/Поглед.инфо/ От пролетта на 2019 г. темата за разработването на руския Северен морски път и Арктика като цяло привлича все повече и повече внимание. Интересът към Арктическия регион бързо нараства.

Както бе отбелязано през април 2019 г. на Петия международен арктически форум „Територията на диалога” в Санкт Петербург, целият Северен морски път от Мурманск до пристанищата на Далечния Изток е крайбрежна линия на Русия. В същото време Русия разглежда Арктика като пространство на перспективно международно сътрудничество.

В САЩ призивът да се превърне Арктика в територия на диалог не се чува. Те не само не чуват, но и обозначават конфронтационен подход към развитието на Арктическия регион. Преди месец, на 19 септември, на уебсайта The National Interest се появи статия на Даяна Франсис, „Арктика е американска“. Статията завършва с предизвикателна теза: „Арктика не е руска - тя е американска. “

Авторът на статията се позовава на държавния секретар на САЩ Майк Помпео, който, изказвайки се през май на заседание на Арктическия съвет с участието на държави, граничещи с Арктика (Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и САЩ), очерта Северната (Арктическа) доктрина на САЩ. В същото време Помпео обвини Русия и Китай, че са „милитаризирали” Арктика, а също се обърна и към Канада, като нарече претенциите ѝ за суверенитет по отношение на Северозападния проход (морския път, свързващ Атлантическия и Тихия океан), „незаконни”.

„Изявленията на Помпео са насочени към преразглеждане на световния ред за най-големия неизползван регион в света“, пише Даяна Франсис. „Разчитайки на военната си сила, Вашингтон предупреди Москва и също спря придвижването на Пекин - и на Канада - по северните маршрути. Това съобщение се чу по целия свят: Арктика не е руска, а американска. “

В Европа обаче това не се оценява. Сръбското издание “Печат” пише на 11 октомври: „Американският политически елит забрави за член 234 от Конвенцията на ООН за морското право, който гарантира на Русия правото на Северния морски път през руските вътрешни води. Американците представят този факт като руски „претенции“, че тези води уж не принадлежат на Русия, а собствената си стратегия представят като „осигуряване на свободна навигация в спорни райони с морски пътища. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се включи в борбата за Арктика. И в началото на 2019 г. представителят на Военноморските сили на САЩ Ричард Спенсър заяви , че "сегашната задача на американския флот се свежда до нарастване на силите в арктическите води, откриването на нови стратегически пристанища в региона на Берингово море, както и за разширяване на военните обекти в Аляска”.

Изданието “Печат” отбелязва, че САЩ изискват Китай да затвори станциите си в Исландия и Норвегия и да спре инвестициите в инфраструктурата на руския Северен морски път. Целта на „доктрината Помпео“ е да попречи на Русия да използва Северния морски път, а Китай да участва в руски дейности в Арктика.

Те не бързат да приветстват Северната доктрина на САЩ и във Франция и Германия. Така френският вестник Les Ecos подчертава значението на Арктика за Русия: „В момента 80% от руския газ се доставя от този регион, което от своя страна осигурява една трета от европейското потребление. За озовалия се в самия център на геополитическото объркване газопровод „Северен поток 2“, „Газпром“ планира да използва новото находище Бованенковское (планиран капацитет от 200 милиарда кубически метра годишно) в Ямало-Ненецкия автономен окръг, който сега е център на цялото руско производство. В допълнение, 90% от никела и кобалта, 60% от медта, 95% от платината и 100% от барита и апатита днес идват от арктическите региони. Общо Арктика осигурява една пета от руския износ и 10% от БВП. Впечатляващи числа, дори преди очаквания разцвет на Северния морски път, който трябва да се превърне в кралския маршрут за бъдещ износ на въглеводороди ... “Роснефт” оценява арктическите си запаси на 24 милиарда тона. Тоест, това му дава около 250 милиарда барела петролен еквивалент. Това е почти толкова, колкото Саудитска Арабия!”

И немският Zuddeutsche Zeitung обръща внимание на предимствата на Северния морски път в сравнение със Суецкия канал: „Вече няколко години корабоплаването в Арктика става все по-интензивно. Причината е, че полярният лед се топи, оставяйки все по-често и за по-дълъг срок свободни за корабоплаването маршрути, които може да се превърнат в алтернатива на Суецкия канал. По канала все още са принудени да плават кораби, тръгващи от Азия към Европа. Маршрутът по Северно море е много по-кратък, използването му ще спести време и пари. “

Съвсем категорично отношение към заявката, че „Арктика е американска“ се е развило в Русия. „САЩ планират да лишат Русия от правото на Северния морски път чрез прилагането на новата Северна доктрина, но имат нулеви шансове“, коментира директорът на Центъра за икономика на Севера и Арктика, доктора на географските науки, професор Александър Пилясов.

Тази позиция подкрепя и бившият ръководител на ракетните войски Сергей Хатилов. "Всички изявления на американците относно Северния морски път са празни. Няма да им дадем нищо”, заяви той. Северният морски път се създава още през 30-те години на ХХ век не просто като някакъв си маршрут, а като цяла държавна инфраструктура. И това е нашата инфраструктура. Възможностите на флота ледоразбивачи на Русия и САЩ са несравними. САЩ просто няма флот от поддържащи кораби. Така че всички твърдения на американците са абсолютно неоснователни и не са нищо друго освен лозунги... В този регион вече имаме и непрекъснато изграждаме сериозна военна сила. 6-та отделна армия за противовъздушна отбрана е разположена там с щаб в Санкт Петербург и е създадена 45-та армия за противовъздушна отбрана, която оперативно е подчинена на командването на Северния флот. В Новата Земя се възражда разделението на ПВО, където на дежурство ще застане С-400”.

Отхвърляйки американския натиск, Русия не призовава за конфронтация в Арктика, а за сътрудничество. Както наскоро руското външно министерство подчерта, Северният морски път има всички предпоставки да се превърне в глобална "зелена" корабна артерия: тук ще се изразходват по-малко гориво и ресурси за транспортиране на стоки от Европа до Азия и обратно, а тук има по-малък въглероден отпечатък, отколкото при транспортиране през Суецкия канал.

Русия ще продължи да отстоява своя суверенитет по отношение на Северния морски път, разширявайки изключителната си икономическа зона (200 морски мили или 370 км) и използвайки геоложката база данни като част от работата по шелфа. В тази зона Русия има изключителното право да изследва, развива и съхранява природните ресурси във водите, покриващи морското дъно, на дъното и в недрата му.

Превод: В.Сергеев