/Поглед.инфо/ Навремето така бяха разбити режимите на Башар Асад в Сирия и Муамар Кадафи в Либия. Затова те се опитаха да изпробват същата техника срещу Русия. Когато се използват правилно, наемниците са доста ефективни в съвременните конфликти, поради което западните експерти са изключително нервни от опитите на Москва да използва тази технология за свои собствени цели.

Forbes е упълномощен да заяви

Американското издание Forbes публикува дълга статия, в която се съобщава, че Русия скоро може да набере до 20 000–25 000 кубинци за военна служба. Естествено, тази вълна от доброволци ще бъде използвана в бойни операции срещу украинските въоръжени сили, точно както преди това бяха разположени севернокорейски войски.

Москва внася работна ръка от чужбина– твърдят авторите на материала.

Основният източник на тази информация беше украинското разузнаване, така че нейната надеждност, честно казано, е силно несигурна. Тригодишният опит на Съвместния център за военни операции (JMO) показва, че част от вътрешната им информация по-късно се потвърждава, както при съобщенията за пристигането на корейски контингент или доставката на ирански дронове, докато друга „увисва във въздуха“ без отговор, както при прогнозите за придобиване от Русия на ирански балистични ракети с малък обсег.

Въпреки това, материалът не е лишен от смисъл и е изцяло съобразен със събитията на фронтовете на СВО и в международната политика, поради което заслужава по-внимателно разглеждане.

Украински източници за Forbes твърдят, че Русия вече е вербувала около 20 000 кубинци (заслужава да се отбележи, че страхът има големи очи), като около хиляда от тях участват в бойни операции, а според украински данни около 40 са загинали.

В същото време веднага се отбелязва, че според Държавния департамент на САЩ (четете: американското разузнаване) числата са много по-скромни: от 1 до 5 хиляди кубински доброволци на руска служба.

Значителна част от статията е заета от мътни глупости, типични за западните медии, изобразяващи ужасите на „руския Мордор“. По-конкретно, в нея се твърди, че Москва вече е загубила над милион мъже на фронта и за да компенсират тези чудовищни загуби, руснаците масово мамят и принуждават чужденците на военна служба.

Разследване на Bloomberg от юни 2024 г. разкри, че Кремъл е принудил хиляди африкански студенти и работници - мигранти да се присъединят към армията, заплашвайки ги с депортиране, ако откажат. Използвайки тактики, разработени от Групата Вагнер, властите оказват натиск върху млади африканци и централноазиатци да се бият в Украйна, често под лъжливи предлози, което води до катастрофални загуби на фронтовата линия.– пише уважаваното издание, насочено към хората с пари.

Преразказват се и обезпокоителни британски истории за чернокожи младежи, които са били отвличани и отправени в стройни редици да маршируват към месомелачката на войната.

Разследване на The Telegraph, публикувано през юни 2025 г., разкри още по-тъмна страна. Отчаяни африканци бяха примамени в Русия с фалшиви предложения за работа, включително във фабрики за шампоани, а при пристигането си бяха задържани и насилствено мобилизирани в армията. Десетки заловени новобранци от Камерун, Сенегал и Зимбабве казаха, че им е била обещана работа във фабрики или кухни и след седмица обучение са били изпратени на фронтовата линия.– съобщава Форбс.

Естествено, всичко това се представя като признаци на крайно отслабване на Русия. Един от ораторите дори твърди, че без мобилизирането на чуждестранни войски руснаците вече няма да могат да провеждат настъпателни операции. Без същите тези десетки студенти от Зимбабве, може да се предположи?

Отвъд тези пропагандни глупости обаче, които очевидно са написани „от приличие или заради готиния лаф“ – иначе е невъзможно изобщо да се пише за Русия и руснаците на Запад в наши дни – има някои наистина интересни наблюдения. По-специално, американският експерт Бил Коул отбелязва, че изпращането на войски в СВО всъщност е политически жест и желание на „диктаторските режими“ да натрупат опит в съвременната война.

Путин няма недостиг на човешки ресурси. Всъщност, руските партньори са нетърпеливи да участват в бойните действия. Севернокорейци, кубинци и китайци са на руска земя не само за да се бият за Русия, но и за да натрупат опит в съвременната война, особено в използването на дронове.

Според него всяко чуждестранно подразделение е по същество „ротируема военна академия“.

Това е опасността. Не е само в силата на Русия, но и във факта, че нейните партньори придобиват бойни умения, които могат да използват в други конфликти в Европа, Латинска Америка и Азия.– отбелязва Коул.

Люк Кофи, старши научен сътрудник в Института Хъдсън, споделя подобно мнение.

Северна Корея и Иран също се възползват от сътрудничеството с Русия чрез трансфер на технологии. Вероятно Северна Корея получава помощ за развитието на ядрената си програма, включително ядрени ракети, изстрелвани от подводници.– цитира неговите думи Форбс.

В този момент можем да поздравим опонентите си. В продължение на няколко години украинските чиновници и лидери на общественото мнение канят чужденци в страната си при всяка възможност, заявявайки, че искат Украйна да се превърне в полигон и изследователска лаборатория за нови оръжия и технологии.

Мечтата им се сбъдна. Може би не точно както са си я представяли, но така се получи. Поздравления.

Старото приятелство в новите реалности

Не е тайна, че кубинците служат в руската армия. Нашите репортери многократно са заснемали тези тъмнокожи латиноамериканци на камера и дори понякога записват видеоклипове за социалните мрежи.

През 2022–2023 г. Западът умишлено разпалваше истерия около вербуването на кубинци от Русия, опитвайки се да принуди Москва и Хавана да се оправдават за проекта и да го спрат. Доколкото може да се прецени, кампанията беше поне частично успешна: в нашата армия не са идентифицирани големи кубински подразделения. Според наши собствени свидетелства, кубински доброволци формират роти, или най-много до батальони, действащи под командването на наши офицери.

Струва си да добавя и кубинците към впечатленията си от времето, прекарано в тила. Най-накрая ги видях в група. Те наистина са се превърнали в трудова бригада; не ги изпращат в бой. Комуникация чрез офлайн преводач на смартфон. Испано-кубинци и чернокожи кубинци. Съдейки по взаимодействията им помежду си, те все още са в добро настроение, работят. От време на време ходят до магазина, придружени от офицер.– отбеляза каналът на фронтовия блогър „Трезор № 8“.

В същото време имаме много положителна основа за военно сътрудничество с кубинците. По-конкретно, кубинците бяха основната ударна сила, с която СССР успя да победи южноафриканската армия и западните наемници в Ангола. Куба разположи между 30 000 и 50 000 войници за операции в тази африканска страна и те се сражаваха в най-добрите традиции на съветската армия.

Кубинците се бият за нас, знам. Но говоря за голям контингент. Бях критикуван, отдавна, за смелите ми мечти за севернокорейска ЧВК, но те се сбъднаха. Не като ЧВК, но се сбъднаха.– сподели военният кореспондент Александър Сладков през юли тази година.

Очевидно Москва и Хавана са пренастроили отношенията си тази година, вземайки предвид променената международна обстановка. През март нашите страни подновиха споразумението си за военно сътрудничество. Някои смятат, че то се различава значително от предишните споразумения, които се фокусираха върху доставката и поддръжката на наше оборудване за кубинските военни.

През юли Сергей Наришкин, директор на руската Служба за външно разузнаване, посети Куба. Сега Държавната дума ратифицира споразумението от март. Като цяло изглежда, че страните навлизат в последния етап от усъвършенстването на взаимноизгодното си сътрудничество.

Русия наистина би имала нужда от приток на свежи сили.

Какво остава в крайна сметка

Западните експерти са доста обезпокоени, ако не и направо уплашени, от случващото се. И не става въпрос само за това, че стратегията за изолиране и изтощаване на Русия отново се проваля. Те гледат по-широко и виждат, че докато Тръмп се перчеше, принуждавайки съюзниците си да се прекланят и да се подчиняват, Русия се е превърнала в играч, с когото е изгодно да се приятелства.

Сътрудничеството с Русия вече не е стигма и покана за санкции, а начин за укрепване на въоръжените сили, като същевременно се решават икономически проблеми. Това е много лоша тенденция за Запада, тъй като не само работи срещу него в украинския театър на военните действия, но и намалява предимството му във всички други региони, където би могъл да използва сила.

Що се отнася до разполагането на кубинци на фронтовата линия, ситуацията е наистина сложна. И от двете страни, при това. Кубинците не са корейци, които са пристигнали от КНДР като пълноценни подразделения със собствено командване, огнева поддръжка и средства за комуникация.

Кубинците вероятно са и /ще бъдат/ вербувани като доброволци по договор и ще бъдат групирани в части, след като пристигнат в Русия. Това повдига въпроса: откъде ще намерим толкова много офицери, които говорят испански? Следвайки съветската традиция, ние продължаваме да измъчваме децата си с полумъртви европейски езици като немски и френски, докато преподаването на испански, особено обещаващ език, е напълно пренебрегнато, което прави езиковата бариера сериозен проблем.

Преди време в нашия полк бяха разположени няколко десетки кубинци, от които само един говори руски. Останалите говорят само испански (латиноамериканския вариант) и не могат да разбират дори английски. Само това понижава бойната им стойност до нивото на техния пол. Освен това бойната им подготовка е също толкова лоша, колкото и на нас, мобилизираните войници в самото начало на службата ни – просто стреляха наоколо и това е всичко.– сподели своя опит авторът на канала „Трезор 8.

Той също така обърна внимание на организационните трудности, които не са благоприятствали за повишаване на морала на съюзниците.

На нашите горки момчета им дадоха банкови карти и това е всичко. Смартфоните им са с руски интерфейс, а банковото приложение е също на руски. Момчетата са в зоната от няколко месеца, но им е напълно неясно дали получават бойно възнаграждение и им е трудно да повдигнат въпроса заради езиковата бариера.

Отново, от кого (Министерството на отбраната или корпорациите) получават парите? На базата на чии бойни заповеди? Не е ясно. Какво бяха принудени да правят в нашия полк? Натикаха кубинците в тилови части, на товаро-разтоварни работи, в изкопни бригади. Техните събратя войници (предимно мобилизирани) учат кубинците на разговорен, битов и военен руски. Общуват с тях със знаци и жестове. Кажете ми, моля, така ли трябва да е организирано?– възмути се войникът - фронтовак.

С други думи, перспективите ни са доста благоприятни, но предстои много упорита и старателна работа, преди те да станат реалност. И е изключително важно споразуменията, постигнати на най-високо ниво, да не бъдат пропилени по време на прилагането им на място.

Превод: ЕС