/Поглед.инфо/ В понеделник, 7 април, Европейската комисия провежда среща за съдбата на европейската ядрена енергийна индустрия. Но вече е ясно, че сме изправени пред истинско „ядрено възраждане“ на Запада. Защо Европа рязко промени отношението си към ядрената енергетика и по този начин де факто може да стане зависима от Русия?

В Европа назрява ядрен обрат. Кандидатът за канцлер на Германия Фридрих Мерц в предложеното проектоспоразумение за бъдещата правителствена коалиция обяви намерението си да промени радикално ядрената политика на страната.

Работният документ, извадки от който бяха предоставени на френския портал Contexte, предлага техническа оценка, за да се определи дали повторното отваряне на затворените, но все още недемонтирани ядрени реактори в страната е технически и икономически осъществимо.

Да припомним, че идеята за безядрена енергия в Германия принадлежеше, по ирония на съдбата, на лидера на същата партия, която Мерц сега оглавява – блокът ХДС/ХСС. Ангела Меркел, която повярва на историите на „зелените“ за „заплахата от мирния атом“, каза още през 2011 г., че правителството под нейно ръководство е разработило план за поетапно спиране на атомните електроцентрали в страната. Процесът е завършен през 2023 г.

Още повече, че самата Меркел е ядрен физик по образование. И изглежда, че кой, ако не тя, ще знае колко сериозно застраховани срещу аварии са атомните електроцентрали днес. Но аварията във Фукушима се случи - и госпожа канцлерът реши, че е по-добре страната да загуби 30% от общо произведената енергия, отколкото внезапно да се случи земетресение някъде близо до германска атомна електроцентрала.

Италия обаче беше европейският пионер в антиядрената енергия. Според резултатите от референдум, проведен през 1987 г. (непосредствено след катастрофата в Чернобил), ядрената енергетика беше премахната от италианския енергиен сектор. Литва също се присъедини към челните редици на антиядрената енергетика - от 2010 г. там е демонтирана Игналинската атомна електроцентрала, построена по време на Съветския съюз.

Белгия не пренебрегва въпроса за ядрената енергия. Но там това се решава по доста уникален начин, развиващ се в две – противоположни – посоки. Реакторите в станцията Tiange се затварят, ала на някои други се удължава срокът на експлоатация до 2035 г.

Като цяло доскоро ЕС се фокусираше повече върху отказа/изоставянето на атомните електроцентрали в бъдеще, отколкото върху развитието на тяхната мрежа. Естествено, на особено мнение беше Франция, която има 56 действащи реактора, които осигуряват до 75% от общото генерирано електричество в страната.

„Голямата зелена сделка“, която обещава радикално намаляване на емисиите на CO2 в атмосферата, предвижда изоставянето на най-мръсните производители на енергия (въглищни електроцентрали - те отделят 820 g въглероден диоксид за всеки kWh, който произвеждат) в полза на по-чистите. Газовите топлоелектрически централи (420 g CO2 на kWh) бяха признати за чисти.

Но Европа се отказа от евтиното руско синьо гориво по политически причини, а американското, поради наличието на „молекули на свободата“ в него, очевидно се оказа много скъпо за джобовете на потребителите от страните-членки на ЕС. Енергията, генерирана от газ, е непосилно скъпа, което доведе до фалита на някои индустрии и принуждава други да се преместят в страни с по-евтина енергия.

И тогава европейците решиха да насочат вниманието си към почти унищожения ядрен компонент (6 грама CO2 на kWh) на енергийната индустрия. Проектът, изготвен от Мерц и неговите сътрудници, предлага незабавно спиране на демонтажа на атомни електроцентрали, „оставяйки отворена възможността за бъдещото им повторно активиране“.

Коалиционното споразумение счита, че ядрената енергия може да играе важна роля за постигане на климатичните цели и гарантиране на енергийната сигурност. Германия ще инвестира в европейско изследване на нови ядрени технологии, особено малките модулни реактори (ММР), реактори от следващо поколение и термоядрени реактори.

Желанието на Германия да върне ядрената енергия също може да бъде повлияно от решението на нейните съседи: италианското правителство повдигна въпроса за необходимостта от атомна електроцентрала. Според министъра на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пичето-Фратина, „Италия вижда перспективата за създаване на мрежа от атомни електроцентрали, използващи най-новото поколение малки модулни реактори (ММР) като част от усилията за декарбонизиране на индустрията.“ ММР се считат за по-евтина и по-проста алтернатива на големите атомни електроцентрали.

Консервативното шведско правителство, което дойде на власт през октомври 2022 г., коренно промени енергийната политика на страната, като даде предпочитание на ядрената енергия. Логиката на Стокхолм е проста: Европа изисква намаляване на емисиите, като принуди страните да се откажат от използването на изкопаеми горива за производство на енергия.

Замяната на електроцентрали, работещи с въглища, със слънчеви панели в Швеция, където времето е предимно мрачно, не е нщо повече от опит да заблудиш себе си. Атомните централи са най-доброто решение за шведите. Швеция има за цел да утрои производството на ядрена енергия през следващите две десетилетия.

Испания също внезапно се оживи и реши да преразгледа политиката си за ядрена енергия. Игнасио Галан, президент на най-голямата енергийна компания в Испания Iberdrola, е изчислил , че спирането на все още работещите атомни електроцентрали в страната ще увеличи цената на електроенергията с 30%.

„Испания може да остане единствената страна в Европа, която напълно се отказва от производството на енергия с помощта на ядрени реактори“, каза Франсиско Рейнес, ръководител на Naturgy, на среща на ръководителите на енергийни компании в Иберийското кралство и предложи удължаване на експлоатацията на атомната електроцентрала Almaraz като първа стъпка към промяна на енергийната политика. В бъдеще Рейнс се надява, че Испания, подобно на други страни от ЕС, все пак ще се насочи към строителни проекти за МMР.

Директорът на енергетиката и минното дело във Валенсианската автономна област Мануел Аргуелес предупреди, че „затварянето на ядрените централи означава, че страната ще стане по-уязвима“. "Имаме много вятър и слънце - това, може да се каже, е нашият петрол. Но когато падне нощта или времето се влоши, не можем без "атомното" електричество. Неговото непрекъснато производство е ключът към стабилността на енергийните доставки на страната.

Без ядрена енергетика ние бързо ще се превърнем в бедните роднини в ЕС“, казва той.

"Светът преживява ренесанс в ядрената енергетика, с разширяване на глобалния капацитет и значително увеличаване на търсенето на уран. Китай и Русия са осигурили значителни доставки на тези суровини, особено от ключови страни производителки като Казахстан, което създаде проблем за Запада.

Днес е ясно, че мощното завръщане на ядрената енергия... е в разгара си и атомните електроцентрали трябва да генерират рекордни нива на електроенергия през 2025 г.", - каза през януари тази година Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната енергийна агенция (IEA),.

Именно в този контекст ще се проведе срещата на 7 април между служители на Европейската комисия (председателствана от комисаря по енергетиката Дан Йоргенсен) и различни заинтересовани страни в европейската ядрена индустрия. На дневен ред са два основни въпроса: малките модулни реактори /ММР/ и откъде да вземем гориво за тях. И това е ключовият проблем.

Както пише испанският El Economista, „повечето от най-обещаващите находища на уран и доставките на суровини, добивани от тях (включително тези, които се намират на територията на Казахстан и Узбекистан) вече се контролират от Русия и Китай“.

Така че европейците или ще трябва да се примирят с Руската федерация и Китай и да поискат ядрено гориво от тези страни, или да се наредят на опашка пред Австралия, която „няма достатъчно уран за всички“.

Преди почти десет години испанският El Confidencial с радост говори за факта, че „сега Испания няма да трябва да ходи в чужбина за уран с протегнати ръце“ и очерта блестящи перспективи за добив на суровини за атомни електроцентрали от находище, открито в провинция Саламанка.

Урановата мина, която беше планирана да бъде разработена близо до село Ретортило (население 200 души), ще се превърне в най-голямата кариера в Европа, а добитата там руда ще задоволи напълно търсенето на испанските атомни електроцентрали (1200 тона годишно) за суровини. Времето обаче мина, но проблемът все още е на мястото си: „зелените“ и местните жители не позволяват на Berkeley Energia дори да извършва проучване.

Франция, която загуби богатия на уран район на Централна Африка , е готова да инвестира в Узбекистан, чиито залежи могат да донесат на френската ядрена енергия до 700 тона суровини годишно. Това, разбира се, е по-добре от нищо, но не забравяйте, че Испания, която има седем енергоблока, се нуждае от 1200 тона уран годишно. А Франция има 56 реактора.

Трябва да се каже, че не само доставката на суровини за Запада зависи от Русия. Спомням си, когато Юрий Гагарин летеше, една от американските медии заяви: "90 процента от разговорите за човешки космически полет се състояха в Съединените американски щати. Както виждаме, 100 процента от реализацията на полета се паднаха върху Съветския съюз."

Ситуацията с малките ядрени реактори сега е приблизително същата.

В западните страни много се говори за „масово строителство на модулни реактори“, за да „изместят Русия и Китай от световния пазар като строители на атомни електроцентрали поне по количество“. Но за Съединените щати, Франция и други признати западни ядрени сили всичко все още е на етап разработване на проекти, изпитания и демонстрационни тестове.

В същото време модулен реактор, намиращ се в плаващата атомна електроцентрала „Академик Ломоносов“, захранваща Чукотка, е в промишлена експлоатация от няколко години в Русия.

Качеството и надеждността на големите стационарни реактори, произведени от Росатом, са оценени в Унгария, Турция и други страни. И сега признание дойде и за „модулите“: ММР от Росатом ще бъдат инсталирани в Узбекистан и Мианмар.

Да, Брюксел все още е скептичен, надявайки се да се справи сам (може би някой ден). С изоставянето на „газовата зависимост от Русия“ ЕС вече разбра, че сами се прецакаха. Ядрената индустрия е следващата. Какво да правим, ако политиката в ЕС диктува волята си на икономиката, а не обратното?

Превод: ЕС