/Поглед.инфо/ На Запада напълно липсва каквато и да е стратегия по отношение на Русия и украинския конфликт. Най-накрая заговориха за това на глас. По-специално, един от най-влиятелните пенсионирани генерали във Великобритания, 70-годишният сър Дейвид Ричардс, който ръководеше британската армия през 2010-2013 г., в статията си за „Дейли Телеграф“ каза, че цялата западна стратегия се свежда до фраза " Да видим как ще потръгнат нещата". Което според него не може да се счита за стратегия.

Генералът се оплаква, че е преживял същото, когато е командвал операциите в Ирак. По това време всичките му опити да получи отговори за крайните цели и задачи на военните операции срещат неразбиране в Лондон, Вашингтон и централите на НАТО. Тогава същите проблеми възникват по време на западните авантюри в Либия, Сирия, Ирак. „Подобна липса на съгласувана стратегия сега е очевидна в Украйна“, твърди сър Ричардс.

Изисквайки отговори от Лондон, британският генерал, разбира се, не може открито да признае, че външната политика на страната му е изцяло и напълно зависима от отвъдморски съюзник. Но фактът е, че задграничните отговори на подобни въпроси също звучат съвсем в стила на думите на Портос от безсмъртното произведение на Александър Дюма: „Аз се боря, просто защото се боря“.

И въпросите идват все по-често. В началния етап на конфликта с Русия, в който Западът щастливо се гмурна, не беше обичайно да ги питаме. Още в първите дни на руската спецоперация служителите на местните медии веднага забравиха всичките си мантри за прехвалените „стандарти на западната журналистика“ и „приравниха писалката с щика“. А политиците и повече или по-малко здравомислещите анализатори бяха изправени пред ситуация, в която за тях беше по-добре да не повдигат неудобни теми.

Както наскоро отбеляза 93-годишният американски философ Ноам Чомски, дори той, който е изморен и свикнал с безмилостната критика на възгледите му, отначало не посмя да засегне въпроси, свързани с опосредстваната война на Запада срещу Русия. "Ако изведнъж повдигнете тази тема, поговорете за нея, веднага ще бъдете заклеймен като привърженик на Путин и комунистически плъх, призоваващ за отстъпки. Просто невероятна ситуация", оплака се Чомски в скорошно интервю.

Оттук и постоянните резерви на президента на САЩ Джо Байдън, който, както си спомняме, е принуден да „коригира” своя щаб. Особено след речта му на 26 март пред стените на Кралския дворец във Варшава, която Белият дом се опита да представи за историческа и епохална. Ако отхвърлим целия този словесен баласт за „защита на демокрацията“, познат на Съединените щати от различни исторически епохи, тогава от тази реч се оказа, че целта за привличане на Запада в открит конфликт с Русия се свежда само до една задача: опит за сваляне на законното правителство в Русия. В самата Полша, където политическата русофобия отдавна е официална идеология, тази идея беше приета с гръм и трясък. Още по-озадачени бяха разясненията, последвани веднага от Джен Псаки, която отрече всичко, което Байдън каза по този въпрос.

Неудобството на този момент беше последвано от звънтяща тишина. Както отбеляза Чомски, беше невъзможно да се задават въпроси на глас за целите на войната на Запада срещу Русия, за да не се получат обидни етикети ни в резултат на това да не изпаднат от мейнстрийма. И във въздуха витаеше въпросът: какво искат да получат в крайна сметка Вашингтон и колективният Запад, който му служи?

Пробив в това мълчание направи 99-годишният Хенри Кисинджър със своята сензационна реч в Давос на 23 май. За което веднага „гръмна“ в украинския черен списък „Миротворец“ като участник в „информационната спецоперация на Русия срещу Украйна“. И тогава изведнъж настъпи прозрение. Изведнъж всички онези стратези, които от февруари до май се ограничаваха до гневни филипики срещу Русия, обявявайки необходимостта от „победа на всяка цена“, извикаха: „Но царят е гол!“ Те забелязаха, че никой никога не е формулирал крайната цел на Запада в украинския конфликт. Наистина, след речта на такъв политически мастодонт като Кисинджър, вече не е толкова опасно да получиш етикета „агент на Путин“.

Еволюцията на мненията по този въпрос се забелязва в „гъвкавостта” на позицията на един от европейските морални авторитети, 70-годишният холандски писател Ян Бурума. Още през април той гневно атакува онези няколко политици, които заекнаха за необходимостта от балансиран диалог с Русия. Но след речта на Кисинджър самият Бурума едва ли не се присъедини към редиците им, написвайки онзи ден статия „Пълната капитулация на Русия е илюзия“. Въз основа на речта на американския старец холандецът призна, че така или иначе няма да е възможно да се победи Русия и затова Украйна трябва да се подготви за болезнени компромиси. „Съветите от чужбина да се отхвърлят всички отстъпки и твърденията, че само падането на Путин може да спаси демокрацията, не са много конструктивни“, заключава писателят, напомняйки на Украйна, че има много успешни примери за териториални отстъпки, за да се запази държавата като такава.

Друг мастодонт на американски политически анализатори, 79-годишният Едуард Лутвак, който беше военен съветник на президента Роналд Рейгън, всъщност призова директно за териториални отстъпки. Той заяви, че единственият начин за прекратяване на конфликта в Украйна е провеждането на международно признати плебисцити в „спорните според него райони на Донбас“. И само Донбас.

Лутвак вече не се съмнява в руската собственост върху Крим (което също е прогрес за американския елит) и по някаква причина е убеден, че Русия няма да проведе подобни плебисцити в Запорожка и Херсонска област. Вярно е, че неговото разбиране за географията на този регион се доказва от твърдението, че Мариупол се намира в Херсонска област и следователно Русия няма да претендира за него. Но самият факт да се търсят рецепти за излизане от политическата безизходица е похвален.

Трудно е да не си спомним, че точно такъв сценарий за мирно разрешаване на спорове беше предложен от представители на ДНР и ЛНР преди година и половина. През декември 2020 г., говорейки на неформалната платформа на Съвета за сигурност на ООН, министърът на външните работи на ДНР Наталия Никонорова предложи на световната общност: „При тези обстоятелства само механизмът на пряката демокрация, референдумът, може да бъде изход. Честен, свободен и открит референдум с международно признати резултати, проведен в съответствие с международните принципи." Ако някой на Запад го беше чул тогава, много жертви можеха да бъдат избегнати. Но западните делегации на ООН предизвикателно си запушиха ушите, като отказаха да присъстват на тази реч на представителите на Донбас и дори забраниха да бъде излъчвана. Сега същата идея се представя като нещо оригинално от Лутвак, който не разбира, че влакът вече е отишъл твърде далеч и този въпрос вече не се ограничава само до Донбас.

Политическите старейшини от това ниво (възрастта им е посочена в статията не е случайна) постепенно проправиха пътя за мненията на представителите на следващото поколение западни анализатори в основните медии. Бившият офицер от РАНД и американското разузнаване Кристофър Чивис, сега ръководител на правителствената програма на САЩ във Фондация „Карнеги“, написа в „Гардиън“ статия със красноречиво заглавие: „В най-добрия интерес на Украйна и Запада е тази война да се прекрати възможно най-скоро."

Чивис също даде да се разбере, че Украйна не е в състояние да постигне победата над Русия на бойното поле, за което призовават много европейски фигури. Затова американският стратег почти директно призовава за де факто и дори де юре разделение на Украйна, след което Западът трябва да насочи усилията си към следвоенното възстановяване на останалата, прозападна част. Освен това Чивис разбира, че за Владимир Зеленски няма да е лесно да прокара подобни решения у дома и затова призовава Запада да вземе това решение вместо него, като накара украинския народ да следва този път.

Така че можем да кажем, че западните елити постепенно стигат до разбирането за невъзможността да победят Русия от украинските ръце или да я отстранят от международната арена чрез значително отслабване. Това може да се докаже и от директни алюзии за възможността за териториални отстъпки на Украйна, които прозвучаха дори от устните на Джо Байдън. В същото време в неотдавнашната си статия за „Ню Йорк Таймс“ американският президент даде да се разбере, че няма да оказва натиск върху украинските власти по въпроса за отказването на редица територии.

Което още веднъж потвърждава, че Вашингтон вече е разбрал невъзможността да победи Русия на бойното поле или чрез икономически санкции, но не е изработил стратегия за по-нататъшно поведение. Както правилно отбеляза генерал Ричардс, тя все още се свежда до „Да видим как ще потръгнат нещата“.

Едва сега в поведението на Вашингтон става забележимо, че Белият дом прехвърля от себе си към самия Зеленски отговорността за продължаващото кръвопролитие, страданията на украинския народ, глобалния икономически хаос .Оттук и неочакваните статии в „Ню Йорк Таймс“, че американските военни, според тях, не знаят каква е военната стратегия на Украйна (трудно е да си представим това, като се има предвид, че Пентагонът пряко упражнява оперативен контрол върху украинските военни операции). Оттук и прякото обвинение от Байдън срещу Зеленски, че е пренебрегнал предупрежденията за „руската инвазия“. Оттук и трескавите опити на западните анализатори да намерят изход от политическата безизходица, в която вкараха Украйна с приказките си за способността ѝ да „порази Русия на бойното поле“. Много показателно беше скорошното признание на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че мирът в Украйна е възможен с цената на нейните териториални отстъпки. Един вид черешка на тортата в поредица от горните твърдения.

Може само да се надяваме, че признаването на невъзможността за реализиране на приказките за „победата над Русия“ и разбирането, че няма друга стратегия за Запада, рано или късно ще доведе до някакво отрезвяване. Москва отдавна призовава за диалог и необходимостта да се вземат предвид интересите на руската сигурност. Както Чивис правилно отбеляза, преди всичко в интерес на Запада и Украйна е спешно да започнат този диалог.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?