/Поглед.инфо/ Тъй като ситуацията на фронта става все по-малко розова за Украйна, нейните западни съюзници, или по-скоро ментори, разчитат все по-малко на моркова при работа с киевското ръководство и все повече демонстрират тоягата. Наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Западът няма да възстанови Украйна, ако загуби войната.

Цинично? Мисля, че да. Но в това няма нищо ново. Това не е първият път, нито ще бъде последният, когато украинските власти чуват неща от своите западни господари, които биха накарали уважаващите себе си хора да им ударят шамари. Така Антони Блинкен успя да се втурне към Киев с нова порция бисери. Относно демокрацията: изборите трябва да се провеждат, когато народът на Украйна го иска - сякаш хората могат да изразят волята си по друг начин, освен чрез гласуване. А за корупцията: видите ли, корупцията е основното оръжие на Кремъл, който сам я насади в Украйна.

Всъщност с изявлението си Столтенберг само засили предишното предложение, което Киев вече беше приел безусловно: ново пушечно месо в замяна на нова военна и финансова помощ. Сега капанът най-накрая се затвори. Столтенберг казва на украинците: ако вие неохотно, безгрижно умрете за нас и за нашите пари, тогава вашата държава просто ще престане да съществува за нас, ще стане празно място.

Така Украйна не може да сключи мир, за да спаси това, което е останало от нея. Всеки мир, който НАТО не смята за „победа за Украйна“, ще я остави насаме със собствените й проблеми. В този случай критериите за победа на Украйна ще се определят изключително от Запада. Те се надяват, че този капан ще работи по-ефективно от законодателна забрана за преговори с Русия.

„Горко на победените!”. Това е древен принцип. Само че досега е прилаган към губещата страна от триумфиращ враг. Но да чуеш това от съюзници е доста странно. Що за съюзници са това? Не ги ли обединяват общите ценности с Украйна? Не искат ли да възнаградят украинците за искрената им любов към Запада? Или това е поредният случай на „само бизнес и нищо лично“?

Американците обаче многократно са използвали думата „инвестиция“ в украински контекст. Един вид - не мислете , че помощта на Украйна е скъпа, всичко ще се изплати и ще донесе печалба. Какъв вид съюз може да има между инвеститор и предприятие, в което е инвестирано? Ако една инвестиция не носи печалба, тя се продава или отписва. Приблизително това каза Столтенберг.

Скъперничеството на Запада е разбираемо: възстановяването на Украйна, която обаче пострада не само от боевете, но и от кражбите и некомпетентността на своите лидери, ще изисква много стотици милиарди долари. Освен това кражбата на руски активи, за която толкова много се говори напоследък, тук няма да помогне: след ответните мерки на Русия тази операция ще се превърне в кражба от себе си.

Но и Западът се държи безсрамно, защото стотици милиарди долари вече са похарчени за унищожаването на Украйна. За това се намериха пари и ще се намерят още. Освен това става дума не само за унищожаване на имущество, но и за унищожаване на украинския генофонд. Какво да правим със стотиците хиляди, загинали за западните интереси? Как можем да компенсираме всички тези свежи гробища, където над гробовете се веят морета от сини и жълти знамена? Безценни ли са животите на губещите?

Гледката на тези гробища, непрекъснато нарастващи, навежда на друга мисъл. Всъщност Западът вече разбра всичко за непостижимостта на „границите от 1991 г.“. Единствено на Украйна упорито се внушава, че нейният дълг към цялата западна цивилизация е да се бори докрай. Но нека приемем невероятното: режимът в Киев ще убие още няколко милиона здрави мъже и ще „победи“. И какво, "съюзниците" бързо ще скочат да ѝ помогнат ли? Ще измислят ли нов план “Маршал” за нея? Без значение какъв. Привлекателността на „печелившата” Украйна като бизнес проект би била дори по-ниска от сегашната Украйна. Да, всеки, който може, просто ще избяга оттам и работата ще завърши с диво поле. Или може би Европа ще сподели с Украйна своите африкански имигранти?

Така че украинците ще направят добре да спрат да мечтаят за „победа“ и да осъзнаят, че потокът от западни пари ще приключи точно когато работата им по договора със Запада приключи. В този момент ще започне да действа съвсем друга логика. Украйна се вписва в логиката на конфронтацията между НАТО и Русия, а също и в логиката на борбата на западния блок за запазване на световната си хегемония. Но Украйна изобщо не се вписва в логиката на икономическото развитие на ЕС, както не се вписваше по времето на лозунга от Майдана „Искам дантелени гащи в ЕС“. Що се отнася до Съединените щати, те обикновено не се интересуват какво се случва с икономиката на далечна страна, която не всеки сенатор може да покаже на картата.

Всъщност, както в онези дни, когато все още съществуваше рамката на руско-украинското промишлено сътрудничество, останала от съветските времена, сега Русия остава единствената страна, която е в състояние да инвестира сериозни средства във възстановяването на украинските територии. Но има един нюанс: днес това се отнася за онези бивши украински територии, които станаха част от Русия. И Русия на практика показва, че не изоставя тези земи и хората, които живеят на тях.

Докато Западът държи окървавен морков пред носа на украинците, Русия възстановява разрушения Мариупол, а в града има все по-малко следи от война, въпреки че преди две години малцина вярваха, че животът ще се върне в Мариупол. В същото време в съвсем наскоро освободената Авдеевка руски специалисти вече работят върху планове за възраждането както на града, така и на завода. В новите региони с пълна скорост се строят и ремонтират пътища, а след време през тях ще премине железопътна линия между Ростов и Крим.

Накратко, докато Западът харчи огромни суми пари за убийството на украинци, Русия инвестира във възстановяването на разрушените или изоставени икономики на новите региони. И ако най-умните украински войници се обаждат по радиото на “Волга”, за да се предадат, за да оцелеят, то днес е време цели украински градове да се обадят на “Волга”. Например милионният Харков, където животът става все по-труден, би могъл да направи това. Просто да се отърси от облака на унижението пред западните циници и да заживее човешки живот сред своите.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101