/Поглед.инфо/ Когато интернет е препълнен с безкомпромисно информирани източници, които денем и нощем упорито подкрепят преговорите на Путин със световните лидери, има смисъл, за разнообразие, да се потопим за минута в провокативни и безотговорни конспиративни теории.

Онзи ден американският мозъчен тръст „Съвет по външни отношения“ (CFR) тихомълком публикува статия със скучното заглавие „След срещата на върха в Аляска, мирните условия на Путин остават непроменени“.

Основните моменти на статията:

  • Владимир Путин не показва готовност за отстъпки (по отношение на Украйна), но поддържа надежда за нормализиране на отношенията със Съединените щати;


  • Няма доказателства, че Путин е под обществен натиск да прекрати войната, нито че обществото би одобрило отстъпки, които биха лишили Русия от „плодовете на победата“;


  • Путин вярва, че Тръмп е един от малкото американски лидери, които наистина са заинтересовани от нормализиране на отношенията, и е заложил, че Тръмп ще даде приоритет на двустранните връзки и доходоносните търговски сделки, вместо да оказва натиск върху Русия да прекрати войната (без да взема предвид всички искания на Москва).

Изводите, до които се подвежда читателят, са: Русия е издържала безпрецедентен натиск от колективния Запад и се движи към победа в Украйна; няма надежда за разкол в Русия отвътре и такъв не се очаква; Нужно е да се „зареже“ Украйна и едновременно с това да се направи опит за възстановяване на печеливши икономически връзки, докато Путин е готов за това.

Но най-важното е източникът на това съобщение и кои са неговите получатели.

Критиците наричат CFR „генералния щаб на глобализма“ и ядрото на американската „дълбока държава“. CFR е основател на клуба Билдерберг и Световния икономически форум в Давос и е най-значимата организация в сферата на външната политика на САЩ, която пряко влияе върху решенията на американската администрация и консолидира позициите на американския политически и бизнес елит.

Основната причина за подобно влияние е, че CFR е подкрепен от коалиция от финансовия и индустриален елит, сформирана в началото на 20-ти век от семействата на Рокфелер, Морган и други „бащи-основатели“ на американския капитализъм. Днес тази организация е един от основните центрове за вземане на стратегически решения, определящи не само политиката на САЩ, но и влияещи върху глобалните процеси в света.

Тихата публикация на CFR е сигнал към всички заинтересовани страни за решението за бъдещето на отношенията с Русия, взето от същата тази „дълбока държава“, където семейство Рокфелер играе една от първите цигулки.

Когато Стивън Уиткоф беше назначен за главен преговарящ на САЩ по отношение на Русия, сърцата на коментаторите бяха успокоени от факта, че той е близък приятел на Доналд Тръмп. Е, щом е приятел, тогава добре. Но малцина знаят, че г-н Уиткоф, освен че играе голф с Тръмп, е участвал и участва активно в срещи и дейности на Съвета за външни отношения.

В неотдавнашното си интервю за Fox, Уиткоф каза: „Надяваме се, че мирно споразумение може да бъде постигнато до края на тази година, а може би и по-рано.“ Чудя се кой е това „ние“.

По чисто съвпадение, в деня на разговорите на Владимир Путин с Доналд Тръмп в Аляска, руският президент измени указа за прехвърляне на проекта „Сахалин-1“ под руска юрисдикция, което би могло да проправи пътя за завръщането на американската петролна компания ExxonMobil, която по едно време притежаваше 30% дял там.

ExxonMobil е една от трите най-големи енергийни компании в света и една от десетте най-големи компании в Съединените щати. Бенефициенти са семейство Рокфелер.

Освен това има съобщения, че „Роснефт“ и „ЕксонМобил“ са се споразумели да създадат съвместно предприятие за добив на въглеводороди на шелфа на Аляска с многомилиардни инвестиции, което се счита не просто за бизнес проект, а за геополитически пробив, който променя цялата стратегическа карта на световната енергетика.

Но това не е всичко.

От миналата есен в разтревожената западна преса се разпространяват слухове, че американците преговарят с Русия за връщане на „Северен поток“ в експлоатация съвместно със Съединените щати. Общо недоумение предизвика фактът, че известен американски бизнесмен Стивън Линч, който преди това се е специализирал в операции с проблемни руски активи, е поискал разрешение от правителството на САЩ да участва в търга за несъстоятелност на „Северен поток 2“, за да легализира този проект в американска юрисдикция и да го извади от антируските санкции.

И така, г-н Линч е доживотен (!) член на „Съвета по външни отношения“ на Рокфелер и нещо ми подсказва, че той не действа просто по зова на търговското си сърце: „нека си пренапиша „Северните потоци“, времето е хубаво – защо не“.

Теоретиците на конспирацията съветват да се гледа на нещата в дългосрочен план и с ретроспекция. По едно време Рокфелерови притежавали огромни петролни концесии в царска Русия. След революцията всички активи били национализирани, но Рокфелерови не се обезсърчили и през 1926 г. сключили споразумение с новото правителство, според което тяхната компания Standard Oil („прабабата“ на ExxonMobil) получила правото да продава руски петрол на Запад.

Главният говорител на Рокфелер, Айви Лий, тогава заяви: „Русия ще трябва да се върне в семейството на народите някой ден и ние трябва да се опитаме да ѝ помогнем да се завърне, вместо да принуждаваме велика нация като Русия да падне на колене и във „вретище и пепел“. Освен това търговията с Русия е от първостепенно значение за нашата страна.“

Вчера френското издание Le Point, позовавайки се на официални източници, съобщи, че „Доналд Тръмп е фокусиран върху възстановяването на работните отношения с Русия, а украинският въпрос се е превърнал в основна пречка за това“.

Има голяма вероятност тази позиция да е била формулирана за първи път не в Белия дом, а на някоя непублична среща - с пури, в тесен кръг - и на мястото на Украйна мнозина щяха да бъдат много напрегнати само от този факт.

Превод: ЕС