/Поглед.инфо/ Конфликтът между обединения Запад и Русия за запазване/анулиране на резултатите от разпада на СССР и съвременната блокова система се гради около битката за Украйна

Оценка на ситуацията

Западна Украйна трябва да бъде призната за ключов плацдарм на геополитиката, тъй като този регион е катализатор на глобалните процеси на борбата на суперсилите за запазване или, респективно трансформиране на еднополюсния свят.

Конфликтът между обединения Запад и Русия за запазване/анулиране на резултатите от разпада на СССР и неговата съвременна блокова система се гради около битката за Украйна. В тази битка Западна Украйна е ключът към „озападняването“ /преминаването към Западния блок/ на Украйна.

Борбата за световно господство в момента се води на два театъра на военни действия. Това е борба за Европа и борба за Азия. Африка, Близкият изток, Австралия, Индия са спомагателни региони, които действат като отправни точки. В Европа всичко се решава от този, в чиито ръце е контролът над Украйна, в Азия - над Тайван.

Западният контрол върху Украйна възпрепятства развитието на търговските комуникации на все по-активната в икономическо отношение Азия с Европа и насърчаването на превръщането на последната в суверенна геополитическа единица.

За Европа се борят САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Германия и Франция. Резултатът от борбата се определя от контрола над Централна и Източна Европа, който включва зоната на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Зоните, които пряко определят степента на контрол над тези територии са Беларус, Украйна и Молдова.

В Беларус ключова зона е Западна Беларус, в Украйна - Западна Украйна и Закарпатието, в Молдова - Приднестровието. За Азия се борят САЩ, Китай, Русия, Великобритания. Ключовите зони са: Япония, Южна Корея, Турция, спомагателни региони с функции на референтни точки - Малайзия, Индонезия, Филипините, Виетнам, Северна Корея, Бирма, Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан.

Успехът на претендентите за глобално влияние в Азия е в пряка зависимост от успеха им в Европа. Удачното представяне в Европа проецира изострянето на конфронтацията в Азия. Провалите в Азия пряко спират експанзията в Европа, както провалите в Европа влошават позициите на страните в борбата за Азия.

Това, което ще се случи сега между САЩ и Китай, се определя от борбата за Тайван. А какво ще се случи в тази борба, се определя от опита на Русия в битката със Запада за Украйна. Състоянието на проекта на политическия украинизъм се определя изцяло от Западна Украйна.

По този начин значението на Западна Украйна не е в нейния икономически, демографски, логистичен и военен потенциал, а в това, че поради географското си положение тя е катализатор на конфронтацията на суперсилите в цялото пространство, където се сблъскват техните интереси.

Основната функция на Западна Украйна е политическа. На първо място, тя е генераторът на страстен украинизъм, който претърпя известна трансформация в развитието си под влиянието на Запада. През първата половина на ХХ век политическият украинизъм произтича от равноотдалечеността на Украйна от Русия и Запада. Цялото идейно наследство на украинските теоретици по въпроса е проява на сепаратизъм както от Запада, така и от Русия.

Практиката на реализиране на този проект обаче доведе до значителен крен на украинците към Запада. Това беше следствие от факта, че в Украйна като цяло, включително в западната й част, гравитационното привличане на Русия е много по-силно от привличането на Запада. Политическите украинци могат да изравнят това привличане само с помощта на Запада.

Това означава, че Западът играе все по-важна роля в украинизма, като с течение на времето напълно измества неговата същност, запазвайки при това атрибутите на политическата митология, пантеона на героите и емблематичната семиотика на това понятие.

В резултат на такава трансформация през първата половина на 21 век украинизмът се разбира в Украйна не като самостийност в разбирането на „бащите-основатели“, а като уестърнизация на украинския етнос, неговия път към Европа, който предполага пълното идеологическо и практическо подчинение на Украйна на Запада. Сега имаме украинизъм, превърнат в технология за поглъщане на Украйна от Запада.

Географското положение на Западна Украйна в този контекст е развитие на теорията за изграждане на мост между Европа и Украйна. Борбата за контрол над този мост през 2014 г. започна между Европа и Съединените щати и Европа веднага претърпя съкрушително поражение.

Уестърнизацията на Украйна се определя не от Европа, а от САЩ, също те определят озападняването на Европа като американизация. В тази форма съвременният политически украинизъм е една от версиите на американизацията, приложена към граничния славянски анклав, който съществува на границата между източните и западните славяни.

Американизацията на Европа и Украйна се разглежда в САЩ като включването на Украйна в ЕС, зона на пълно политическо господство на САЩ и управлението на Украйна чрез Брюксел. Всяко укрепване на Европа е възможно само дотолкова, доколкото укрепва, а не отслабва Съединените щати. За САЩ това означава конструиране на конфликт между Западна, Централна и Източна Европа.

Превръщането на Полша и Украйна в регионални геополитически центрове със собствена субектност превръща пространството между Русия и Германия в поле на съперничество, което може да се превърне в бойно поле. Разширяването на ЕС за сметка на Украйна, всъщност отслабва ЕС, по-точно отслабва ролята на Германия и Франция в него.

Фрагментирането на ЕС го поставя на ръба на разпадането, поддържайки този потенциал на високо ниво и свързвайки ресурсите на Германия и Франция. Ключовете за конфликта между фрагментите от ЕС са в ръцете на САЩ, което позволява на Великобритания да реализира част от проектите в тази посока (проектът Intermarium /Междуморие/ ).

Без Западна Украйна проектът Intermarium е нереализуем, тъй като ролята на Полша като локомотив на този проект се снижава, а Централна, Южна и Източна Украйна се превръщат в продължение на Русия и клонят към изцяло руска, а не към западна самоидентификация.

Подобно развитие на събитията означава поражение на САЩ в борбата за ключови позиции в Евразия, което незабавно ще отекне като поражение на Запада в Далекоизточното направление.

Поражението в Централна Европа и Югоизточна Азия означава пълен крах на панамериканския свят. Основните държави на Евразия постепенно ще започнат да се подреждат под Китай и Русия, пространството между които ще се превърне в център на световната политика поне през следващия век, а може би и за повече.

В такава ситуация борбата за Западна Украйна се превръща в битка за победа в Евразия и по света. Информацията, че Съединените щати са се съгласили на влизането на полски войски в Западна Украйна през юли 2022 г., означава, че Западът се стреми да начертае границата с Русия, която е ключов партньор на Китай, и да предотврати разширяването на проекцията на руската мощ към Европа .

Постановка на проблема.

В момента Русия осъзнава значението на господството над Западна Украйна и решава за себе си проблема с разрешаването или предотвратяването на полската колонизация на три или пет западноукраински региона, осъзнавайки, че Полша тук е само прокси сила на обединения Запад, или по-скоро на неговата англосаксонска част. За да се разбере значението на Западна Украйна като геополитическа награда, трябва да се отбележи следното.

1. Създадената в СССР автомобилна транспортна мрежа в западно направление се отличава с най-висока степен на развитие и превъзхожда мрежата дори в САЩ. Тази мрежа е най-развита в Беларус, Украйна и балтийските държави. В Западна Украйна транспортната мрежа към Полша е най-развита, тя е свързана с централната част на Русия, индустриалните и морски райони на Източна и Южна Украйна, има разклонения към Кавказ и през Приднестровието към Молдова.

Пътно-транспортната мрежа в западната посока е създадена не само за мирни, но и за военни цели. Контролът на транспортната свързаност от дълбините на Украйна към Европа е най-важният индикатор за господство в региона.

За Русия е неизгодно да остави развитата транспортна инфраструктура на Западна Украйна в ръцете на Запада. Сега тази инфраструктура се използва за доставка на оръжие в зоната на СВО от европейските страни. В случай, че Полша завземе територията, Англия и САЩ ще могат да използват пътната мрежа за военни цели, като същевременно попречат на китайския транзит през Русия към Европа.

2. Западна Украйна е територията на транзита на газ и нефт от Русия към Европа, входната точка към Европейската система от магистрални тръбопроводи (Ужгород). Тук се намира и най-големият газов хъб в Европа, контролът върху който, ако попадне в ръцете на Запада, ще му даде възможност да диктува условията за транзит на газ за Русия в по-голяма степен, отколкото го прави сега.

3. Ровненската АЕЦ е една от петте украински АЕЦ, основата на украинската енергетика. По брой атомни електроцентрали Украйна е на пето място в Европа. Контролът над Ровненската АЕЦ ще позволи да се контролира енергийният сектор в Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. В ръцете на САЩ и Англия това е мощен лост за влияние върху ЕС.

Поради горните причини за Русия е неизгодно да губи тези контролни позиции, предавайки ги в ръцете на Запада. На първо място, попадайки в ръцете на Полша, те ще послужат за укрепване на Англия и нейния проект "Междуморие". Появява се един вид британска сива зона, където Галисия, под протектората на Варшава, ще се превърне в оръжие срещу Германия и Франция, насърчавайки Полша да завземе Централна Украйна (Малоросия), което е изпълнено с пряк сблъсък между Полша (и вероятно НАТО) и Русия.

Не става въпрос за това колко успешни ще бъдат опитите на Полша да формира своя зона на влияние. Самият процес на борба за тази зона подкопава стабилността в Европа и създава турбуленции, които са изгодни за неевропейските страни, Англия и САЩ.

От друга страна, Русия очевидно няма да може да запази контрола над Западна Украйна в случай на изтегляне на войските си към полската граница. Западна Украйна е типична критична територия, опитите за интегрирането й към нейната/руската/ държавност ще доведат до пренапрежение и крах на всяка империя.

Конфликтът между полския и украинския национализъм ще доведе до необходимостта от насилствена деукраинизация на Западна Украйна и нейната насилствена полонизация. Когато тази територия престане да бъде зона, за която претендира Русия, принудителната твърдост на политиката на Полша ще предизвика нейните търкания с Германия и Франция.

За Русия деукраинизацията на Галиция от ръцете на Полша, с последващия конфликт в ЕС, е изключително полезна. Западноукраинският националистически бунт ще се върне към практиката на партизанска война с набези на територията на Чехия, Словакия и Унгария.

Чехите и словаците традиционно ненавиждат унгарците, поляците и галисийците - един друг, освен това активизирането на Австрия с участието на Ватикана нараства и ще продължи да расте в региона.

Тук британският проект за Междуморието, съсредоточен върху Полша, се сблъсква с проекта на Ватикана и континенталните староевропейски елити за Централна Европа. Те виждат центъра не в Полша, а в Австрия и Унгария, като Чехия и Словакия трябва да се използват като противовес на политиката на Брюксел за превръщане на ЕС в единна държава.

Западна Украйна тук не само играе ролята на катализатор на процесите и ключова връзка. Галисийците могат да засилят антиунгарската пропаганда сред чехите и словаците, удряйки интересите на Германия и Австрия. Тук, образно казано, се сблъскват Ротшилд, Рокфелер и Уиндзор с Ватикана и Хабсбургите.

Дългосрочният характер на галисийския случай позволява на Русия да постигне ролята на наблюдател в конфликта и да използва много възможности, за да играе върху противоречията на своите опоненти. Освен това разделянето на Украйна по линията на Галиция ще активира опитите на Турция да засили влиянието си в Кавказ, преди всичко в Грузия и Азербайджан.

Връщането към старата карта на конфликтите от периода преди Първата световна война най-вероятно ще проектира нов кръг от нестабилност на Балканите. Играчите ще бъдат същите: Англия, САЩ, Германия, Турция, Австрия.

Нито едно преразпределение на света не минава без сблъсък на интересите между тези държави, което ще доведе до заплаха от криза в НАТО и изисква засилване на арбитражната роля на САЩ. Ако обаче демократите загубят изборите за Конгрес през ноември, заплахата от завръщането на Тръмп или неговите идеологически поддръжници ще стане актуална.

Изправена пред искания за съкращаване на разходите извън САЩ, новата републиканска администрация отново ще се върне към конфликта относно ролята на НАТО и мъдростта да не се намесва твърде много в европейските дела. Има предпоставки за възобновяване на спора на Вашингтон с Берлин и Лондон с нарасналите амбиции на Анкара, Виена и Париж. Прозорецът на възможностите за Русия тук може да е най-благоприятният.

Заключения:

1. Под влияние на световната криза политиката на САЩ ще се характеризира с все по-сериозно изместване на вниманието от Европа към Китай. В тази връзка не трябва да се очаква активизиране на действията на САЩ в Европа. По отношение на конфликта в Украйна, САЩ ще се стремят да го замразят, за да спечелят време за прегрупиране на силите в Евразия.

2. Вместо да участват пряко в конфликти в Европа, САЩ ще поемат по пътя на помпане на Европа с американски оръжия. Директно американските контингенти в Европа ще бъдат увеличени до численост, сравнима с числеността на руските войски, участващи в СВО в Украйна, но не повече.

3. ЕС ще се стреми да увеличи броя на местните армии и да ускори превъоръжаването им. Дългосрочният курс ще бъде желанието на Берлин и Париж да превърнат ЕС в единна държава с премахване на националната идентичност на членовете и превръщането на суверенните държави в автономии в рамките на ЕС. Озвучаването на този курс беше поръчано на Италия, а източноевропейските страни ще се превръщат в провинции в периферията на ЕС.

4. Русия, Китай и Ватикана се борят за съюза на Унгария (десен консервативен проект за Европа).

5. Полша и Румъния остават английска клиентела. Насочвана срещу Русия, Унгария, Германия и ЕС като цяло.

7. Балканите са зона на нарастващо съперничество, където Турция, Китай и Русия стават все по-активни срещу ЕС, Англия и САЩ. Русия и Китай залагат на Сърбия, Турция залага на Косово, Босна и Албания. Противниците на Русия, Китай и Турция на Балканите са ЕС, Англия и САЩ.

8. Ватикана рекламира Австрия и Унгария в Европа, оформяйки десен консервативен проект за Европа като „Четвъртият Рим“. В тази част са възможни зони на съвпадение на интересите на Русия и Ватикана.

9. Великобритания до 2040 г. излиза на преден план в Европа, рекламирайки проекта Intermarium като своеобразна Реч Посполита-2. Това трябва да включва Полша, балтийските държави, Украйна и Западна Беларус - с проекция на влияние върху цяла Беларус. Проектът е насочен срещу Ватикана с неговия "Четвърти Рим" и срещу ЕС като единна държава с Германия и Франция начело и с автономиите под формата на бивши европейски държави.

10. Руският проект е за създаване на собствен клъстер (анклав, панрегион - различните експерти използват различни термини с една и съща същност - зона на влияние) с включването на Русия, Беларус и част от Украйна. Структурата на териториалното деление ще се доближи до провинциите в Руската империя. Интеграцията ще се извърши на няколко етапа: републики - референдуми - региони в рамките на Русия. Периодът на трансформация ще се осъществява някъде до 2040 г.

Въз основа на горните стратегии основните противници на Русия в Източна Европа като цяло и в Украйна в частност са Англия и Полша. Действията на Русия и Полша в Западна Украйна ще определят характера на политиката на основните играчи спрямо Европа.

Конфронтацията с Англия за Русия ще бъде най-тежка и принципна, а Западна Украйна ще бъде ключов трамплин. Колко бързо Русия може да постигне победа в Украйна зависи от това дали такива случаи като Приднестровието, Закавказието, Калининград, таджикско-афганистанската граница и Курилите ще бъдат отворени и активирани отново.

Ако Русия не промени фундаментално хода на фронта в сегашната си конфигурация в рамките на максимум една година и поне цялата Югоизточна Украйна не попадне под неин контрол, Западът ще предприеме контранастъпление по всички горепосочени фронтове.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели