/Поглед.инфо/ Изминалата седмица бе белязана в Украйна с поредица от действия и изявления, насочени към унищожаване на руския език и руската култура. Тези събития уплашиха дори ръководителя на руския град Одеса: „Притеснен съм от нарастването на омразата към всичко руско“, каза той. Случващото се обаче има логично обяснение и това не е само желание да се отърват от руския език.

Продължаващата „украинизация на всичко руско“ в Украйна навлиза в нов етап. Езиковият омбудсман на страната Тарас Кремен припомни, че от 16 юли влизат в сила следващите норми на закона „За осигуряване функционирането на украинския език като държавен език“.

И те предвиждат задължителен превод на украински на уебсайтове, мобилни приложения, както и страници в социалните мрежи (ако всичко това се използва като представителства на компании и структури, регистрирани и действащи в Украйна). Всичко това трябва не само да има украинска версия, но и да я използва по подразбиране

Борба с бюрократичната глупост чрез бюрократична пропаганда

Картината е забавна. От една страна, шефовете на МВнР и на МО на Украйна ежедневно бомбардират САЩ, ЕС и НАТО с послания: 1000 гаубици, давайте! И 300 РСЗО! Икономиката е в кома. Жителите надминаха сирийците по отношение на мащаба на презаселване в Европа. И тогава, на фона на тези последни дни на Помпей и нашествието на хуните, езиковият омбудсман излиза и започва да свири на украинизиращата гайда.

Но всъщност тук няма нищо изненадващо. Да, отвън изглежда, че не е точният момент. Но и в Третия райх е почти същото. През 1945 г. Червената армия връща Вермахта обратно в леговището му. Междувременно министърът на строителството Алберт Шпеер разработва проекти за следвоенни триумфални мемориали, а „Дойче Бан“ проектира трансевразийски магистрали. Свръхтежкият танк "Мишле" се разработва до април 1945 г., когато нито той, нито нещо друго може да помогне на Третия райх.

В Украйна, разбира се, това не е „ред“, а бъркотия, но по някаква причина работи по същия начин. Законът не беше приет сега, той все пак е идея на Петро Порошенко, едно от последните му постижения като президент. Оттогава (пролет-лято 2019 г.) законът съществува, работи и неговите норми постепенно се въвеждат в живота, генерирайки новини.

Можете дори да си представите как ще работи. Ето например каналите в „Телеграм“. Дори не канали, а специфичен канал - държавната информационна агенция УНИАН. Това е легендата на украинския агитпроп: най-измамното, просташко и глупаво съдържание.

И в същото време - на руски. Кой знае как може да се случи това, но е факт. И сега какво да правят? Създаване на дублиран канал на украински? Дублиращи се публикации в основния канал - на руски и точно там на украински? О, или може да дублират текста в самите публикации. Е, това е новина, публикациите са кратки, дори превод на кримско-татарски може да се натъпче там.

Въпреки че това е новинарска (журналистическа) пропаганда, където скоростта играе важна роля. Сега си представете как едно кратко съобщение трябва да бъде преведено от руски на украински (и кримско-татарски!) преди публикуване, като по пътя се уловят грешките в машинния превод. А може и да не превеждат, а просто да превключат на украински. Да изкарат рускоговорящите редактори на фронта, да наберат украинци. И да загубят част от публиката, която чете канала на УНИАН в „Телеграм“ единствено на руски.

Или ето телевизионният канал „Дом“ – рожба на Зеленски, предназначен отначало за Крим и Луганск с Донецк (а сега – за една пета от бившата територия на Украйна). Каналът и неговите страници в социалните мрежи са създадени за провеждане на пропаганда, предназначена за руското и рускоезичното население на Украйна.

Като цяло създаването на канал за държавна пропаганда на руски е едно от малкото разумни начинания на екипа на Зеленски. Което сега, в най-горещото време, се препъва в обща патриотична лудост, по време на която улица „Юрий Гагарин“ се преименува на улица „Нийл Армстронг“, а „Московска наденица“ – на „Киевска“.

Текст и контекст

Наскоро украинските медии съобщиха за регистрация на законопроект, който всъщност забранява литературата на руски език на територията на Украйна. Първо, няма да е възможно да се внасят от Руската федерация и Република Беларус. И тези, които са успели да внесат преди приемането на закона, също ще бъдат забранени за продажба. Разбира се, също така ще бъде невъзможно да се печата и продава съвременна руска литература в Украйна. Преводът на руски (Хари Потър, например) е невъзможен.

И какво е възможно? Класика, явно. Но в силно пресечен вид. Без прославяне на руските оръжия и държавност, представянето на руската гледна точка за генезиса на украинската държавност – и подобни ограничения (този „Индекс на забранените книги“ започна да се съставя още при Порошенко). Но вероятно "Колобок" („Житената питка“) може да се купи. Особено ако се представи, че се търкулва от руската къща на дядо и баба някъде към границата с ЕС. Но той загива по време на сблъсък с руски БТР.

Освен това класиците вече са скопени и от другия край. Ето и последните предложения на работната група на украинското министерство на образованието за актуализиране на училищния курс по чужда литература. Актуализацията се свежда главно до факта, че произведенията на руската литература са премахнати от курса.

Силно ви съветваме да проучите тези предложения – смехът удължава живота. Първо, Гогол се отстранява от курса: казват, че това е украинският писател Микола Гогол, ние ще го учим в курса на украинската литература. Но след няколко страници се оказва, че „Ревизор“, „Шинел“ и „Мъртвите души“ трябва да бъдат изхвърлени от училищния курс поради историческия контекст, който е труден за съвременните ученици. Вместо това е по-добре да отделят часове за изучаване на Балзак, Шоу и Ибсен (е, да, контекстът е много по-прост).

Наистина на днешните украински ученици няма да им е лесно да разберат защо украинският писател Микола Гогол няма нищо друго освен Санкт Петербург, чиновници, генерал-губернатори и руски помещици. Контекстът се пука по шевовете. И освен това им създават рускоезични телевизионни канали, за да ги покръстите във вярата на Бандера.

Удобно ли ще ѝ е на Украйна без Югоизтока?

Последното на този фронт е забраната за изпълнение на руска музика в медиите и на обществени места. Преди това подобни забрани бяха местни и бяха в сила в някои западни региони на страната с одобрението на градските и областните съвети.

Тези инициативи се развиват много добре. Номинално всички те се позовават на „руската агресия“ като аргумент. Въпреки че трябва да си здравата почерпен с алкохол, за да разбереш как биха се отнесли към това Михаил Булгаков или Филип Киркоров.

Тази буйна русофобия, замаскирана от военната операция, започва да напряга дори някои държавни служители. „Одеса е мултикултурната столица на Украйна. Притеснявам се от нарастването на омразата към всичко руско“, казва кметът на Одеса Генадий Труханов. В същото време по други въпроси той е доста лоялен към Киев и не е спорил преди с центъра.

Труханов не говори за причините за безпокойството си, но те така или иначе са разбираеми. Ето последните статистически данни за търсенето към украинския „Гугъл“. Дори въпреки военните действия, две трети от украинците продължават да въвеждат заявки за търсене на руски. Копирайки западната култура на премахване и въвеждайки забрани за всичко руско, украинското правителство сякаш отделя тези хора и тези региони от себе си, изтласквайки ги от себе си. Създава много неудобства за тях и стеснява полето на личната свобода, което и без това е силно ограничена през последните години. Ако говорите, четете, мислите на руски и слушате руска музика, значи сте второкласен човек. Някой упорито ще доказва, че е и патриот. И някой ще плюе и ще отиде при роднини в Херсон. Там, където всъщност вече е Русия.

Всички тези забрани косвено показват, че Киев вече свиква с идеята за необходимостта да се сбогува с левия бряг (или поне с югоизтока). И ако е така, защо всички тези като Гогол и Булгаков са в училищната програма? Защо им са руски книги в магазините и руски език в каналите на „Телеграм“? Тези, които наистина се нуждаят, ще отидат в освободените от Украйна територии и ще прочетат всичко там.

А Украйна, много символично, ще запази „Нощта срещу Рождество“ от цялото литературно наследство на Николай Гогол. Да, и като мащаб ще се свие до Украйна на Гогол. Не знаем дали сме изтълкували правилно намеците от Киев. Да приемем, че вярно.

Превод: В. Сергеев