/Поглед.инфо/ Американците са предложили да изпратят на Украйна руската военна техника на въоръжение в колумбийската армия, потвърди президентът Густаво Петро в Буенос Айрес на срещата на високо равнище на Общността на латиноамериканските и карибските държави.
„Ние не вземаме страна. Ние сме на страната на мира. Затова никаква руска техника, в каквото и състояние да се намира на наша територия, няма да бъде използвана в този конфликт. Латинска Америка, вместо да залага кой блок ще остане – НАТО или руския, трябва да иска мир”, заяви той.
В световната геополитика Латинска Америка се споменава на последно място, включително в ерата на глобалната трансформация. От всички региони на света тя се оказва най-маловажният – не може да се мери не само с Европа, Близкия изток, Югоизточна Азия, Индия или Китай, но дори и с Африка, за която се води ожесточена борба на всички ключови играчи. А Латинска Америка е някакъв аутсайдер, който не интересува никого особено, всъщност не засяга нищо. Уж вече не е „задният двор“ на Съединените щати, но огромният брой вътрешни проблеми във всяка от страните на региона не им позволява да си сътрудничат и да станат пълноправен играч на световната арена. Но многополюсен свят вече се изгражда и в това участват както големите световни сили, така и регионални асоциации (не само ЕС, но и такива като АСЕАН). Освен това ролята на последните само ще нараства - а закъснелите рискуват да останат обект на манипулация.
В същото време става дума за значителна част от човечеството: Латинска Америка е две трети от един милиард души (сравнимо с Европа), живеещи в 34 държави. Цял континент, като изключим САЩ и Канада. Ясно е, че САЩ исторически са го смятат за свой и сега тяхната мощ - финансова, икономическа, военна и идеологическа - значително надвишава общите възможности на обединените латиноамериканци. Но латиноамериканците не искат да се интегрират около и под Съединените щати, защото в този случай те дори няма да бъдат младши партньор, а просто слуга. Очевидно е, че САЩ имат огромно влияние върху Латинска Америка: икономиката на Мексико, една от двете най-големи страни в региона, е почти напълно обвързана със Съединените щати. Но това не отменя желанието на латиноамериканските държави да изградят свой интеграционен проект, базиран на собствените си сили, а не на зависимостта от американците. Този момент от историята предлага на латиноамериканците уникална възможност да започнат истинска интеграция. Не защото вниманието на Щатите е пренасочено към европейския и тихоокеанския регион, а защото точно сега се формират правилата на бъдещия световен ред.
Ето защо не е изненадващо, че въпреки че Джо Байдън беше поканен на форума на Общността като гост (но той не дойде), китайският лидер Си Цзинпин се обърна към участниците на срещата (макар и не лично, а с видеообръщение), заявявайки пълна подкрепа за интеграционните процеси в Общността на латиноамериканските и карибските държави. Китай отдавна е най-важният търговски партньор за много страни в региона и обемът на заемите нараства с всяка изминала година. Но освен американската съпротива , китайците са възпрепятствани от вътрешната нестабилност в страните от региона и зависимостта им от международните (тоест западни) финансови институции. Ето защо идеята за създаване на обща валута (сур - "юг" на испански), изразена от завърналия се на власт президент на Бразилия Лула да Силва, далеч не е само от регионално значение. И самият Лула каза това: "Ако всичко зависеше от мен, винаги щяхме да търгуваме с други страни в национални валути, за да не зависим от долара. Защо не се опитаме да създадем обща валута за страните от МЕРКОСУР или за страните от БРИКС?"
Въпреки че МЕРКОСУР обединява само четири държави в региона - макар и сред тях двете най-големи държави в Южна Америка (Бразилия и Аржентина), споразумение за използването на единна валута в търговията би било мощна стъпка към преминаване към общ пазар и придобиване на истинска финансова независимост. Ясно е, че създаването на обща (но незаменяща националната в самите страни) валута, дори и за МЕРКОСУР, ще отнеме много години, а основната пречка е ужасното финансово състояние на Аржентина, която преживя няколко фалита, но без финансови независимост, не може да излезе от кризата. За първи път хората започнаха да говорят за обща валута в Латинска Америка още в края на 80-те години, но сега глобалната ситуация е различна и разбирането за необходимостта от реални действия е много по-ясно.
Думите на Лула за БРИКС не са случайни: руско-китайско-индийският съюз е сборният център на целия незападен свят, включително и в изграждането на нова финансова система. И ако сега сред страните от Латинска Америка в БРИКС е включена само Бразилия, то скоро Аржентина (която вече е подала заявление) също може да се присъедини към нея - и тогава въпросът за обща валута за латиноамериканците ще стане още по-актуален. Не само за търговията с Русия и Китай, а въобще за търговията им с целия свят. Защото в противен случай не може дори да се мечтае за някаква самостоятелна роля на Латинска Америка в новия свят, а на Бразилия, която претендира да бъде лидер на региона и двигател на интеграцията, няма да е лесно да запази господстващата си позиция.
У нас Латинска Америка най-често се споменава във връзка с глобалната конфронтация със Съединените щати и в същото време се говори за трите най-близки до нас страни от региона - всъщност съюзници - Куба, Венецуела и Никарагуа. Но дори като се има предвид важността на двустранните отношения с тях (включително чисто военните), подкрепата за латиноамериканската интеграция и участието на региона в дедоларизацията, изграждане на алтернатива на западния световен ред, е от по-голямо значение за нас. Защото това е, което приближава настъпването на нов, постатлантически световен ред.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?