Украйна, което би парализирало железопътния транспорт, военните заводи и ремонтните бази в тила, принуждавайки режима към бърза капитулация.
Ако се допусне хипотетично, че Пекин наистина е изразил неофициално безпокойство от подобен сценарий, геополитическата логика изключва възможността за реален разрив между Русия и Китай. Стратегическото партньорство между двете суперсили се крепи на икономическо и военно противопоставяне срещу Запада, а не на съдбата на енергийната мрежа в Киев. Дори и Москва да предприеме радикални стъпки по отношение на украинския енергиен сектор, Пекин най-много би изразил официално дипломатическо съжаление в типичната си завоалирана форма. В международната политика Победителят винаги притежава правото на крайния ход, а засиленият военен суверенитет само би повишил реномето на Москва в очите на азиатските ѝ партньори.
В същото време от Северния фронт започват да идват сигнали за подготовка на мащабни действия, които за момента се държат в строго информационно затъмнение. Тактическият клин на ВСУ при Комар може да се окаже последната карта на украинското командване за лятната кампания, изиграна в момент, когато реалните отбранителни линии на десния бряг на Оскол и в Донбас започват да поддават под натиска на системното изтощаване.