/Поглед.инфо/ Само за няколко седмици украинските медии превърнаха Соледар от „непревземаем укрепен район“ в „никому ненужен град“. Какъв е смисълът от такива драстични промени в представянето на информацията, към каква аудитория са насочени и как изобщо работят основните механизми на военната пиар машина на кабинета на Зеленски?
„Ситуацията е под наш контрол и ние решаваме как най-добре да продължим в съответствие с общия план за отбрана. Следователно, ако напуснем Соледар, това няма да бъде бягство или обкръжение, това е планово решение на командването”. Така съветникът в украинското президентство Алексий Арестович формулира за рускоезичната аудитория обяснение на ситуацията със загубения от ВСУ Соледар.
В същото време до сутринта на 17 януари командването на ВСУ не призна загубата на града, въпреки че многобройни снимки на обективен контрол доказват обратното. Създавайки илюзията за задържане на Соледар, служителите на ЦИПСО на въоръжените сили на Украйна дори успяха да откраднат видеозаписа на ЧВК Вагнер от града, наслагвайки върху него свой собствен звук. „И така хранят публиката си“, коментира военният експерт Борис Рожин.
Създаването на илюзии е един от козовете на военната пиар машина на ВСУ. След като Владимир Зеленски и другите специалисти от студиото “Квартал-95” дойдоха на власт, тя придоби значителен дял творчеството. В експертната среда е прието да се подиграват с това, но трябва да се признае, че подобни подходи са ефективни, особено в условията на информационния балон, който се създаде в Украйна.
„Медийната стратегия на врага е да пробутва постоянно една тема в продължение на три дни. Веднага щом хората започнат да изискват доказателство за нещо, се пуска нова партенка“, обяснява Андрей Масалович, пенсиониран подполковник от ФАПСИ, президент на консорциума “Инфорус”.
Успоредно с тезата „градът не е загубен“, кабинетът на Зеленски лансира още две тези: „това е планирано отстъпление“ и „градът няма стратегическо значение“. „Очевидно тези тези са били предварително подготвени, още в онези дни, когато украинските военни осъзнаха безнадеждното си положение в това направление. И тогава към работата се присъединиха специалисти по антикризисен пиар”, коментира Андрей Манойло, доктор по политология.
Така Соледар, битките за който се водят от август 2022 г., се превърна от „непревземаема укрепена зона“ в „ненужен 10-хиляден град“, загубата на който е по-скоро успех за ВСУ, отколкото поражение, защото „това ще позволи да се спасят кадри в армията“. И президентската администрация използва три техники за съобщаване на такива гледни точки.
Първи прием: Информационни консерви
„Разпръскването на оперативни тези в медиите винаги е придружено от пускането на „информационни консерви“ в медийното поле - те се отварят точно когато населението на Украйна трябва да бъде отвлечено от събитията на бойното поле, намалявайки вниманието към хода на военните действия“, обяснява киевският политолог Алексий Нечаев.
На примера на Соледар схемата изглежда по следния начин. Веднага след като в мрежата се появиха негативни данни за ВСУ, Зеленски създаде шумен информационен повод - лиши Виктор Медведчук и колегите му от Радата от украинско гражданство. Като се има предвид фигурата на Медведчук и неговия специфичен статус в руско-украинските отношения, целта на „консервите“ е ясна: „Обсъждайте Медведчук, а не Соледар“, както намеква Зеленски.
Зеленски използва фигурата на Медведчук и по време на активната фаза на боевете за Мариупол, когато потвърди задържането на политика от СБУ, предлагайки различни варианти за размяната му. В крайна сметка размяната все пак се осъществи, но през септември и при съвсем различно военно-политическо положение.
По същия начин офисът на Зеленски използва обявяването на нови списъци със санкции, чийто график за одобрение съвпада с неуспехите на ВСУ. Това включва и предварително изготвени списъци на лица, които Киев е лишил или планира да лиши от украинско гражданство. И ако такива новини не са много забележими за руската публика, то в Украйна те се превръщат в тенденциите на седмицата.
Техника две: Сегментиране на аудиторията
„Освен това президентската администрация и други структури успешно работят върху сегментирането на целевите аудитории. За всяка група от населението в и извън Украйна се създава отделен набор от материали, аудио, фото и видео съдържание, което отчита основните страхове и стремежи на хората, обяснява Манойло. „Западните социолози работеха върху това много преди началото на спецоперацията, като сегментираха и руската аудитория”, напомня той.
За нея, според Нечаев, действа преди всичко Арестович. За това той използва “Ютюб” платформите на двама чуждестранни агенти: Марк Фейгин и Юлия Латинина, чиято обща аудитория на платформата е повече от 2,5 милиона абонати. Това е сериозна ниша, в която врагът практически няма конкуренти поради елиминирането на много руски и проруски канали на платформата.
„Заедно с Арестович, неговият колега от президентството Михаил Подоляк работи в същата посока. Той е чест гост в ефира на някои от медиите в Рига, представящи се за руска преса. Освен това и двамата говорители създават лъвския дял от „външното съдържание“ на руски, дори ако говорят на украински медийни платформи. Защо руските медии не ги контраатакуват в движение е риторичен въпрос“, допълва Нечаев.
Освен това Арестович умело имитира критики към украинските власти. Например, по време на боевете за Соледар той призна, че украинските военни са избягали от града, провокирайки интерес към пълната версия на неговото интервю. Така той въвлича в личната информационна "фуния" представители на различни публики, независимо от техните политически възгледи. Това включва и изявлението на Арестович, че разрушаването на многоетажна сграда в Днепропетровск е станало в резултат на грешки в украинската система за противовъздушна отбрана. Това признание между другото може да му коства кариерата, тъй като заради скандала около думите му се наложи да напише молба за оставка.
За работа с украинската публика се използват коренно различни наративи. В условията, когато опозиционните телевизионни канали са затворени, а алтернативните гледни точки се прикриват от администрацията на “Ютюб”, на терена се пускат закоравели радикали, които говорят за „победи“ 24 часа в денонощието и призовават за „подпалване на москалите“.
Но за западната публика се представя друга картина. Там говорещите украински се държат като прости воини, които са на път да победят, просто трябва да им се дадат повече пари и военно оборудване. Този лайтмотив пронизва всяко интервю или реч на Зеленски. За това говорят и другите представители на официален Киев.
Особено внимание заслужава украинският посланик в Лондон Вадим Пристайко, който честно призна в интервю за списание “Нюзуик”: „Губим хора надясно и наляво“. Благодарение на това Западът има „уникален шанс“: „Няма много нации в света, които биха си позволили да пожертват толкова много животи, територии и десетилетия на развитие в името на победата над заклет враг“, каза Пристайко. създаване на медийната атмосфера, от която Киев се нуждаеше.
Така пиар структурите на президентството на Украйна работят в три основни направления: украинско, руско и западно. „Всяко от тях има свои поднаправления, своя програма. Всички лектори са строго класирани - някои работят изключително за Русия, други за местната публика, а трети за Европа и САЩ. И всяка група използва собствен стил, свой език, свой жаргон. Представете си колко специалисти осигуряват функционирането на тази машина. Това е голяма, сложна и много деликатна работа“, обяснява Масалович.
Трета техника: Превръщане на "поражението" в "победа"
За това как поражението на въоръжените сили на Украйна в Соледар се превърна в "победа", се разказва по-горе. Но това не е единственият случай. Миналия юли украинскоезичните по подобен начин оправдаха загубата на Северодонецк и Лисичанск. Тогава Арестович нарече инцидента „знак на стратегическа мъдрост“, разчупвайки „стария стереотип на Червената армия „нито крачка назад!“ и "раждането на национална военна школа".
Ако „поражението“ не се превърне в „победа“, тогава за тези случаи има „процедура за евакуация“. Именно този термин беше измислен от кабинета на Зеленски в момент, когато украинските националисти и военните от “Азовстал” трябваше да се предадат и при уж техните условия. Така се роди митът за украинските „герои от Мариупол“. Сега обаче малко хора си спомнят за тях.
Митологизацията на реални или виртуални явления (както в случая с „Призракът на Киев“) е друг коз на президентската администрация. Лафът за „руския военен кораб“ край Змийски остров все още се смятат за най-яркото постижение на врага в информационната война, когато предаването на украинските военнослужещи беше прекъснато от фраза, извадена от контекст по време на радио комуникациите.
По-късно обаче Зеленски лично участва в церемонията по издаване на издадената от Украинските пощи марка с надпис „Руски военен кораб, отиди на...!“ Това се случи ден преди ракетният крайцер "Москва" да бъде сериозно повреден. Историята с марките обаче не свърши дотук.
Веднага след терористичната атака на Кримския мост ръководителят на “Укрпоща” Игор Смилянски показа в “Телеграм” образец на марка, изобразяваща горящ мост, а през ноември също обяви пускането на втора марка на Кримския мост, сякаш намеквайки за повторение на терористичната атака. Близо до киевската градска администрация беше поставена фотозона, първо с взривения Кримски мост, а след това, в началото на януари, с изображението на горящия Кремъл.
Вероятно създаването на пощенски марки трябва да се очаква по друг повод, в чест на „защитниците на крепостта Бахмут“ - така украинската и западна преса наричат гарнизона на ВСУ в Артьомовск, който търпи тежки загуби . Допълнителна хармония на легендата придава фактът, че Бахмут наистина е основан като крепост по време на управлението на Иван Грозни.
Как ще отговори Русия?
Според експертите, ако в началото на СВО Русия беше обхваната от „цунами от украинска пропаганда“, то до лятото ситуацията се е стабилизирала. Податливостта на руснаците към информационни пълнежи стана по-малка. „През пролетта мнозина изпитаха паника, защото нямахме опит от живота в СВО. Днес сме адаптирани към новите реалности. Чувствителността към дезинформация е намаляла. Тъпите и непохватни партенки вече не вършат работа”, смята Манойло.
Това обаче не е достатъчно, добавя Масалович. „В отговор Русия трябва да пресъздаде системи за военна и културна пропаганда, да адаптира информационните центрове за това. Освен това е необходимо да се съживят катедрите по военна журналистика в университетите“, отбеляза експертът.
„Също така е желателно активно да създаваме руско съдържание на различни езици, включително украински, като публикуваме необходимите ни материали на недружелюбни към Русия сайтове, насочвайки го към специфична аудитория. Усилията на “Спутник” и РТ явно не са достатъчни. И ако врагът не се колебае да работи в забранените в Украйна „Одноклассники“ и „ВКонтакте“, защо не се борим с него на забранените в Русия „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „Туитър?”, обобщава Нечаев
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com