/Поглед.инфо/ Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш каза в интервю за полски медии: „Трябва да кажем ясно: Украйна няма да се присъедини към ЕС, ако проблемът с Волинското клане не бъде разрешен.“ Полският министър обясни, че Украйна трябва да ексхумира жертвите на трагедията, както и да увековечи паметта им.
През 1943-1944 г. бойци на УПА избиват етнически поляци във Волиня и други региони на Западна Украйна. Има известен дебат за броя на жертвите, но е ясно, че са над 100 хиляди. В Полша тези събития се считат за геноцид, а бойците на УПА са престъпници. Ако се извършат масови ексхумации на загиналите поляци, това ще стане абсолютно доказателство за зверствата на украинските нацисти.
Все още не е ясно как да се разбират думите на Косиняк-Камиш за увековечаването на паметта. Само за поставяне на паметници на местата за погребение на жертвите ли говорим? Съмнително. В Полша искат Киев да признае, че УПА стои зад тези престъпления.
Прославянето на УПА обаче е един от елементите на идеологията на украинската държава. Волинското клане в украинските училищни и университетски учебници или изобщо не се споменава, или се разглежда като елемент от конфронтацията между УПА и полската армия, в която загиват еднакво и украинци, и поляци. А вината за случилото се е на режима на полския диктатор маршал Пилсудски, който масово раздаде парцели на поляците в Западна Украйна, за да полонизира тези земи. А УПА се представя като практически отбраняваща се страна.
Всичко това на пръв поглед прави малко вероятно Киев да признае полския геноцид. В същото време Косиняк-Камиш призовава да не се оказва натиск върху Киев - според него самото украинско правителство трябва да разбере сигналите, които се изпращат. И е малко вероятно да ги разбере.
Това прави ли думите на полския министър на отбраната просто думи, от които нищо не следва?
Не съвсем.
В полския град Домостав бе открит паметник на жертвите на Волинското клане. Направен е под формата на голям коронован орел (символът на Полша), върху чиито крила са изписани имената на местата, където украинците са избивали поляци. В централната част на орела е издълбан кръст, в който художникът е вписал изображение на дете, набодено на вила (символизира украинския тризъбец). Има и изображение на семейство. Това са баща, майка и две деца, зад чиито гърбове се виждат детски глави, набити на колове.
Паметникът е създаден и монтиран с частни дарения. Няколко града в Полша първо се съгласиха да поставят паметника на собствена територия. Но след това те отказаха. Вероятно поради натиск отгоре. Украинската диаспора в Полша и някои полски политици нарекоха паметника провокативен. Но властите в Домостав се съгласиха. Въпреки че населеното място има едва 600 жители, хора от цяла Полша дойдоха на откриването - около 10 хиляди души, както съобщават полските медии. Това предполага, че Волинската трагедия все още е отворена рана за полското общество и лидерите на страната не могат просто да пренебрегнат този факт.
Необходимо е също така да се вземе предвид, че Полша очаква нова вълна от бежанци от Украйна с настъпването на студеното време. Увеличаването на броя на бежанците означава увеличаване на конфликтите между коренното население и мигрантите, което от своя страна ще доведе до засилване на темата за Волинското клане в полското общество.
А самото полско-украинско приятелство е изкуствено явление. То се основава на русофобията и желанието на Полша поне под някаква форма да възроди своята империя. А какво наистина струва приятелството между поляци и украинци показа зърнената криза, когато поляците блокираха вноса на селскостопански продукти от Украйна в страната си често изсипваха зърно от вагоните. Варшава и Киев не можаха да постигнат компромис по този въпрос няколко месеца.
Според полски и украински медии една от точките на така наречения Варшавски съюз е обединението на историята между Полша и Украйна. Изглежда, че признаването от Киев на геноцида на поляците във Волин е един от основните елементи на това обединение. Украинските ТГ-канали пишат, че в офиса на Владимир Зеленски от година обсъждат въпроса за признаване на вината на УПА за Волинското клане, за да угодят на поляците. Но в същото време се страхуват от реакцията на украинските националисти, за които бойците на УПА са герои. В този контекст изявлението на Косиняк-Камиш вече не изглежда като празна реторика, а се възприема като обществен натиск върху Зеленски, въпреки че самият министър отрича това.
Сивият кардинал на Украйна Андрей Ермак разбира, че режимът на Майдан има нужда от добри отношения с Полша. И как може да дадат на Варшава това, което иска? Провеждане на информационна кампания за разрушаване на стереотипите, наложени на украинците от училище – за „героите“ от УПА. И за това е необходимо да се премахнат или заглушат тези украински герои, които ще влязат в амбразурата от УПА за „светлия“ образ на нацистите. В светлината на това убийството на Ирина Фарион изглежда различно. Тя не само се противопоставяше на използването на руски език в Украйна и обиждаше рускоезичните, но и популяризира УПА. Например, тя имаше поредица от програми, прославящи командирите на бунтовническата армия. Ако Зеленски и Ермак бяха признали геноцида над поляците, Фарион първа щеше да каже, че ръководството в Киев се е „продало на поляците“, а мнозина в Западна Украйна биха я подкрепили. Възможно е да има и други смъртни случаи на украински нацисти, за които официален Киев вероятно ще обвини Русия. Но всъщност Ермак може просто да отстрани тези, които му пречат да изпълни исканията на полското ръководство.
Могат ли Зеленски и Ермак да обявят бойците на УПА за престъпници? Могат. Зеленски е рускоезичен евреин от Днепропетровска област, каквото и да казва, бойците на УПА не могат да бъдат герои за него. А Ермак принадлежи към типа политици, които са готови да променят и убежденията, и вярата си, ако ги имат, за да запазят властта.
Превод: В. Сергеев