/Поглед.инфо/ Последните дни на дипломатическия фронт се чуват все по-весели неща. Звучат досущ като вицове. Всяко едно заявление от евролидерите, посветено на конфликта в Украйна звучи досущ като виц. Какво се е решило във Флорида, никой не разбра, Тайната е или толкова голяма, или толкова нелицеприятна, че отдалече изглеждат нещата като в един стар виц. Където двама се срещнали и единият попитал, накъде е тръгнал другия. „За риба“, отговорил той. А първият заключил: „Аз пък помислих, че си тръгнал за риба!“ Точно по същия начин се обясняват резултатите от преговорите пред медиите, все едно, че немият говори на глухия.
Иначе всички с малки изключения са започнали да пеят една и съща песен, че всички са за мир, единствено Русия не ще. Една и съща песен, но на различен глас и с различен подтекст. Така например, Кая Калас предишната вечер, заяви, че от Европейския съюз обединяват усилията си за скорошно намиране на мира, че лошото е, че Русия напук не иска. Затова трябва да се съберат министрите на отбраната, за да се види какви сили още да се съберат за да се помогне на Украйна да продължи битката. Звучи ви като виц, нали? Но с последици, защото срещата наистина се състоя. А на нея, както беше официално обявено, - никакви конкретни договорености. Тоест, и там явно са си разказвали само вицове, от рода, как да откраднем руските пари, без те да се усетят.
Другият разказвач на вицове беше Макрон, който остави журналистите да снимат продължително време постните им физиономии, неговата и на Зеленски, набързо довтасал на просия в Париж. С изкривени в някакво подобен на усмивки лица гледаха към репортерите като в някакъв паноптикум. След разговорите, Макрон излезе пред медиите и заяви, че, разбира се, крайно време е да постигнем мир и затова Зеленски е имал разговори с него и конферентно с уважаемия негов военен партньор от Британия. Решили, за да може по-бързо да се достигне до мира, да продължат да подпомагат с военни сили и снаряжения Украйна, а така също стриктно да прилагат санкциите против Русия. И това, колкото и да е извратено, ако не е виц, здраве му кажи.
На Тръмп явно вече не му се разказват вицове и той се е дистанцирал напълно от преговорния процес, позволявайки си от време на време да подхвърли по нещо ей така като закачка, като виц, че нещата вървят в правилната посока и скоро ще имаме положителен резултат. Казва го вероятно колкото да удовлетвори настръхналите уши на своите партньори от евросъюза и да не се изтърве, че отдавна, вместо да се занимават с вицове, са си решили проблема с Путин. Просто в момента се извършват действия за да изглеждат като преговорен процес, в който уж с много трудности ще се стигне до съответното решение. Това също, вижда се, е някакъв особен вид политически виц.
От цялата шоу програма, която ни предлагат участниците в театъра абсурда наречен украински конфликт, щях да пропусна най-смешния виц, който разказа Зеленски в Париж. Това било война на Русия, че те са започнали и те трябва да я завършат. Може и да е виц, но Зеленски явно не се усети, че смешният в него е той, защото, ако това е позицията му и той държи на нея, би трябвало да осъзнава, какво го очаква, ако руснаците вземат сами да си довършат войната.
В момента най-вече на европейците не им е до веселие, нито им се ще да слушат вицове. В България е същото. От предишната вечер стана ясно и то съвсем, че и на нашите хора не им се слушат вицове. Особено, каквито им разказват големите специалисти по вицове, които надминаха и Шкумбата, като Борисов и Пеевски. Явно нашите барабар с европейски политици страдат от една и съща болест, която върви по тези, които разказват вицове. Пред публика „болните“ като разкажат някой виц, сами почват да се смеят и да се радват на остроумието си. Така подканят и публиката да се смее. В случая мисля, че това вече няма да помогне на разказвачите на вицове. Вижда се, че на хората им е доскучало да слушат такива вицове, че нараства желанието да чуят не вицове, а нещо друго, някаква друга хубава приказка, да речем, която да им подскаже, че наистина скоро ще им се случат и хубави неща. Приказка от рода на тази, която почнаха и смятат да продължат да разказват Орбан и Мелони.
Има един виц, който не е за разказване, но пък е много актуален и е добре да бъде чут. За един, дето казал на друг, че много сме зле. А оня, другият му отвърнал, да бъде оптимист, защото ще стане още по зле. Дано да не стигнем до там, дано скоро разказването на вицове като вид демонстрация на супер сложна дипломация да бъде изместено от екрана, за да не ни отрови живота съвсем и то за още много години напред. Защото едва ли има някой, който да се заблуждава, че дори и да се спрат военните действия, дори и да се сключи някакво примирие и да изчезнат вицовете, веднага на момента ще настъпи времето на приказките. Най-трудното за една война е, когато тя свърши и настъпи мирът, който може да се окаже още по-неприемлив като съществуване.