Възрастните и родителите вместо да заведат детето на психолози, започнаха да го „популяризират“ в медиите. Получаваше ефирно време в телевизията, награждаваше се „за околната среда“ и с почетни звания, предлагаше се за всички видове награди до Нобеловата награда. Екологичните организации започнаха да използват нейния образ в своите дейности, организираха срещи с длъжностни лица до генералния секретар на ООН и митинги в САЩ.
Апотеозата беше реч на неотдавнашната среща на върха на ООН по въпросите на климата, където със сълзи в очите тя обвини световните лидери в бездействие, призовавайки към активен протест своите връстници - учениците по целия свят. Това наистина е новата тенденция в теорията и практиката на протеста.
Родителите и уредниците на Грета също не се оказаха прости. Майката е Малена Херман, известна оперна певица и екоактивистка с опит, а баща ѝ е добре известна медийна личност, продуцент и сценарист, промоутър, печелейки от промотиране в медиите на своята страна.
Речта в ООН беше много подходяща за вътрешния дневен ред на САЩ и по-специално за борбата на демократите с президента Тръмп, който не поставя екологията на първо място. През 2017 г. САЩ се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата, оттогава ляволибералните медии търсят всякакво извинение, за да напомнят на президента, че той разрушава екологичния баланс по света. В този смисъл Грета стана истински подарък за Демократическата партия: в края на 2018 г. в американските медии бяха публикувани заглавията „Запознайте се с Грета Тунберг, която се бори с корпорациите за нашата и вашата планета“.
Като цяло модерното екологично движение, екоактивизмът, подкрепен от мощното банково лоби (за разлика от индустриалното лоби), мрежата от „зелени“ партии по целия свят приличат повече на тоталитарна общност с утвърдена идеология и военни звена. Съвременното „зелено“ не е за опазване на горите, полята и реките. Това са идеологически ляволиберални движения, които са изоставили защитата на работническата класа и задръстиха пустотата на своя глобален дневен ред с екологична реторика (екологичната революция вместо световната пролетарска). За ангажираните в тази тоналност “научни” изследвания и медийни кампании се отделят милиардни бюджети. Но те могат да се нарекат научни дотолкова, колкото расовата теория и евгенетиката са науки в Третия райх.
Не случайно терминът „екофашизъм“ се използва активно в ежедневието. Като ярки представители на него могат да се приемат немските зелени. Според депутатите от тази фракция в Бундестага тази партия носи „особена историческа отговорност“ по отношение на Русия и цялото постсъветско пространство, тъй като нацистите са донесли безпрецедентни бедствия в СССР. Това твърдение обаче изобщо не значи, че германците трябва да се покаят и никога повече да не се месят в делата на другите държави, а точно обратното. Оказва се, че именно поради тази „специална историческа отговорност“ Германия трябва активно да работи в постсъветското пространство, да се бори с „тиранията“ на Путин, да помага на Грузия и Украйна да се доближат до ЕС и НАТО. И такава като цяло е идеологията на всички „зелени“ партии на Европа.
Самото момиченце Грета по-скоро напомня на представителка на ранните тевтонци, с които Русия вече се е справила. Преди почти 800 години, през май 1212 г., дванадесетгодишното момче Етиен, умело с езика, пристига в парижкото абатство “Свети Дионисий”. То обявява, че е изпратен от самия Бог да ръководи похода на децата срещу сарацините в Светите земи. В яростните си улични проповеди той казва, че владетелите на Европа, поради своята греховност, не могат да възвърнат Божи гроб, следователно е необходимо да се съберат деца на голям поход. Според него без никакво оръжие те ще могат да освободят Йерусалим от властта на султана.
Според бележките на всички исторически източници за събралата се група деца всичко приключва много тъжно. Ако този път възрастните се сепнат и върнат към реалност момиченцето Грета, подобен ужас няма да се повтори.
Превод: В.Сергеев
