/Поглед.инфо/ Най-странната и в същото време може би най-опасната черта на световната политика през последните години е фундаменталната липса на образование на нашите опоненти. Често се оплакваме, че Западът е забравил историята и уроците, които Русия му е преподала. Но това е дреболия на фона на факта, че хората, които днес вземат решения от двете страни на Атлантическия океан, бързо забравят дори съвсем скорошни събития, в които самите те са били преки участници - и, разбира се, не извличат никакви поуки от това какво стана.

Точно сега Европа и Съединените щати издигат антируската военна ескалация на ново ниво, издавайки партиди от „разрешения на Украйна да извършва удари със западни оръжия на руска територия“.

Причината за такава добре координирана информационна и политическа кампания е проста: става дума за ракети с голям обсег. И тяхната разлика от оръжията с малък обсег е, че ударите АТАКМС, “Скалп” и “Сторм Шадоу” се планират и извършват от самите страни от НАТО с помощта на средства за космическо разузнаване. За ВСУ това е невъзможно поради фундаменталната им липса на необходимите компетенции и технологии.

И за най-наивните вече стана ясно, че конфликтът в Украйна е война на колективния Запад срещу Русия, където ВСУ действат изключително като пушечно месо. Въпреки това НАТО доста дълго време спазва формалности, като официално се отказа от прякото участие: ние доставяме оръжие на Киев, но самите украинци и западните наемници воюват само по собствена инициатива. Но ходът на военните действия, особено през последните месеци, внесе корекции в обичайния подход: отбраната на ВСУ, пукаща се по шевовете, принуждава Запада все по-активно и открито да се намесва в конфликта.

Проблемът е, че всички сценарии, които дават и най-малка надежда за обрат в събитията на фронта, изискват участие на американците и европейците в такъв мащаб, за който те откровено не са готови и просто не могат да си позволят - поне засега. Затова те направиха напълно обичаен избор за себе си: ако не можете да спечелите на фронта, тероризирайте врага в тила.

Темата за ударите на западни ракети с голям обсег на руска територия се вписва точно в тази терористична линия. И затова западните страни сега гръмко дават разрешение на Киев да ги използва - видите ли, ние нямаме нищо общо с това, всичко е в ръцете на украинците, които имат право да се разпореждат с предаденото им оръжие при тях собствена преценка. Но самата технология на използване на тези оръжия очевидно предполага, че западните военни наистина ще ги използват. Тоест американците ще ударят с ракети АТАКМС, а британците с ракети “Сторм Шадоу”, стотици километри навътре в руска територия. И Западът всъщност дава на всички тези „разрешения“.

Още повече, че по този начин той закарва Москва в задънена улица, от която по принцип няма добър изход. Как да отговорите на такъв удар, ако се случи? Отговорите, които идват на ум, изглеждат или твърде слаби и безсмислени, показващи, че Русия преглътна атаката и натискът върху нея може да бъде засилен, или, напротив, твърди до степен да предизвикат глобална термоядрена война.

Трябва да отдадем дължимото на нашите опоненти; техният план е направо йезуитски и привидно печеливш.

Има само един проблем. Западът исторически се е специализирал в подобен йезуитизъм и политиката му през последните години спрямо Русия почти изцяло се състои от опити да я закара в задънена улица, цугцванг и безизходица.

И тук разговорът се връща там, откъдето започна – с необучаемостта на съвременния западен естаблишмънт. През последните десет години Русия е демонстрирала безброй пъти способността си да намира необикновени изходи от организираните за нея смъртоносни капани - нейните решения и действия многократно са хвърляли Европа и САЩ в ступор.

Достатъчно е да си припомним преврата в Украйна: с какво нескрито злорадство гледаха европейците и американците на Москва, уверени, че тя просто няма с какво да им отговори. Отговорът обаче се намери – Крим.

Или 24 февруари 2022 г. Тогава Западът беше шокиран три дни след началото на СВО, но след това започна да действа светкавично, като по този начин потвърди, че Путин е прав, че там всичко е било готово за конфликт. Но Русия разби схемата, подготвена от врага, като едновременно с това го потопи в прострация за известно време.

Да, дори такава „дреболия“ като санкционната война, която вече е доста далеч от нас през 2014 г. ЕС разклати маховика на санкциите няколко месеца и само се ухили на търпеливите молби на Москва да не прави това - а след това Русия с един замах затвори пазара си за европейски храни като ответна стъпка, оставяйки толкова много хора без думи от другата страна на границата. Наистина, най-високопоставените хора там, включително суперопитната Меркел, дълго не можеха да повярват, че това не е шега.

Списъкът с примери може да бъде продължен дълго - и всички те се случиха през последните години, а европейските и задграничните лидери взеха пряко участие в съответните процеси. И схемата винаги е била една и съща: Русия търпи дълго време (понякога много дълго), апелира към гласа на разума, убеждава и предупреждава, а след това внезапно нанася точен, бърз и много болезнен удар, принуждавайки враг да квичи за злата и коварна руска мечка.

Изглежда, че и последният глупак ще разбере алгоритъма - но Западът продължава да повтаря същата грешка, възприемайки пресметнатото търпение на страната ни за слабост. Ракетните удари с голям обсег на руска територия, ако се случат, няма да са изключение.

Обещаваме, че ще боли.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101