/Поглед.инфо/ От началото на 2020 г. Федералният резерв изля 99 милиарда долара в американската икономика, което е повече от три пъти над средната емисионна норма за септември-декември 2019 г.

Програмата за количествено облекчаване, стартирана след финансовата криза 2008-2009 г., беше официално прекратена от Федералния резерв през лятото на 2014 г. и оттогава емисионният център на Съединените щати като цяло поддържа баланса си чрез „подаяния“ на големите банки, които в продължение на пет години изкупуват ценните книжа на САЩ, но резервите им в крайна сметка се изчерпаха, банковият мултипликатор падна четири пъти, чуждестранните инвеститори започнаха да се изтеглят от “трежърис” и “бондовете”, междубанковите кредитни ставки още от септември 2019 години рязко нарасна и затова печатницата трябваше да бъде пусната отново, за да не започне „верижната реакция” на кризата с ликвидност.

Няма съмнение, че настоящата политика на Федералния резерв, с по-ниска лихва, е насочена към подкрепа на настоящия президент на САЩ, но уловката е, че в резултат се засилва контролът над финансовия пазар от страна на либералните финансисти-противници на Тръмп, които получават възможност за “управляем срив” на тези пазари в нужния момент на предизборната кампания. И най-вероятно те ще използват този вариант месец или два преди гласуването на 3 ноември. Възможно е още в началото на есента да станем свидетели на „цветната революция“ в самата Америка и щурмуването на Белия дом от тълпи протестиращи, а вероятността за това е доста голяма. Разбира се, подобно развитие на събитията до края на 2020 г. ще доведе до срив в глобалната депресия и разпадането на цялата „империя на долара“ с колапса на сегашната икономика в различни валутни зони с фундаментално преразпределение на правата на собственост.

Русия все още е в зоната на относителна финансова стабилност, която може да се нарече „окото на бурята“: валутният курс на рублата и валутните резерви на страната ни продължават да растат. Това до голяма степен се дължи на сравнително високите световни цени на енергията над 60 долара за барел, което осигурява мощен приток на петролни долари, и на супер стегнатата парична политика на Банката на Русия, с основен лихвен процент , съставящ след редица последователните снижения 6,25% годишно, което е почти четири пъти по-високо от този на ФР (1,5-1,75%). В резултат на това Русия днес остава почти единствената страна в света с гарантиран доход от всички финансови инструменти, което рязко увеличи търсенето на рубли и съответно доведе до увеличаване на курса на националната валута. Всичко това пречи на икономическия растеж, ускорява вътрешните цени и намалява реалните доходи на населението, които освен това са разпределени много неравномерно. Броят на доларовите милионери в Русия към 1 юли 2019 г. възлиза на 246 хиляди души, или 1,43 пъти повече в сравнение със същата дата през 2018 година. Добавете тук гигантска сума от салда от федералния бюджет, която надхвърли 13 трилиона рубли или повече от 200 милиарда долара и ще разберем доколко настоящия руски „властови вертикал“ е далеч от разбирането на задачите за развитие на националната икономика.

Това, което Федералният резерв прави днес, са “конски дози” допинг за американската икономика, поддържащи временен вид на просперитет, докогато сърцето ѝ всъщност е спряло - реалният производствен сектор. Русия, от друга страна, има напълно противоположна ситуация и отпускането на хватката върху гърлото на родните производители и потребители не може да даде осезаем положителен ефект, но правителството и Централната банка на Русия продължават да следват категорична либерал-монетаристична линия, създавайки всички условия за “бягство на капиталите” от руската икономика в чужбина.

Превод: В. Сергее

* Заглавието е на Поглед.инфо