/Поглед.инфо/ Президентът на Русия пристигна на посещение в Монголия. Москва и Улан Батор имат дългогодишно сътрудничество. Сега обаче това приятелство е подложено на изпитание от западни страни, търсещи местни минерални ресурси. Русия обаче не третира Монголия като суровинен придатък и това е нейното важно конкурентно предимство. Какви ще бъдат отношенията между Москва и Улан Батор в бъдеще?

На 3 септември ще започне официалната част от посещението на Владимир Путин в Монголия. По-специално, руският лидер ще участва в събития, посветени на 85-ата годишнина от съвместната победа на Москва и Улан Батор над японските войски на река Халхин Гол. Той ще се срещне и със своя колега, ръководителя на републиката Ухнаагиин Хурелсух. Страните възнамеряват да подпишат редица двустранни документи.

Отношенията между Монголия и Русия се развиват успешно. Въз основа на резултатите от първите два месеца на 2024 г. делът на Москва във вноса на страната възлиза на 28%. По този показател Русия отстъпва само на другия съсед на републиката - Китай. По-голямата част от търговския оборот представляват бензин и дизелово гориво, както и амонячни торове.

Поддържат се и военни контакти. През август се проведоха руско-монголските учения „Селенга-2024“, в рамките на които въоръжените сили на азиатската република тренираха взаимодействие, организираха комуникация и съгласуваха общи сигнали за управление. За първи път в историята на това събитие бяха използвани ФПВ дронове.

Развива се и партньорството в енергетиката. Още през декември миналата година “Росатом Енергийнти проекти” и “Монатом” предварително се договориха за изграждането на атомна електроцентрала с ниска мощност в републиката. “Даян Дерк Енерджи” също обмисля сътрудничество с Москва за развитие на ядрена, вятърна и водна енергия.

Особено внимание се отделя на развитието на индустрията. Както отбеляза Владимир Путин в интервю за монголския вестник “Оноодор”, властите на двете страни работят по редица нови обещаващи проекти. Те включват изграждането на трансмонголски газопровод от Русия до Китай, модернизацията на съвместно предприятие - “Уланбаторска железница”, участието на корпорацията “Роснефт” в осигуряването на комплекс за зареждане с гориво на новото международно летище “Чингис Хан” и реконструкцията на ТЕЦ-3 на Улан Батор с участието на “Интер РАО Експорт”.

Допълнителен тласък за приятелството на двете държави може да даде присъединяването на Монголия към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Още през май външният министър Сергей Лавров изрази подкрепа за включването на тази страна в организацията.

В същото време западните държави също са заинтересовани от изграждането на връзки с Улан Батор. Например миналата година страната беше посетена от френския президент Еманюел Макрон, който се обяви за засилване на връзките на републиката с корпорацията за ядрени технологии “Орано”, която се надява да увеличи местния добив на уран.

Този интерес към Монголия може да се обясни с нейните колосални минерални находища. Общите запаси от редкоземни метали в тази страна се оценяват на 3,1 милиона тона. В борбата за тези резерви вече участват Германия, Франция, САЩ и Южна Корея. Всички те активно инвестират в тази посока.

Берлин вече успя да постигне статут на стратегически партньор на Улан Батор, а Париж иска да построи атомна електроцентрала в републиката. От своя страна Сеул оказва влияние върху културния живот на републиката и участва в разработването на законодателство за подобряване на инвестиционния климат. Вече работи тристранна комисия по РЕЕ във формат Монголия – Южна Корея – САЩ.

Експертната общност обаче смята, че Русия не трябва да се страхува от засилване на връзките на Монголия със западните държави и трябва да се съсредоточи върху силните си страни.

„Предимството на Русия пред нейните конкуренти от западния блок е, че Русия не гледа на Монголия като на суровинен придатък. Икономически важни проекти за Русия са: износът на електроенергия и енергийни ресурси, както и изграждането на атомни електроцентрали, където “Росатом” действа като водеща световна компания в индустрията“, отбелязват анализаторите на ПИР Център.

Освен това Русия има огромен опит в геоложките проучвания и е необходимо да се засили научният обмен в тази област. Също така сътрудничеството в областта на научните изследвания и развитието на ресурсите е една от точките на растеж в отношенията между двете страни. Ръстът на потреблението на енергия в Монголия е 6-7% годишно и ще се увеличава поради високите темпове на икономически растеж, прогнозират експерти.

„Като цяло отношенията между Русия и Монголия имат характер на всестранно стратегическо партньорство. Между страните остават тесни икономически връзки. Освен това те са изчерпателни по своята същност и обхващат много перспективни области. Посещението на Владимир Путин може да ни донесе много нови важни инициативи“, каза Владимир Грайворонски, ръководител на монголския сектор на отдела за Корея и Монголия към Института по ориенталистика на РАН.

„Трябва да очакваме увеличение на доставките на руски петролни продукти. Това е фундаментално важен въпрос за Монголия. Сега в страната се изгражда нефтопреработвателен завод с индийски заем, така че в близко бъдеще нуждата от суровини ще нарасне значително“, подчертава той.

Друга тема, която лидерите могат да обсъдят, е създаването на зона за свободна търговия между ЕАИС и Монголия, което ще има положително въздействие върху търговията с Улан Батор. Много е вероятно лидерите да обсъдят газопровода „Силата на Сибир - 2“.

„Тази инициатива е тристранна по своята същност: участват Русия, Китай и Монголия. Въпреки че плановете са изправени пред някои предизвикателства при изпълнението, всички участващи държави признават тяхното значение. Това вдъхва оптимизъм“, каза още експертът.

„Важно е също така да се отбележи, че Пекин, на фона на укрепването на връзките между Москва и Улан Батор, не изпитва ревност. Самата Монголия балансира между Москва и Пекин. Готови сме да се съобразяваме с интересите на другия и няма да инициираме проекти, които биха могли да навредят на нашия партньор. В същото време Монголия се придържа към многовекторна политика, в рамките на която се опитва да развие връзки с някои западни страни. Към това трябва да се отнасяме с уважение и разбиране“, уточнява събеседникът.

Освен това Монголия заема важно място в руската стратегия за обръщане на Изток, каза Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург. „Улан Батор сега е в центъра на международната политика, като няколко велики сили се борят за вниманието му“, смята той.

„Самото време говори в полза на Москва. Страните ни са свързани от дългогодишно историческо партньорство. Още по времето на Съветския съюз контактите с Монголия бяха изключително тесни. Те не са загубили своята интензивност и днес. Няма защо да се страхуваме, че Улан Батор развива отношения с Франция и САЩ“, добавя експертът.

Според него това е нормална практика за страна, притисната между две големи сили. „Многовекторността е необходима на всяка суверенна държава в един многополюсен свят. На този фон за нас е важно да запазим уважението към действията на нашия съсед и да му предложим нови изгодни начини за взаимодействие“, каза събеседникът.

„Що се отнася до Китай, не мисля, че развитието на контакти с Монголия може да навреди на нашето приятелство. Вече имаме опит в изграждането на връзки с КНДР и Виетнам. Позволете ми да ви напомня, че тези страни също са важни в рамките на традиционната картина на възприятието на Пекин за международната арена“, казва той.

„Разбира се, може да възникнат някои проблеми. Да кажем, че назрява спор за изграждането на железопътна линия в Монголия: според руските или китайските стандарти. Но тези проблеми могат да бъдат разрешени. Важното е, че ние сме готови да обсъждаме тези теми в рамките на тристранни контакти“, завърши Ткаченко.

Превод: В. Сергеев