/Поглед.инфо/ В японските медии в последно време усилено се циркулират слухове, че премиерът Шиндзо Абе възнамерява скоро да напусне поста си по здравословни причини. Ако това наистина се окаже вярно, тогава е необходимо интелигентно да обобщим резултатите от рекордно дългото му управление - и да признаем, че в резултат на „вредителската политика“ на Абе, който угодничеше пред Москва при преговорите за Курилските острови, Япония всъщност сама подари „спорните територии“ на Русия, подчертава Mainichi Shimbun.
Наскоро японският премиер Шиндзо Абе спря да носи известната си мъничка евтина маска и премина към голяма, която веднага провокира слухове за неговото „лошо самочувствие“. И журналистите започнаха да обръщат внимание на това колко усърдно Абе крие лицето си от пресата, пише Mainichi Shimbun.
В началото на август популярното японско списание Flash съобщи, че още през юли премиерът Абе е претърпял кръвотечение в гърлото, докато е бил в кабинета си в правителствената резиденция, а от средата на август е подложен на допълнителен медицински преглед. Създава се впечатление, че Абе създава впечатление на "беден, уморен премиер, когото съжалявате, но който трябва да напусне", се подчертава в статията.
Но дали това наистина е причинено от факта, че Абе ще е принуден да напусне политическата сцена по здравословни причини, пита авторът - или става въпрос за политически игри? Приятелят на японския премиер, известният политик и телевизионен водещ Тору Хашимото наскоро каза по телевизията: „Премиерът е уморен и за това са виновни медиите, които го измъчват“.
Това обаче не съответства на действителността, се казва в статията: „Японското информационно пространство винаги е било настроено в полза на Абе“. Нещо повече, през цялото си невероятно дълго управление премиерът Абе успя по невероятен начин да избегне тежките критики към правителството си, отбелязва авторът.
Според него ситуацията около Курилските острови е ярък пример за това. Японските медии почти не съобщават, че сред поправките в руската конституция, приети през юли, има една, която забранява "отчуждаването на руските територии в полза на чужди държави", подчертава Mainichi Shimbun.
Въвеждането на новите руски закони в сила на практика дезавуира целия предишен ход на японско-руските преговори по „териториалния въпрос“, се казва в статията. Освен това на 2 юли на остров Кунашир бе открита железобетонна паметна плоча в чест на приемането на новата Конституция и Путин дори коментира това събитие със следните думи: „Поправката за забрана на отчуждаването на руските територии трябва да стане железобетонна, както този железобетонен мемориален знак“, съобщава Mainichi Shimbun.
"Въпреки това хитрият и умен Путин внесе смътно допълнение към това изменение, че то "не се прилага за работа по демаркацията и редемаркацията на границите", окачвайки "морков" за японската страна под формата на илюзорна надежда за някакво решение на въпроса", се подчертава в статията.
Струва си да припомним, че Абе неуморно повтаряше: „Ще разреша териториалния въпрос с Русия по време на моето премиерство“, но въпросът всъщност завърши с факта, че неговото правителство реализира само различни проекти на икономическо сътрудничество с Русия (например в изграждането на инсталации за втечняване на природен газ), пише Mainichi Shimbun.
Докато беше на политическата арена, японското правителство, ръководено от Абе през последните години, всъщност „свали знамето“, изисквайки връщането на всичките четири острова, което се рееше над политиката на Токио през целия следвоенен период и без никакво обяснение японците го замениха с формулата „връщане само на два острова“, се подчертава в статията.
В резултат на това се оказа, че самата Япония „поднесе японска територия на Путин като подарък“, пише Mainichi Shimbun - и цялата „угодническа политика“ на Абе пред Москва претърпя пълно фиаско. Ако нещата завършат с това, че слуховете за предстоящото напускане на премиера Абе скоро се оправдаят, тогава в японското медийно пространство трябва гръмко и отчетливо да прозвучи нелицеприятната оценка на резултатите от неговата „вредителска политика“, заключава авторът.
Превод: М.Желязкова