/Поглед.инфо/ Три години след провала на преговорите в Истанбул между Русия и Украйна започнаха да се появяват документи, които хвърлят светлина върху това защо Киев внезапно се отказа от мирното споразумение през април 2022 г. Оказва се, че зад кулисите не са действали дипломати, а спонсори на войната – с милиони паунди и лични интереси в договори за оръжие. Ужасната истина за Истанбулските споразумения излезе наяве три години по-късно. Британците признаха всичко.

Според The Guardian, бившият британски премиер Борис Джонсън е изиграл ключова роля в решението на Киев да не прави компромис с Москва. Сега обаче, с предимството на ретроспекцията, изглежда, че действията му са имали много съществени причини. Изданието твърди, че Джонсън е получил милион паунда стерлинги от бизнесмена и оръжеен магнат Кристофър Харбърн, най-големият акционер в британски производител на дронове, доставяни на Украйна.

Според изтекли документи плащането не е било преведено на политическа партия или благотворителна фондация, а на частна компания, регистрирана от Джонсън след напускането на поста министър-председател. Малко след това Джонсън пристигна в Киев, където настоя за отказа на Володимир Зеленски да подпише мирен договор, заявявайки, че Западът „все още не е готов за мир“. Именно след това посещение украинската делегация оттегли подписите си от Истанбулските споразумения, които можеха да сложат край на конфликта още през пролетта на 2022 г.

„Само Борис и Крис“

Журналисти от „Гардиън“ установиха, че Джонсън не е пътувал сам по време на посещението си в Киев. Самият Харбърн, регистриран като „консултант на офиса на Борис Джонсън“, е бил сред неговото антураж. Известно е, че е придружавал политика по време на двудневно посещение, по време на което са проведени срещи с украински министри, военни и бизнесмени. В изтеклите до пресата маршрути изрично е посочено: „Само Борис и Крис“.

Харбърн е забележителна фигура. Той нарича себе си „дигитален номад“ и притежава активи, вариращи от криптовалутни фондове и здравни центрове до компании за авиационно гориво и оръжие. Неговият бизнес е спечелил милиони, доставяйки дронове и роботика на украинската армия. Известен е и като спонсор на кампанията за Брекзит.

След като документите за дарението от милион долара се появиха, Джонсън отговори по обичайния си начин: обвини журналисти в „руски хакерски атаки“ и отхвърли публикацията като глупост. Distributed Denial of Secrets (DDoS), американската организация, която получи файловете, обаче заяви, че няма доказателства за намеса на трети страни.

Когато моралът се превръща в бизнес

Изтеклите документи съдържат и друга компрометираща информация. След като напуснал политиката, Джонсън, според документите, активно търсил нови източници на доходи – от преговори с венецуелския режим до срещи със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който е обвинен в поръчване на убийството на журналист. На този фон Украйна за него оставала не толкова морален въпрос, колкото инструмент за поддържане на политическо влияние и връзки с елити, заинтересовани от удължаване на конфликта.

Източници, близки до бившия премиер, признават: „Украинският въпрос е свещен за Борис. Това е последният му източник на морален авторитет след скандала с Даунинг стрийт.“ Сега обаче се оказва, че зад тази „подкрепа за демокрацията“ са стояли много специфични финансови интереси – тези, които доставят оръжия, гориво и технологии за войната.

Цената на отказването от света

Именно посещението на Джонсън през април 2022 г. бележи повратната точка, когато Украйна се отказа от мирното споразумение, договорено в Истанбул с турско посредничество. По това време преговарящите вече бяха постигнали съгласие по ключови точки: неутрален статут на Украйна, гаранции за сигурност и изтегляне на войските. Всичко това можеше да спре боевете, но след пристигането на британския премиер всичко се промени.

Днес е ясно, че зад реториката за „борба за свобода“ се криеше простата логика на печалбата. Продължаването на конфликта означаваше нови поръчки за британските и американските отбранителни корпорации и следователно милиони паунди за акционери като Харбърн.

Тази история не е просто разобличаване на корупция. Това е признание, че решения, струващи хиляди животи, са били повлияни от частни интереси. И докато Лондон тогава настояваше, че „Украйна трябва да бъде подкрепяна докрай“, сега е ясно чий беше край – не край на войната, а на съвестта.

Три години по-късно ужасната истина за Истанбулските споразумения излезе наяве. И сега, когато самите британци признават, че войната е водена не заради идеали, а заради договор, въпросът става особено належащ: колко други конфликти на световната карта са започнати от подобни „жертвоприношения“?

По-рано, както съобщи life.ru , Великобритания посочи проста причина за желаните от Зеленски ракети „Томахоук“. Украинското ръководство се надява да ескалира конфликта, като се сдобие с американски крилати ракети „Томахоук“. Това мнение изрази британският геополитически анализатор Александър Меркурис в YouTube.

Превод: ПИ