/Поглед.инфо/ Новото федерално законодателство дава на президента на САЩ механизъм, който досега липсваше в изпълнителната власт. Държавният глава със своите укази имаше право да замразява, но не и да конфискува имущество на чужда държава. Днес можем да говорим за принципно нова реалност на политиката на санкции, която в руско направление стана обект на консенсус между двете власти в САЩ, пише програмният директор на Валдайския клуб Иван Тимофеев.

В Съединените щати и двете камари на Конгреса одобриха законопроекта HR 8038 „За постигане на мир през 21 век чрез сила “ . В Русия той получи резонанс във връзка със законовия механизъм за конфискация на руски суверенни активи. Преди това в арсенала на санкционната политика на САЩ спрямо Русия нямаше подобни механизми.

Какъв ще е новият закон? Какви бяха отношенията между администрацията и Конгреса по отношение на законопроекта и санкциите срещу Русия като цяло? Какви бяха предпоставките за приемането му и какви ответни мерки предприема Москва?

Правните механизми на американската санкционна политика имат двойствен характер. От една страна, те могат да бъдат закрепени под формата на изпълнителни заповеди на президента на САЩ въз основа на Закона за международните извънредни икономически правомощия от 1977 г.

Президентът може самостоятелно да налага и отменя санкции. Пример за това е Изпълнителна заповед 14024 , която в момента е главната база за налагане на финансови ограничения на Русия. От друга страна източникът на режимите на санкции са федералните закони, чиито проекти се разработват и одобряват от Конгреса и след това се подписват от президента.

Обикновено президентът по принцип има значителна гъвкавост при прилагането на такива закони. Те му позволяват, при нужда временно да спре действието им. Но те не могат да бъдат отменени или изменени без съгласието на Конгреса.

С други думи, както президентът, така и Конгресът имат властта да определят политиката на санкции. Освен това те не винаги са съюзници. Понякога Конгресът активно подкрепя президента. Понякога можем да говорим за необвързаност, когато следваме действията на президента. А понякога става въпрос за предпазливо противопоставяне на президента по определени въпроси или за конкуренция между два клона на правителството.

По същия въпрос може да се наблюдава последователна смяна на такива състояния, както се случи по въпросите на войните в Афганистан и Ирак през 2000-те години. Конгресът може да създаде мрежа от закони, които ще ограничат външнополитическите маневри на президента.

Най-яркият пример е политиката на санкции срещу Иран. Ако през първата половина на 20-ти век беше изразена аргументирана гледна точка за „слаб конгрес“ по въпросите на външната политика, то към края на 20-ти век и през 21-ви век става видимо неговото укрепване, включително в областта на на политиката на санкции.

Конгресът има правомощието да влияе върху бюджетните кредити, да определя съдържанието на законодателството и процедурите за неговото прилагане и да изисква доклади от изпълнителните органи. Въпреки че администрацията понякога тълкува законодателните норми много широко, „прекратявайки“ тяхното прилагане или възприемайки формален подход към докладването, Конгресът все още остава важен фактор във външната политика на САЩ.

По въпроса за санкциите срещу Русия и по-широк кръг от теми отношенията между Конгреса и администрацията трудно могат да се нарекат равностойни. През декември 2012 г. президентът на САЩ подписа закона „Магнитски“. Той предполага санкции срещу руски служители, които, по мнението на американските власти са били свързани със смъртта на руския адвокат Сергей Магнитски. Освен това санкции могат да бъдат наложени на по-широк кръг руски лица, замесени в нарушения на правата на човека или замесени в корупция.

Въпреки това администрацията прилагаше този закон в ограничена степен, при условие че доведе до влошаване на отношенията с Москва. Кризата в Украйна от 2014 г. беше белязана от единодушие между администрацията и Конгреса. Изпълнителните укази на президента Обама относно санкциите срещу Русия (13660, 13661, 13662, 13685 и т.н.) бяха допълнени от два закона, инициирани от Конгреса и подписани от президента (UFSA и SSIDES).

Конгресът зае враждебна позиция към администрацията на Доналд Тръмп, опасявайки се, че президентът ще облекчи санкциите срещу Русия. Закон 115-44 (CAATSA) го ограничи да отмени споменатите по-рано заповеди за санкции на Барак Обама във връзка със ситуацията в Украйна и предполагаеми кибератаки от чужди държави (13694 и 13757), а също така въведе редица нови ограничения.

Тръмп, след като подписа закона, не се свенеше от неговото прилагане, въпреки че не отиде до прекомерна ескалация на санкциите. В своите изпълнителни заповеди 13848 и 13849 той прилага както политиката на възпиране по отношение на намесата в изборите в САЩ, така и ключовите принципи на CAATSA.

На фона на инцидентите през 2018 г. в Солсбъри, Великобритания, администрацията на Тръмп се противопостави на строгите законопроекти за санкции срещу Русия, но приложи разпоредбите на приетото по-рано законодателство, прилагайки санкции срещу Москва в ограничена степен . Освен това Тръмп е силен защитник на ограниченията върху руските проекти за офшорни тръбопроводи, подкрепяйки законопроектите за санкции в тази област .

Още преди началото на специалната военна операция на Русия (СВО) в Украйна, администрацията на Джоузеф Байдън и Конгресът действаха заедно, изпращайки на Москва политически сигнали за възможни санкции. След началото на СВO може да се говори за координирани действия на администрацията и Конгреса в руско направление.

Освен това, въпреки големия брой антируски законопроекти в Конгреса, законодателната власт не бързаше да ограничи администрацията по въпросите на прилагането на санкции. В допълнение към изпълнителна заповед 14024, Байдън подписа серия от нови изпълнителни заповеди за ограничения срещу Руската федерация (14039, 14066, 14068, 14071, 1414) .

Само част от санкциите бяха залегнали в законодателството. През 2022 г. Конгресът прие закони, спиращи вноса на руска енергия , нормалните търговски отношения с Русия и Република Беларус и налагащи санкции на купувачите на руско злато .

Нямаше и противоречия между администрацията и Конгреса по отношение на конфискацията на руски активи. В Конгреса бяха внесени законопроекти за конфискуване на суверенни и/или частни руски активи . Президентът на САЩ също подкрепи конфискацията на замразените средства.

Още през април 2022 г., Байдън поиска от Конгреса да разработи ново законодателство, което да направи възможно конфискуването на замразено имущество както на руската държава, така и на „олигарсите“.

Крайъгълен камък по пътя към пълноценен механизъм за конфискация беше законодателното потвърждение на правомощията на главния прокурор на САЩ да прехвърля на Държавния департамент имущество, конфискувано като част от наказателни разследвания срещу лица, блокирани на основание санкции срещу Русия във връзка с конфликта в Украйна.

Държавният департамент получи правомощия да прехвърли конфискувани средства в Украйна. Но би било трудно да се конфискуват значителни суми средства с помощта на такъв механизъм, тъй като наказателните дела срещу руски лица под санкции все още са малко на брой, а конфискуваните средства са сравнително незначителни. Например, конфискуваните активи на руския бизнесмен Константин Малофеев, прехвърлени в Украйна , възлизат на 5,4 милиона щатски долара.

И накрая, през април 2024 г. и двете камари на Конгреса на САЩ одобриха законопроект 8038, „Постигане на мир през 21-ви век чрез сила“. Той вече закрепва много по-голям механизъм за конфискация, давайки на изпълнителната власт правомощието да конфискува руски суверенни активи.

Техният обем се оценява от законопроекта на 4-5 милиарда долара, докато общият обем на замразените руски суверенни активи в юрисдикциите на всички страни, които са инициирали санкции срещу Москва, е 300 милиарда долара. След като влезе в сила, HR 8038 установява ограничения върху освобождаването на руски суверенни активи. Това е възможно само ако конфликтът в Украйна приключи и Русия напълно компенсира украинските материални загуби.

Президентът получава право да конфискува руски суверенни активи, частично или изцяло. Той обаче може да направи това по всяко време и по свое усмотрение, тоест Конгресът не го задължава да извършва конфискация. След това иззетите средства се прехвърлят в специален фонд за подкрепа на Украйна. Средствата на фонда трябва да бъдат на разположение на Държавния департамент на САЩ за изпълнение на програми за възстановяване на Украйна.

В обобщение, HR 8038 може да се счита за пример за сътрудничество между Конгреса и администрацията в областта на санкционната политика. Новото федерално законодателство дава на президента механизъм, който преди това липсваше в изпълнителната власт. Държавният глава със свои укази можеше да замразява, но не и да конфискува имущество на чужда държава.

В бъдеще този правен механизъм може да се разшири в две посоки. Първо, към допълнителни правомощия за конфискуване на активи на руски физически лица, а не само на суверенни активи. Второ, към конфискация на имущество на други държави и техни граждани, в случай на политическа необходимост.

Можем да говорим за принципно нова реалност на санкционната политика, която в руско направление стана обект на консенсус между двете власти в САЩ.

Междувременно Русия не се поколеба да отговори на американския законопроект. Президентът Владимир Путин подписа Указ № 442 от 23 май 2024 г. „За специалния ред за обезщетяване на вреди, причинени на Руската федерация и Централната банка на Руската федерация във връзка с неприятелските действия на Съединените американски щати “ .

Указът задължава руското правителство да създаде механизъм за обезщетение за щети във връзка с неоснователно лишаване на руски носители на права на собственост. Руският носител на авторските права има право да се обърне към съда за установяване на факта на неоснователно лишаване от права върху собственост във връзка с решението на американските власти.

Съдът от своя страна изпраща искане до Правителствената комисия за контрол на чуждестранните инвестиции в Руската федерация да предостави списък на собствеността на Съединените щати или лица, свързани със САЩ, която може да бъде използвана за компенсиране на щети.

Списъкът на такова имущество се представя на съда, който може да вземе решение за обезщетение за щети. С други думи, в отговор на конфискацията на суверенни активи от САЩ, руските власти могат да отговорят, като използват както суверенни активи, така и частни средства за компенсиране на щети, което означава, че руският правен механизъм засяга по-широк кръг от лица и тяхната собственост. В Русия не е задължително да се замразява, за разлика от САЩ, където говорим за замразени активи.

Колко широко ще се използват новите правни механизми както в САЩ, така и в Русия, ще покаже практиката. Президентът на САЩ има широко поле за маневриране при използването на механизма за конфискация, докато руските власти разполагат с широк кръг от лица, на които може да бъде иззето имущество за конфискация на имущество.

Ясно е обаче, че за суверенни инвестиции на Русия в САЩ просто не се говори. За физическите лица инвестиционната привлекателност на САЩ също е рязко намалена поради политически рискове, както и самите инвестиционни възможности. Американските инвестиции в Русия бяха значително ограничени през 2022 г.

Масовото напускане на американски компании от Русия също продължава от 2022 г. Нови правни механизми и от двете страни циментират икономически бариери, които вероятно ще продължат още поне няколко години или – по-вероятно - десетилетия.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101