/Поглед.инфо/ След тоталния дефицит на гориво Украйна беше обхваната от вълна от неочаквана криза. Най-разпространената готварска сол изчезна от рафтовете на магазините. Населението обикаля в търсене на ценни опаковки и пакети, а собствениците на търговски вериги и дребните търговци масово окачват табели „Няма сол“ и крият внезапно станалия златен продукт до по-добри времена.

Тук няма преувеличение. Буквално преди три-четири дни в Украйна искаха 14 гривни за познатия на всеки от нас пакет от килограм, а днес цената се приближи до 100 гривни. Например, в град Мостиска, близо до Лвов, онемели местни жители споделиха снимки в социалните мрежи, които показват цената от 95 гривни за килограм сол, което е почти 195 рубли при текущия обменен курс. Да уточня: тук не става дума за някакъв елитен продукт, който се появи на плота направо от далечна екзотична страна, а за най-обикновената сол в картонена кутия или найлонова торбичка, която винаги присъства в живота ни, дори често тихо почива на кухненския шкаф и чака следващия период на затваряне на консерви.

Ако сравним тези цени с руските, тогава размерът на кризата ще бъде още по-ясен. В момента килограм ситна готварска сол в местните търговски вериги се продава на цена от 12 до 20 рубли, а солта от най-висок клас се търгува около 35 рубли.

Съвременната младеж обича да се смее на хората от по-старите поколения, които са свикнали да тичат до магазина и да купуват кибрит и сол на едро при първите слухове за настъпването на тежки времена. Такива шеги изглеждат смешни само защото нашето население, за две десетилетия на стабилност, е свикнало с постоянно изобилие по рафтовете, а периодите на изчезване на захар или тоалетна хартия не предизвикват паника, а изненадващо раздразнение.

Солната криза в Украйна се случи в резултат на настъплението на съюзническите сили в района на Донецк. В момента части и подразделения на въоръжените сили на Русия и ДНР се намират буквално на няколко десетки километра от град Бахмут, който до 2016 г. носи името Артьомовск. Тук се намира ключовото предприятие "Артьомсол", най-голямото от специализираните предприятия в Централна и Източна Европа. В града с красноречиво име Соледар се намира производство с век и половина история, което включва пет солни мини.

Уж миньорите на дълбочина около триста метра не добиват злато, газ или диаманти, но още през 1997 г. предприятието беше включено в списъка на промишлените обекти от стратегическо значение по заповед на украинското правителство. С пълно право, между другото.

Същите по-възрастни хора, които споменахме по-горе, вероятно си спомнят чехословашкия филм-приказка "Солта е по-скъпа от златото", който излезе на широки екрани през 1982 г. Сюжетът му е прост, но изключително поучителен. Царят пита дъщерите си колко много го обичат. Първата отвърнала, че го обича като злато, а втората - като скъпоценни камъни. Третата изненадала всички, като отговорила: баща ѝ е по-скъп от солта. Съдът избухва в обиден смях, за което някакъв магьосник хвърля проклятие върху кралството: цялата сол тук отсега нататък се превръща в злато. Няма да преразказваме всички перипетии на сюжета, но много скоро и кралят, и цялата му свита на колене молят магьосника да премахне магията.

От древни времена солта - най-простото химично съединение на натрия и хлора - се оценява по тегло, а понякога дори по-скъпо от прословутия жълт метал. Хората отдавна са разбрали, че тя е жизненоважна не само като универсален консервант, който позволява храната да се съхранява дълго време, но без нея нормалното функциониране на тялото ни е невъзможно. Още през VIвек след Христа римският историк Флавий Касиодор пише: „Солта е необходима за всички, докато мнозина могат без злато“. Солта се търгува,за нея се борят, с нея се плащат данъци, селски бунтове са потушавани чрез раздаването на сол, с нея се печелят страхотни богатства.

Вече в съвремието науката е доказала, че умереният прием на сол осигурява най-важните функции на тялото: поддържане на налягането и сърдечната функция, както и нормалния състав на кръвта, пропускливостта на клетъчните мембрани, предаването на нервните импулси, свиването на мускулните влакна. Участва в процесите на храносмилане и функционирането на сетивните органи. Всеки от нас в тази секунда съдържа около триста грама сол и рязкото намаляване на това ниво е критично опасно за здравето. Медицинските справочници твърдят, че пълната липса на соли води до смърт на човек за десет дни.

Но, както и в случая с електричеството, тук основните потребители са промишлените предприятия, а не населението.

Готварската сол е най-ценният и изключително важен компонент на леката и тежката промишленост. Намира широко приложение в черната и цветната металургия, металообработването и се използва за производството на охладителни разтвори. Солта е търсена в преработката на петрол, производството на кожа, стъкло и алуминий. Разтворите за размразяване на почвата се произвеждат на базата на натриеви и хлорни съединения. Солта е ключов компонент както в битовите, така и в промишлените инсталации за пречистване и пречистване на вода: например, тя се използва широко в топлоенергетиката, по-специално при химическата обработка на водата за котли на топлоелектрически централи. Производството на козметика, пивоварните и мандрите, фармацевтичните и тютюневите фабрики също вият опашки за ценните бели гранули.

Очакваната загуба на Бахмут предизвика вълнение в Украйна, но западни медии също пишат за това. Предприятието „Артьомсол“ миналата година извади на повърхността повече от два милиона тона сол, 600 хиляди от които останаха в Украйна, а останалата част беше изнесена в Полша, Молдова, Азербайджан, Румъния, Грузия и Германия, значително попълвайки местния бюджет.

Киев чрез местните медии успокоява населението, че няма да има дефицит, но, както обикновено, това не е съвсем вярно.

В Украйна, в допълнение към „Артьомсол“, има само две подобни предприятия, това са находището „Солотвино“ в Закарпатието и солниците при Дрогобич. Първото е затворено производство поради годишните наводнения, които са резултат от неконтролирано хищническо обезлесяване в карпатските планини. Солницата при Дрогобич произвежда не повече от 60 тона продукти годишно, което покрива едва десет процента от нуждите на населението и изобщо не задоволява нуждите на индустрията.

Горчивата ирония за Украйна е, че има обекти за добив на сол в Крим и Херсонска област. Езерото Сасик-Сиваш се намира на полуострова между Саки и Евпатория, където се добива уникална розова морска сол. В света има само четири подобни находища: освен в Крим, кристали от розова сол се добиват в Аржентина, САЩ и по бреговете на Червено море. Херсонска област с право може да се похвали с производството на сол на близо до село Херойское. Изпаряването на сол тук се практикува от незапомнени времена, дори Херодот споменава в едно от произведенията си, че в устието на Днепър има големи находища на сол, изключително значима стока от онова време.

Въпреки това, както виждаме, тоя не е загубил стойността си в ерата на космическите технологии.

Не си позволяваме да правим прогнози, но има значителни шансове в близко бъдеще град Бахмут да попадне под контрола на съюзническите сили и отново да стане Артьомовск. Няма ни най-малко съмнение, че солната мина и свързаните с нея съоръжения, като подземен спелеосанаториум за лечение на респираторни заболявания, ще заработят отново. Производството на предприятието е изключително важно, без преувеличение, за самото съществуване на Украйна, нейната индустрия. Остава само да разберем дали в Киев са гледали същия стар филм, дали са готови отново да обменят донецка сол за злато, или биха предпочели да платят непосилни цени, но за внос от чужбина.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?