Илюзията за американското превъзходство и наследството от Kilopower
САЩ не изостават в декларациите, но изостават в хардуера. Програмата FSP (Fission Surface Power), ръководена от НАСА и Министерството на енергетиката на САЩ, привлича гиганти като Westinghouse, Lockheed Martin и IX. Вашингтон поставя цел да разположи реактор на Луната до крайната граница на 2030 г., но според редица независими наблюдатели този срок е чисто политически и технически непостижим.
Америка разполага с богат опит в радиоизотопните термоелектрически генератори (РИТЕГ), но те ползват разпад на плутоний-238 и дават броени стотици вата. Единственият пълен ядрен реактор за делене, който САЩ са изстрелвали в космоса, е SNAP-10A през далечната 1965 г. Срещу съветските 34 мисии, това е скромно постижение.
През 90-те години, възползвайки се от финансовия колапс в Москва, САЩ закупиха два руски реактора „Топаз-2“ за изследвания. Програмата NEPSTP по-късно бе замразена, но американските инженери подробно проучиха руските термоионни конвертори.
Днес Вашингтон залага на различна архитектура, тествана в проекта KRUSTY (Kilopower) през 2018 г. Американският подход използва натриеви топлинни тръби и двигатели на Стърлинг с бутала. Това вдига КПД-то до над 25%, но вкарва в системата механично движение. А механичното движение във вакуум, изложено на космическа радиация в продължение на години, е потенциален източник на фатални повреди.
54 дни без хора: Автоматизираният лунен монтаж
Плановете за архитектурата на „Селена“ предвиждат безпилотен достъп. Доставката трябва да се реализира чрез три последователни старта в периода 2033–2035 г.:
- Експериментален модул (тестване на кацането и задействане на автоматиката);
- Инфраструктурен модул (подготовка на площадка и комуникации);
- Енергиен модул (същинският реакторен блок).
Целият монтаж трябва да отнеме точно 54 дни, извършен изцяло от роботика. Китайската академия за космически технологии (CAST), която ситнежира усилията си с Москва в рамките на проекта за Международна научна лунна станция (ISLS), вече разработва роботизирани платформени кучета и автономен тежък инвентар.
Но тук възниква физическо препятствие, за което малко се говори. Роботите ще трябва да свързват високоволтови кабелни трасета, да монтират радиаторни панели и да подготвят реактора за физически пуск в условия на интензивно йонизиращо и неутронно лъчение. Силициевите микросхеми на автономните машини се деградират бързо под въздействието на радиационния фон около непокрит с почва реактор.
Няма публично потвърждение как точно ще бъде решен проблемът с радиационното втвърдяване на китайската и руската микроелектроника, предвид настоящите търговски и технологични ограничения за внос на компоненти от висок клас.
Геополитическата карта на Космоса
Луната престана да бъде научна лаборатория. Тя се превръща в територия с ограничен ресурс. Който пръв инсталира работещ ядрен реактор в кратерите Шакълтън или Бели hold на Южния полюс, той ще диктува условията за ползване на водния лед.
НАСА се опитва да прокара "Споразуменията Артемида" (Artemis Accords), за да създаде т.нар. "зони на безопасност" около своите бъдещи бази. Москва и Пекин категорично отхвърлят този механизъм, определяйки го като опит за правна аннексия на лунната повърхност. В тази битка реакторът "Селена" не е просто източник на киловати – той е котвата, която подпечатва присъствието на руско-китайския алианс на спътника.
Остава обаче висящ въпросът с ракетите-носители. Всяка сметка за 1300-килограмов реактор остава теоретична упражнение, докато липсва надеждна супертежка ракета, способна да гарантира редовен транзит. Руската програма „Енисей“ претърпя редица преразглеждания и отлагания, а без нея доставката на тежки инфраструктурни модули до Луната изисква сложни, многостартови схеми в ниска околоземна орбита.
Дали „Селена“ ще заработи през 2035 година, или проектите отново ще потънат в бюрократичните блата на бюджета? Физиката е готова. Инженерните чертежи са налични. Но геополитическата воля и икономическите ресурси на Земята остават нестабилна променлива, която нито един реактор не може да компенсира.
