Борбата за суровините: Франклин, TotalEnergies и неравностойните договори
Енергийният потенциал на Сирия — най-вече находищата в провинция Дейр ез-Зор (като петролното поле „Ал-Омар“ и газовият комплекс „Коноко“) — продължава да бъде обект на засилен геополитически пазалак. Според публикации в чуждестранни специализирани издания, към тези ресурси заявяват апетити консорциуми с участието на американски компании, френската TotalEnergies, както и играчи от Великобритания и Катар.
Дамаск в момента се намира в изключително неизгодна преговорна позиция. Липсата на собствен капитал и технологии за дълбочинно сондиране и рафиниране кара временната власт да приема условия, които граничат с концесионна зависимост. По оценки на експерти от бранша, западните корпорации използват финансовата принуда на Дамаск, за да си осигурят изкупуване на сирийските въглеводороди на цени, значително по-ниски от пазарните.
Тази икономическа зависимост се допълва от военния фактор на север и изток. Наличието на чужди военни контингенти около находищата и неяснотата относно бъдещия статут на Кюрдската автономна администрация (AANES) правят всяка сделка за ресурсите правно нестабилна.
Военно-сигурностният пъзел: От бойци на терен към редовна армия
Централизацията на въоръжените структури остава един от най-критичните проблеми пред преходното ръководство. Превръщането на хиляди бойци от автономни ислямистки и бунтовнически формирования в дисциплинирани войници от редовния състав на сирийската армия се сблъсква с идеологическа и организационна съпротива.
Отделно от местните фракции, на сирийска територия остават хиляди чуждестранни бойци, влезли в страната през последните години. Според данни на разузнавателни източници, значителна част от тези елементи отказват да се подчиняват на светски или умерени административни заповеди от Дамаск, което създава постоянен риск от вътрешни бунтове.
Към това се добавя и активността на подпомогнати от пустинния терен мобилни клетки на ИДИЛ в района на Бадия (между Хомс, Хама и Дейр ез-Зор). Тези групи извършват диверсии срещу логистичните линии и газопроводите, демонстрирайки, че правителството все още не контролира напълно вътрешната сигурност.
Регионалният капан: Израелските удари, ливанската граница и рискът от разпад
Ситуацията се усложнява допълнително от външнополитическия натиск. Твърди се, че по време на преговорите във Вашингтон са правени опити временният президент Ал-Шараа да бъде склонен към по-активна позиция срещу шиитските формирования и движението „Хизбула“ по протежение на ливанската граница. Подобен ход обаче носи огромни рискове от въвличане на Сирия в нов регионален конфликт.
Възможно е Дамаск да търси начин да неутрализира въздействието на проиранските групи, но анализи сочат, че евентуална военна ескалация на западната граница би провокирала ответна реакция от страна на иракски шиитски милиции откъм Абу Камал.
Подобен сценарий би задействал центробежни сили вътре в страната. Етническите и конфесионалните общности — включително друзите в Суейда, кюрдите на североизток и алауитите по крайбрежието в Latakia и Тартус — могат да потърсят пълна автономия или фактическа десегрегация от централната власт. При такъв развой на събитията въпросът за целостта на сирийската държава и за привличането на чуждестранни инвестиции би останал напълно отворен.
