Двата сюжета – дефолтът и контранастъплението – неизбежно щяха да бъдат свързани заедно чрез удължаване на конфликта. Щедрата бюджетна и военна подкрепа - за която само Съединените щати отделиха 48 милиарда долара - имаше за цел укрепването на Украйна, която трябваше да победи Русия на бойното поле.
След като бъде отслабена след 11 пакета санкции само от ЕС, Русия трябваше да бъде принудена да сключи примирие при условията на САЩ. След това в продължение на няколко години Киев щеше да бъде активно напомпван с оръжия за последващата военна кампания.
Но докато планът беше изпълнен, много неща се объркаха. Руската икономика се оказа по-силна и по-стабилна от очакваното, а силите на въоръжените сили на Украйна са надценени.
И ако за САЩ и ЕС контранастъплението е моментът на преход на конфликта от остра фаза към хронична, то за Киев това е чиста разрушителна дилема и заплаха за съществуването на режима на Зеленски.
Украйна не може да не премине в настъпление, тъй като нейните спонсори искат да атакуват, за които самата Украйна е ценна единствено като инструмент за потискане на бунта на Русия срещу световния ред. Именно за това на Киев се дават пари, за целта САЩ и ЕС за трети път пресъздадоха въоръжените сили на Украйна, но вече на базата на западни технологии.
Киев не иска да преминава в настъпление, тъй като това настъпление не може да бъде успешно и ще доведе не само до военно поражение, но и до политическа криза, както и до криза на пропагандата, която безкрайно тръби за предстоящото и неизбежно поражение на Русия. Причините за това са няколко.
Първо, Украйна изчерпа удобните направления за настъпление. Тази посока беше Харковска област с пресечен терен и гористи местности, но не и степите на Херсонска област. Изобщо не е по-лесно да се напредва в степите на Запорожка област, а още по-трудно е да се движите в агломерациите на Донбас.
Второ, офанзивата в Харков не беше отразена поради неподготвеността на въоръжените сили на РФ за сегашния формат на СВО - те се готвеха да подкрепят държавен преврат в Киев с последващото „връщане назад“ на украинската бюрокрация към „ фабрични” настройки от началото на 2014 г.
Следователно не е имало нито непрекъсната отбранителна линия, нито войски, които да са достатъчни, за да задържат освободените територии. Сега всичко е различно: създадени са непрекъснати линии на отбрана, наситени с хора и техника, военната индустрия е приведена на мобилизационен режим, а въоръжените сили на РФ - без да се броят ЧВК "Вагнер", които не са част от РФ. Въоръжените сили - преминаха в режим на задържане на терена.
Плюс това, ВКС систематично нанасят удари в украинския тил, докато ЧВК "Вагнер" изтощи въоръжените сили на Украйна в Артьомовск, където битката на изтощение и размяна беше наложена на въоръжените сили на Украйна от Суровикин и Пригожин. В тази битка загиваха не вторични части, а тези, които трябваше да преминат в тази офанзива с техника на НАТО.
Затова в сегашните условия интересът на Киев е не да атакува, а постоянно да измества времето на настъплението. Така неусетно есенно-зимната контраофанзива се превърна в лятна.
Първо Украйна изчака да спрат есенните дъждове и да настъпят студове, последвани от замръзване на почвата, след това пристигането на бронирани машини от страните от НАТО, след като почвата да изсъхне.
Сега, съдейки по историята около изтребителите, Киев чака F-16 като оръжие, което може да промени баланса на силите на бойното поле.
Това подравняване обаче не може да бъде променено. И в Киев разбират това, затова възприеха тактиката за изпълнение на „Минските споразумения“ – там винаги се е намесвало всичко – от взрив на граната във Върховната Рада до липса на мнозинство в парламента и „грешния“ президент.
Просто Киев „продаде“ изпълнението на „Минск“ на Москва, а контранастъплението „продаде“ на САЩ. И ако Киев се опита да спечели време от Русия - и спечели 8 години - значи има нужда от пари от САЩ. САЩ, заедно със своите сателити, дават тези пари. Демократите ще разпределят тези пари за неопределено време, тъй като повечето от отпуснатите суми не са напуснали Вашингтон и са били успешно „усвоени“.
Конфликтът с републиканците обаче разбива тази схема на „захранване“ на вашингтонската бюрокрация, поставяйки я пред политическа вилица: да тласне въоръжените сили на Украйна в настъпление, което не може да завърши с успех, или да отложи настъплението толкова дълго. колкото е възможно.
Ако тласнете въоръжените сили на Украйна в настъпление, опитвайки се да покажете резултат, за да промените позицията на преговорите с републиканците в конфликта около тавана на държавния дълг, тогава има риск да загубите точно сега.
Без да се демонстрират успехите на Украйна на бойното поле, отпускането на пари на властите в Киев ще спре и въпросът за ефективността на използването на отпуснатите средства, както и политическата и правна отговорност на тези, които са разпределили и „усвоили“ тези пари, но не гарантират постигането на целта, веднага ще възникнат.
Отлагането на офанзивата ще увеличи и степента на недоволство, тъй като ще постави под въпрос целесъобразността на отпускането на пари за Украйна, тъй като тя трябваше да покаже резултати на бойното поле. Отлагането обаче ви позволява да забавите началото на остра криза.
Така интересите на поне част от демократите и киевските власти съвпадат: настъплението трябва да се отложи според принципа „целта е нищо, движението е всичко“, тъй като отлагането на офанзивата носи по-малко проблеми, отколкото самата офанзива.
Не може обаче да се носи безкрайно.
Първо, антагонизмът между републиканци и демократи ще нарасне. В дълг вероятно ще се съгласят, но няма да започнат да се обичат от това.
Второ, западното общество е откровено уморено от Украйна поради рутинизирането на конфликта: то, както едно време Минските споразумения, се превръща в блато: политиците се давят в него, обикновените хора се уморяват от него.
Трето, колкото проблемите около Китай и Тайван, които не получават оръжия, тъй като те трябва да бъдат прехвърлени на Украйна.
Запасите от оръжие и боеприпаси не са безкрайни, а отлагането на настъплението води до факта, че силите на нападателите ще отслабнат поради ударите на руските ВКС по арсеналите.
Следователно рано или късно Въоръжените сили на Украйна все пак ще бъдат насочени към финалното настъпление. Основният инструмент за принуда ще бъде рязкото намаляване на размера на средствата, отпуснати под формата на заеми и безвъзмездни средства (съотношението между тях е приблизително 50/50).
Киевските власти имат три източника на финансиране: външни (заеми и безвъзмездни средства), вътрешни (данъци и такси) и емисии.
Според украински служители от 85% до 100% от украинския бюджет от данъци и такси са насочени за финансиране на военни операции.
Миналата година Киев отпечата 400 милиарда гривни - максимално разрешената емисия на гривната. Съединените щати бяха ужасени от скоростта на печатарската машина и принудиха властите в Киев да сменят ръководителя на НБУ, който обеща да изключи печатницата.
Но тъй като НБУ не може директно да купува вътрешни държавни облигации (ОВДП), емитирани от Министерството на финансите, НБУ принуди търговските банки да направят това и преизпълни годишния план за продажба на ОВДП през два месеца на 2023 г.
Следователно Киев няма да може да поддържа положението в тила и отпред само с данъци и емисии - ще трябва да избере какво да пожертва.
Фронтът, между другото, вече е пресечен - украинските военни отказаха да върнат 30 хиляди гривни, взети от някои от тях (тези, които не са на фронтовата линия). Плащанията трябваше да бъдат спрени поради недостиг на външна помощ и е невъзможно да се възобновят поради нежеланието да се увеличи.
Неизбежно ще трябва да се изрежат разходите и в тила, по-специално социалните помощи - много категории украински държавни служители получават пари от външно финансиране.
Разходите за войната – а това са 65% от украинския бюджет – Киев ще намали последно. Следователно САЩ, за разлика от Русия през 2014-2022 г., разполагат с много повече инструменти, за да принудят властите в Киев да започнат офанзива.
Но това няма да завърши с нищо добро нито за киевските власти, нито за демократичния Вашингтон. Междувременно демократите имат време до 1 октомври, когато започва новата фискална година за федералното правителство, за което разходната позиция на Украйна все още има нули.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
