/Поглед.инфо/ Влизайки във войната в Далечния изток, СССР решава важни геополитически проблеми
Общоприето е, че споразуменията, постигнати на Ялтенската конференция от ръководителите на „великите сили“, поставиха основите на следвоенното уреждане в континентална Европа и осигуриха баланс на силите, благодарение на който се запази мирът и сигурността на народите в тази част на света.
По-малко внимание се обръща на въпроса, че системата за сигурност Ялта (по-късно Ялта-Потсдам) обхващаше цялата планета, включително Източна Азия, където всъщност започна Втората световна война в резултат на агресията, отприщена от милитаристична Япония срещу Китай, а след това и в това, което сега се нарича Азиатско-тихоокеански регион.
В тази връзка изглежда важно да имаме по-подробно разбиране за това как американският президент Франклин Рузвелт и съветският лидер Йосиф Сталин разрешиха въпросите за съвместното поражение на Япония и следвоенната структура в източната част на евразийския континент.
Това дава възможност да се запише разговора между тези две изключителни политически фигури на 20-ти век, който се проведе на 8 февруари 1945 г. в Ливадийския дворец.
Разговорът беше много откровен и в много отношения предопредели бъдещи събития. Изявлението на Рузвелт, че не иска да разтоварва войски в Япония и ще предприеме такава стъпка само в случай на крайна необходимост, е много важно. От това стана ясно, че провеждането на широкомащабни сухопътни операции срещу японските войски, предимно в Манджурия, ще бъде поверено на въоръжените сили на СССР.
Президентът открито обясни нежеланието си да се бие с японците с желанието си да избегне големи загуби. След като чу твърдото обещание на И. Сталин да влезе във войната, Ф. Рузвелт, както беше планирано, напълно се съгласи с условията, посочени от съветската страна, и дори обеща да помогне за тяхното изпълнение.
По-долу са най-важните епизоди от този, без преувеличение, исторически разговор между лидерите на САЩ и СССР:
„...Рузвелт заявява, че американците възнамеряват да създадат военновъздушни бази на островите Бонин южно от Япония и на островите близо до Формоза (Тайван). Той смята, че е време за голяма бомбардировка над Япония. Той, Рузвелт, не иска да извършва десант на войските в Япония, ако може да го избегне. Той ще стовари войски в Япония само ако е абсолютно необходимо.
Японците имат 4-милионна армия на островите и десантът ще бъде свързан с големи загуби. Въпреки това, ако Япония бъде силно бомбардирана, надяваме се, че ще бъде унищожена и по този начин много животи биха могли да бъдат спасени, без да кацат на островите.
Сталин отговаря, че няма нищо против американците да имат свои военновъздушни бази в Комсомолск (президентът пита И. Сталин за разполагането на бази на ВВС на САЩ в съветския Далечен изток от самото начало на войната в Тихия океан. – А.К.).
В съобщението, което получава от Рузвелт (от 5 февруари – А.К.), е изразено желанието да има бази в Комсомолск. Базите могат да бъдат предоставени там или в Николаевск. Що се отнася до Камчатка, бази там могат да бъдат предоставени на американците само в краен случай. В момента в Камчатка има японски консул. Имаше надежда, че ще си тръгне, но той остана. Освен това Ново-Николаевск или Комсомолск се намират по-близо до Япония.
Рузвелт казва, че най-важният въпрос е изпращането на кораби от Съединените щати до съветския Далечен изток с доставки за военновъздушните бази.
Сталин казва, че посланието на президента казва, че линиите за доставки ще трябва да останат отворени. Не е ясно какво означава това.
Рузвелт отговаря, че въпросът е само за доставката на снабдителни кораби до Ново-Николаевск.
Сталин казва, че всичко това е добре, но той би искал да знае как стоят нещата с политическите условия, при които Съветският съюз е готов да влезе във войната срещу Япония. Говорим за онези политически въпроси, които той, Сталин, е обсъждал с Хариман (посланикът на САЩ в СССР) в Москва.
Рузвелт отговаря, че южната част на Сахалин и Курилските острови ще бъдат дадени на Съветския съюз. Що се отнася до топлото пристанище, на срещата в Техеран той, Рузвелт, предложи Съветският съюз да получи пристанището Дайрен, разположено в края на Южноманджурската железница. Но той, Рузвелт, все още не беше обсъждал този въпрос с Чан Кайши. Той, Рузвелт, смята, че има два начина Съветският съюз да използва това пристанище.
Първият начин е да се създаде свободно пристанище, подчинено на контрола на международна комисия. Вторият начин е китайците да дадат под наем споменатото пристанище на Съветския съюз. Последният метод обаче е свързан с въпроса за Хонконг. Причината, поради която той, Рузвелт, иска да избегне договора за наем е, че се надява Англия да даде Хонг Конг на Китай и че той може да бъде превърнат в безплатно пристанище за целия свят.
Чърчил вероятно ще се противопостави много на това и ще бъде трудно да се убеди Чърчил, ако Съветският съюз наеме пристанище на север. Затова той, Рузвелт, смята, че като първа стъпка би било по-целесъобразно да се създаде открито пристанище.
Сталин пита какво мисли президента за запазване на статуквото във Външна Монголия.
Рузвелт отговаря, че все още не е говорил с Чан Кайши по този въпрос, но смята, че статуквото на Външна Монголия трябва да се запази.
Сталин пита какво мисли Рузвелт за наемането на Китайската източна железница.
Рузвелт отговаря, че все още не е говорил за това с Чан Кайши, но е уверен, че може да се постигне споразумение по този въпрос. Има два начина за използване на железницата в интерес на Съветския съюз. Първият метод е да се установи контрол върху железницата от смесена комисия, състояща се от руски и китайски представители.
Сталин казва, че ако съветските условия бъдат приети, съветските хора ще разберат защо СССР влиза във войната срещу Япония. Затова е важно да имаме документ, подписан от президента Чърчил и той Сталин, който да определя целите на войната на Съветския съюз срещу Япония. В този случай ще бъде възможно да се внесе въпросът за влизането на Съветския съюз във войната срещу Япония в Президиума на Върховния съвет на СССР, където хората знаят как да пазят тайни.
Рузвелт отговаря, че не може да има съмнение относно запазването на секретност в Ялта. Може да има съмнения само по отношение на китайците.
Сталин отговаря, че веднага щом е възможно да се освободят 20-25 дивизии от Западния фронт и да се прехвърлят в Далечния изток, китайците могат да бъдат информирани. В края на април в Москва пристига Сун Дзъвен (министър-председател и министър на външните работи в правителството на Гоминдан на Китай - А.К.), с когото той, Сталин, много иска да се срещне.
Рузвелт казва, че много се радва, че маршал Сталин ще приеме Сун Дзъвен.
Рузвелт казва, че има още един въпрос, който би искал да обсъди с маршал Сталин - въпросът за Корея.
Сталин заявява, че първо би искал да отговори на въпроса как Съветският съюз може да използва топло пристанище в Далечния изток. Той казва, че международният контрол е приемлив за Съветския съюз.
Подходите към бъдещето на Корея бяха съгласувани доста бързо. Страните се споразумяха, че над страната ще бъде установено международно попечителство, като попечители ще действат Китай, Съветския съюз и Съединените щати. В същото време Сталин отбеляза, че „колкото по-кратък е периодът на настойничеството, толкова по-добре“. Сходството във възгледите на двамата лидери пролича и в оценката им за ситуацията в Китай и Индокитай, както и по някои други въпроси.
Без никакви пазарлъци или разногласия съюзниците ясно дефинират условията, при които СССР се съгласява да влезе във войната с Япония, и официално потвърждават, че тези условия ще бъдат изпълнени „безусловно“.
В историческите трудове, по-специално от японски изследователи, все още се правят опити да се обясни „съгласието“ на Ф. Рузвелт в Ялта с лошото му здраве. Тук не се отчита фактът, че постигнатите в Ялта споразумения, включително за Далечния изток, бяха подкрепени и одобрени от водещи американски политически фигури и висшето командване на въоръжените сили на САЩ (държавен секретар Едуард Стетиниус, генерал Джордж Маршал и др.).
Освен това, преди началото на конференцията в Ялта, идеите на Ф. Рузвелт бяха одобрени на среща на Обединените началник-щабове, проведена през януари 1945 г. на остров Малта. Ако Ф. Рузвелт, поради своята физическа слабост, наистина беше направил отстъпки, които биха накърнили интересите на Запада, У. Чърчил можеше да се противопостави на това.
Той обаче не направи това, тъй като документът за влизане на СССР във войната напълно отговаряше на интересите да се победи Япония без риск от кървави битки с огромни жертви. В действителност, след като получиха гаранции за така необходимото участие на СССР във войната, американците и британците се смятаха за по-големи победители.
Участието на мощни сухопътни сили на СССР във войната в Далечния изток се разглежда през пролетта на 1945 г. във Вашингтон и Лондон като най-важното условие за победа над Япония в най-кратки срокове и с минимални загуби. Следователно твърденията на някои историци, че в Ялта Ф. Рузвелт уж е направил „неоправдани отстъпки“ на И. Сталин, „купил“ участието си във войната, изглеждат неубедителни и далеч от разбирането на военно-стратегическата ситуация, която всъщност се е развила в света до пролетта на 1945 г.
Твърденията на Япония, че Сталин уж е влязъл във войната, „за да завземе изконно японски територии“, също трябва да бъдат признати за неоснователни. Както показват японските документи, Сталин изобщо не е трябвало да влиза във войната, за да върне далекоизточните си земи, които преди това са принадлежали на Русия. Японското правителство беше готово „доброволно“ да върне Южен Сахалин и Курилските острови, за които Москва имаше надеждна информация.
Участието на Съветския съюз в поражението на Япония, наред с другото, позволи да се предотврати политическото и военно господство на Съединените щати в Източна Азия и Азиатско-тихоокеанския регион като цяло и да се поддържа балансът на силите тук, което беше необходимо за предотвратяване на нова голяма война. И имаше планове да се осигури такова господство във Вашингтон.
Например на конференцията в Кайро през 1943 г. Ф. Рузвелт разговаря лице в лице с Чан Кайши. И те се съгласиха след войната да бъде сключен китайско-американски военен съюз и да бъдат създадени американски бази по съветската граница. Освен това идеята беше да се изтласка от Източна Азия влиянието не само на Съветския съюз, но и на Великобритания, Франция и други европейски колониални сили, за да доминират само те в този огромен регион на света.
В заключение трябва да се отбележи, че основите на баланса на силите в Източна Азия, положени в Ялта, бяха укрепени от победата на армиите на Комунистическата партия на Китай в Гражданската война и създаването на КНР, а по-рано на Корейската народнодемократична република. Постигнатият паритет на силите попречи на корейската и след това на виетнамската война да прераснат в глобален конфликт.
Превод: ЕС