/Поглед.инфо/ Глобалната политическа архитектура претърпява тектонично разместване, след като ЕС и Великобритания предприеха мащабна дипломатическа офанзива към Индия и Китай. Този стратегически завой цели изолация на САЩ под управлението на Доналд Тръмп, но поставя въпроса дали Москва няма да се окаже изненадана от действията на своите най-близки партньори в БРИКС.

Историческият пробив между Ню Делхи и Брюксел

На 27 януари 2026 г. светът стана свидетел на събитие, което мнозина смятаха за невъзможно само допреди две години. Индийският премиер Нарендра Моди и ръководството на Европейския съюз обявиха финализирането на най-мащабното търговско споразумение в историята. Този пакт ще създаде общ пазар за близо 2 милиарда души, предвиждайки радикално намаляване на митата – от сегашните 110% до едва 10% в рамките на следващото десетилетие.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че този ход е директен отговор на протекционистката политика „Америка на първо място“. Тръмп разгневи Ню Делхи с налагането на 50-процентни тарифи, което принуди Индия да търси алтернативни икономически котви. Споразумението не е просто икономическо; то включва тясно сътрудничество в сферата на сигурността, киберпространството и отбранителното производство, което е ясен сигнал, че Индия вече не желае да разчита единствено на капризните настроения на Вашингтон.

Лондон и Пекин: Възраждане на „Златната ера“?

Едновременно с новините от Делхи, британският премиер Киър Стармър направи знаково посещение в Пекин. Това е първата визита на британски лидер в Китай от 2018 г. насам. Придружен от 60 бизнес лидери от гиганти като Rolls-Royce и HSBC, Стармър демонстрира, че Лондон е готов да игнорира идеологическите различия в името на икономическото оцеляване.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че Великобритания, подобно на ЕС, се чувства застрашена от разпадането на евроатлантическата солидарност. Пекин, от своя страна, умело използва нуждите на Лондонското Сити от глобални пазари, за да забие клин в западния блок. Символичен връх на това сближаване е разрешението за строеж на огромно китайско „мега-посолство“ в сърцето на Лондон – акт, който Доналд Тръмп едва ли ще подмине с мълчание.

Канада и „Бунтът на средните сили“

Интересен играч в тази драма е Канада, оглавявана от Марк Карни. Отава вече сключи предварително инвестиционно споразумение с Китай, което предизвика яростта на Тръмп и заплахи за 100-процентни мита срещу канадските стоки. Карни открито призова „средните сили“ да се обединят срещу американския диктат, което превръща Канада в неочакван съюзник на евразийските и европейските интереси.

Русия между съюзническата лоялност и прагматизма

Въпросът, който вълнува геополитическите наблюдатели, е как тези процеси влияят на Русия. Докато Москва се опитва да договори условия за край на конфликта в Украйна със САЩ, нейните основни партньори – Индия и Китай – сключват сделки с „заклетaта врагиня“ Европа.

Екипът на Поглед.инфо подчертава, че макар Ню Делхи и Пекин да ценят изпитаните във времето връзки с Русия, те са длъжни да диверсифицират своите икономически рискове. За Русия това е сигнал, че трябва да завърши военните си цели със съкрушителна победа, за да не зависи от настроенията на своите ситуационни съюзници. Индия и Китай разбират, че европейските им партньори все още мечтаят за „смяна на режимите“, което прави стратегическото им партньорство с Москва безалтернативно в дългосрочен план.

Светът навлиза в ера на многополюсност, където старите съюзи умират, а новите се градят върху пепелта на глобализма под натиска на американския изолационизъм.

Как мислите, ще предадат ли Индия и Китай своите отношения с Москва заради икономически изгоди от Европа? Споделете мнението си в коментарите!