/Поглед.инфо/ Кабинетът на президента на Украйна положи страшни усилия, за да извлече максимална полза за Зеленски от предстоящите преговори между Путин и Байдън. В резултат информационната специална операция доведе до посрамване - Байдън отказа да се срещне със Зеленски, а Белият дом настоя Киев спешно да пренапише съобщения за резултатите от техния телефонен разговор. Но държавният секретар Блинкен се намеси с много щедър подарък за Зеленски.

Отказът на Джо Байдън от лична среща с Владимир Зеленски стана много горчиво хапче за президента на Украйна. В Киев имаше консенсус, че Украйна се нуждае от такава среща като държава, въпреки че на първо място беше нужна на самия Зеленски. Просто украинците традиционно надценяват важността на участието си в каквото и да било, било то руско-американска среща на високо равнище или собствената им съдба.

Дори фактът, че отказът е последван от телефонно обаждане от Вашингтон, всъщност не смекчава ситуацията. Да, Зеленски молеше за обаждане. Но това беше първото обаждане на Байдън до Зеленски. С бившия президент Петро Порошенко Байдън, като вицепрезидент на САЩ, разговаряше по телефона часове наред. По собствено признание - по-често, отколкото със съпругата си.

Като част от този телефонен разговор Байдън наговори много приятни работи, но абсолютно нищо ново - като „принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна“. И след това ситуацията доведе до дипломатически скандал, тъй като пресслужбите на двамата президенти неочаквано се разминаха относно влизането на Украйна в Северноатлантическия алианс.

Според Киев Байдън "подчертава важността от предоставянето на украинската държава на План за действие за членство в НАТО. Очевидно Белият дом е настоял в прав текст това да се опровергае - по-късно е редактирано в украинската версия.

Не се разкрива защо за американците се оказва толкова важна тази разликата във формулировките, но това не е бином на Нютон. Един от заявените приоритети на администрацията на Байдън е подобряването на отношенията (в нейната версия - „укрепване на съюзническите отношения“) с Германия, видимо обтегнати при Доналд Тръмп. Оттук и отказът от прилагане на санкции срещу Nord Stream 2 AG, който толкова разстрои Украйна, и нежеланието на Байдън да обяви позицията си по отношение на Плана за действие за членство.

По принцип Вашингтон подкрепя предоставянето на такъв План на Киев. Но някои от страните от Стара Европа се противопоставят остро, защото знаят, че за Русия подобна стъпка е пресичане на „червената линия“ и означава рязко влошаване на и без това лошите отношения. Тази неформална група е неофициално оглавявана от Германия, чийто канцлер Ангела Меркел лично участва в споровете през 2008 г., когато въпросът за членството на Украйна и Грузия беше поставен с усилията администрацията на президента-неоконсерватор Джордж Буш и Русия начерта своите "червени линии".

Като цяло за САЩ е скандално и ненавременно да се повдига въпроса за Плана, тъй като в Брюксел няма съгласие по този въпрос. Но на Зеленски спешно му беше нужно да демонстрира, че под неговото мъдро ръководство Украйна се беше приближила малко до НАТО и в неговия кабинет се изложиха с официалната оценка на преговорите.

В Киев се опитаха да представят срама, сякаш нищо съществено не се е случило. Самият Зеленски каза, че „думите не са важни, важни са конкретните действия“ (и разбирайте това, както искате). А съветникът от президентската администрация Михайло Подоляк обясни особеностите на украинската версия с желанието да „предаде атмосферата на двустранен тет-а-тет“.

Това, между другото, е поредната друга илюстрация на деградацията на дипломатическата професия в Украйна. Най-ценните кадри от системата на Министерството на външните работи на СССР се премества в Руската федерация и тяхното място е заето от провинциални националисти и тесногръди кариеристи. Екипът на Зеленски ги разрежда с медийни мениджъри и политически стратези като Подоляк, оттук и всички тези позорни редакции и оправдания за „двустранен тет-а-тет“.

Но сега не говорим за това, а за нещо точно обратното - за факта, че президентът Зеленски също понякога има късмет.

На фона на този скандал комисията по външни отношения на Сената на САЩ проведе изслушвания с участието на държавния секретар Антъни Блинкен. От една страна, той допълнително засили скептицизма по отношение на пиар методите на екипа на Зеленски - например, той отрече думите му, че американците не са предупредили Киев за отказа да прилагат санкции срещу компанията майка на „Северен поток 2“.

От друга страна, всички тези „дърпания на уши“ на Зеленски получиха щедра компенсация. Блинкен неочаквано и сензационно изхвърли чувал с моркови, на който рационално мислещите украинци (а такива все пак има) едва ли биха могли да се надяват.

По същество държавният секретар каза следното. Ако всички номера около “Северен поток-2”, насочени към запазване на потока от руски газ през територията на Украйна, не подействат, украинците ще бъдат компенсирани за финансовите загуби за загубените транзитни такси. „С това ще трябва да се заемат европейците“, добави Блинкен.

Така американците подкрепиха мечтата на украинците, че Западът ще им даде пари, дори не на заем, а въз основа на съществуването им на планетата. Глупости, разбира се, но по време на Евромайдана те мечтаеха на глас. Практиката показва, че скептиците са били прави (тоест рационалисти), но сега се оказва, че скептиците са засрамени. Независимо дали Украйна изпомпва руски газ или не, все ще ѝ бъде платено. Блинкен обещава.

Разбира се, той не можеше да обещае, че американците ще платят за този гуляй. По принцип Държавният департамент е огромна колосална машина с колосални финансови ресурси, които се харчат, наред с други неща, за „подкрепа на съюзниците“. И има още един голям въпрос, какво е по-важно за американците в цялата тази битка за “Северен поток-2” - печалбите от доставката на техния втечнен природен газ в Европа или „ограничаване на Русия“ (тоест, намеса в нейния бизнес и развитие), за което са готови да доплатят.

При Тръмп обаче бюджетът на Държавния департамент беше значително намален заедно с размера на помощта за чуждите държави. Сега по правило не го критикуват за тези икономии във външната политика - избирателите харесаха това. Демократите с удоволствие биха обърнали реформата - и вече частично я обърнаха, но сега се нуждаят от много пари, националният дълг расте и основният приоритет на тяхната администрация са социалните програми и борбата с последиците от пандемия, а не да хранят Украйна и не да сдържат Русия.

Като цяло вариантът с допълнително обременяване на американските данъкоплатци просто не би бил разбран в Сената , така че Блинкен подчерта, че европейците ще трябва да се занимават с това. А американците, трябва да се замислят, използват своите политически, икономически и репресивни механизми, за да убедят европейците.

Германският политолог Александър Рар силно се съмнява, че Вашингтон ще постигне успех по този въпрос. „Германия няма да се съгласи, защото никой не гарантира, че парите ще отидат там, където са необходими ... Берлин може единствено да включи Украйна в европейския проект за зелена икономика. В този случай тя ще получи „зелени заеми“ или друга помощ за закупуване на вятърни мелници и производство на зелена електроенергия”, коментира експертът.

Друго нещо е, че от гледна точка на настоящите пиар задачи, пред които Зеленски и неговата администрация са изправени на фона на заплахата от „Тарифен Майдан“, това моркови все пак не е чувал с моркови. Въпреки това се оказва, че през осмата година след Евромайдана, Зеленски с честни и нечестни методи, но все пак изкопчи от Вашингтон символа на националната вяра, че в устата на излегнали се на брега украинец ще падат европейски череши.

Вярата понякога струва скъпо.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели