/Поглед.инфо/ Ето че и президентът заговори за кризата на предишния модел. Представя се, че капитализмът е изчерпал своя предпоследен стадий. Това е знаменитото срастване на банковия и промишлен капитал (както пише Ленин - “империализъм”), което води до образуването на могъщия финансов капитал. В момента се развива цифров капитал, който предлага капитализъм на мрежата - глобалните социални мрежи - с ръководен център в лицето на цифровите гиганти като “Фейсбук” и “Амазон”.

За разлика от предишния модел на корпорацията (собственик+работници), новият модел предлага схема собственик+работници+потребители. Това е нов стадий - и той претендира за всеобщо включване (“приобщаване”) - за разлика от ексклузивността на предишния капитализъм. (От тук и концепцията за “приобщаващ капитализъм”).

Досега капитализмът се държи като система, която завзема (включително ментално) нови територии - като пазари, източници и работна сила.

Но капитализмът е завзел вече всички територии, оставяйки като резервати няколко страни като КНДР и Куба.

Следователно му е нужно да се развива “на дълбочина”, създавайки “социални платформи” с явно излизане на виртуални територии - като принципно нови пазари и източници на суровини (и работна сила).

Става дума за новите неоколонии - за вътрешните пространства, двойно включени в системата на глобалния капитализъм. Този път разговорът се води за пролетаризацията чрез цифровизация. Тоест за отказа от пари в брой, за отмяна на акционерството, за демонтиране на националната и социална държава от епохата на “империализма”. И за това откровено говори ръководителят на Световния икономически форум Клаус Шваб.

Това е много рискован пробив, който предполага радикално преформатиране („Голямо нулиране“) на всички основи на капитализма от миналия век. (Преформатирането от миналия век предполагаше „само” концентрацията на ресурсите в ръцете на монополите – със засилване на контролната роля на банковите монополи.)

Ще се опитам да изясня малко идеята си. Силата на капитализма (беш)е в способността да се съчетават диалектически две привидно напълно различни тенденции. Първата тенденция е да се разпространява – както в ширина, така и в дълбочина. Втората тенденция към – ограничаване – както вътрешно, така и външно. Вътрешното ограничение се свързва преди всичко с дейността на капиталистическата държава, която ограничава самите капиталисти – в техни собствени интереси. В момента има мощна криза в самите основи на сдържащата държава. Тук имаме предвид създаването на един вид ново властово пространство – „нетоси”, чието ядро са цифровите гиганти.

Външното ограничение е свързано с наличието на пространство, което не е капиталистическо. Преди има такова пространство, което позволява на капитализма да се развива в ширина, като същевременно се ограничава. Тоест, балансиране на двете основни тенденции, посочени по-горе.

Сега капитализмът е принуден да се стреми към „приобщаване“. С други думи, към разпространение, което е резултат от раждането на съответните понятия. И тази „приобщаваща“ супер експанзия вероятно ще погуби капитализма.

Тук специално ще отбележа цялата неуместност на ехидния присмех – видите ли, на капитализма му е предсказвано много пъти, че ще умре. И той все още си живее – „и ще ни надживее“.

Тук трябва да си припомним колко се смеят над предсказателите за краха на „съветския” комунизъм. Въпреки това, той взе, че “крахна", при това съвсем неочаквано за повечето наблюдатели.

За най-кратък период от време се разви пълният крах на цялата система, която уж показва (преди това) доста голяма издръжливост.

Въобще откъде идва такова преклонение пред капитализма? Той се превръща в глобална система едва някъде в средата на XIX век. И след това е принуден да отговаря на предизвикателствата на новата международна система – „съветската”.

„Феодализмът” (по-точно традиционното общество) е на много повече (просто несъизмерими) години. И е много възможно скоро да се възроди – но в нов, „дясно-ляв” социалистически формат.

Превод: В. Сергеев