/Поглед.инфо/ След като Доналд Тръмп спря налагането на повишени мита върху вноса в Съединените щати от по-голямата част от света, цялото внимание се съсредоточи върху търговската война между Америка и Китай. Само търговска ли?
Вече няма значение дали имаме работа с предварително подготвена домашна заготовка (т.е. Тръмп най-сетне искаше да се съсредоточи върху Китай) или това стана случайно и президентът на САЩ си взе почивка поради продължаващия срив на американския и световния пазар след „Деня на освобождението“ (второто е много по-вероятно да е вярно).
През следващите седмици конфликтът между САЩ и Китай се превръща в основен въпрос в глобалния дневен ред. И двете страни повишиха митата до непосилните 124-145 процента и ако нещата останат на това ниво, това ще означава почти пълно спиране на най-големия търговски оборот в света, с огромни последици за икономиките както на САЩ и Китай, така и за стопанския живот на целия свят.
Разклонението на пътя е ясно: ако си имаме работа с началото на мащабна търговска война между две суперсили, то последствията от нея ще бъдат изключително сериозни – до и включително война за Тайван, но ако това е просто краткотрайна кавга между два центъра на властта, на отиващият си хегемон и на силата, която го оспорва (като че ли е претендент за мястото му), бурята скоро ще отшуми и всичко ще се върне, ако не и към статуквото, все пак към нормална търговия.
На пръв поглед изглежда, че има много причини за пълномащабен конфликт: противоречията между двете суперсили растат от дълго време и, разбира се, говорим не само за търговско, икономическо и финансово съперничество, но и за геополитическа конфронтация. Хегемонът си отива, колкото и да се съпротивлява, а гигантът, набрал сила, ускорява все повече и повече и вече няма да е възможно да го спрат.
И въпреки че Китай не претендира за световно господство и монопол върху истината, което е отличителна черта на англосаксонските глобализатори, САЩ все пак го възприемат като ужасна заплаха, която трябва да бъде спряна чрез отслабването му или принуждаването му да влезе в ролята на младши партньор.
Второто не се получи, но залогът за отслабване също не изглежда печеливш. Съединените щати толкова дълго искаха да вярват, че Китай рано или късно ще се разпадне отвътре, че пропуснаха целта: те вярваха, че всички лостове за натиск върху Пекин са в техните ръце, защото китайските власти ще се страхуват да доведат нещата до пълен разрив с Америка.
Сегашната реакция на Пекин обаче показва изключително сериозното му отношение - китайците не са готови да се огънат. Освен това тази тактика се дължи преди всичко на факта, че Пекин не смята, че ще се стигне до истинска раздяла: те изхождат от факта, че Америка всъщност не се интересува от развод, защото това би я ударило дори по-силно отколкото Китай. Така че Тръмп блъфира - и вие просто трябва да запазите спокойно лице и да изчакате той да отстъпи.
Всъщност никой не иска да провери кого ще удари по-силно разводът. Китай, разбира се, ще преживее дори пълен колапс на търговията със Съединените щати, а Съединените щати ще изпитат повишена инфлация и икономическа рецесия.
Във Вашингтон смятат, че Пекин много се страхува от всякакъв икономически спад, тъй като той ще удари китайското общество, което е свикнало с постоянно покачване на стандарта на живот, и затова няма да могат да издържат на дълга игра на нерви със Съединените щати и ще отидат на сделка.
В Пекин са уверени, че англосаксонският и наднационалният бизнес елит не са заинтересовани Америка да се откъсне от Китай и ще принуди Тръмп да отстъпи. И двете картини на света обаче не покриват цялата сложност на противоречията между двете суперсили - те са достигнали ниво, където всичко се решава не от парите и печалбата, а от обективни и засилващи се процеси.
Ако ходът на историята води до сблъсък между САЩ и Китай, тогава може би не трябва да избягваме и да отлагаме неизбежното? Сега дори не говорим за военен конфликт - Пекин със сигурност не иска това, а и във Вашингтон малко хора мечтаят за това - а за прекъсване, тоест за развод между две икономики. Може би е време?
Не изглежда така. И не защото противоречията все още не са толкова назрели. Просто рязкото, радикално прекъсване не е в интерес на нито една от страните. Защото ще бъде неконтролируемо, непредсказуемо дори като краткосрочни последици и ще доведе до огромни разходи.
Да не говорим, че подобен разрив ще засили и без това високата глобална турбулентност, рязко ускорявайки не само процеса на формиране на нов, многополюсен свят, но и хаоса на съществуващия – да, отдавна неефективен – световен ред.
Като се има предвид огромната зависимост на Китай и Съединените щати от глобалната ситуация, те не се интересуват да залагат на нейния хаос: способността да ловят риба в размирни води няма да помогне дори на най-опитните интриганти тук.
Следователно блъфът на Тръмп и твърдата позиция на Си няма да доведат до развод между Америка и Китай, нито умишлено, нито по погрешка. Сегашната ескалация е необходима за последваща деескалация, тоест преговори. Да, по пътя към тях и двете страни ще си късат нервите взаимно – и на останалия свят – но накрая ще се споразумеят.
Докато Тръмп и Си Дзинпин се срещнат, ще бъдат договорени нови мита и нова търговска сделка, а търговията между САЩ и Китай ще спадне, но до голяма степен ще се запази. Това не означава, че противоречията между двете сили ще изчезнат и бъдещите им сблъсъци ще престанат да бъдат основен глобален проблем; те просто ще се опитат да направят процеса на развод цивилизован - управляем и постепенен.
Сривът на американо-китайската търговия и разводът на технологичните вериги ще отнеме десет години, през които Съединените щати многократно ще се опитват да предизвикат Китай. Тоест да блъфират и заплашват, а след това да отстъпват и да приемат неизбежното.
Превод: ЕС