/Поглед.инфо/ Объркване, предпазливост, изненада, несигурност – това е първата реакция на Запада на публично обявените мирни инициативи на Русия. Въпреки значимостта и безпрецедентността на предложенията, много западни (особено европейски) медии направиха дълга пауза, явно изпитвайки трудности при определянето на тона на отразяване на това събитие. Както отбелязва германският политолог Александър Рар, нито една европейска медия досега не е посмяла да публикува в повече или по-малко пълен вид проектоспоразуменията, предложени от Москва.

И според коментарите, които следват от кремлинолози от всички шарки , се усеща, че те са изненадани и шокирани от самия език и публичност на предложенията на Кремъл. През последните 30 години Западът очевидно е отвикнал да му се говори толкова открито, ясно и в същото време доста рязко.

Очевидно основният проблем за коментаторите там е как да представят на обществеността си предложенията на Русия, чието изпълнение определено ще доведе до деескалация и истинско разоръжаване, изтласквайки света от бездната на ядрената война. Да наречем нещата с имената им означава да се отдалечим от познатия на публиката наратив, който се състои в имплантиране на идеята за природната агресивност на Русия. Ето защо мирните инициативи в никакъв случай не трябва да се наричат мирни инициативи. Ако се съди по първите неловки коментари на чуждите медии, те намериха изход в думите „изисквания“ и „ултиматум“: така дори мирните предложения на Русия могат да бъдат представени на своите читатели като изнудване и заплаха.

Например германската държавна информационна агенция “Дойче Веле” носи новината за това под заглавие „Русия изисква НАТО да напусне Източна Европа“. Ако германците бяха разгледали внимателно проектодоговора, предложен от нашето външно министерство, щяха да забележат, че почти всички внесени предложения се свеждат до идеята, не НАТО да се изнася отнякъде, а да не се разширява.

Съдейки по реакцията на бившия посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол, той също не разбра (и най-вероятно се преструва, че не е разбрал): ние по принцип предлагаме да коригираме ситуацията на сегашното ниво, без да приближаваме военната инфраструктура опасно близо един до друг. В отговор американският дипломат направи своите предложения: изтегляне на руските войски от Приднестровието, оттегляне на признаването на Южна Осетия и Абхазия, „връщане на Крим на Украйна“ и т.н.

Отговаряйки в духа на Макфол, бихме могли, разбира се, да предложим Америка да затвори всички свои отвъдморски бази и Северноатлантическият алианс да се разпадне. Но опитният политик сериозно вярва, че преговорите трябва да се водят именно така, с довеждане на всяка идея до абсурд. Да, това сега е нивото на западната дипломация – остава само да съчувстваме на руския дипломатически корпус, който трябва да се занимава с хора от тази школа.

Въз основа на първата реакция на западни журналисти и анализатори можем да заключим, че преди по-подробно проучване и отговор на руските инициативи, е избрана тактиката да се прикрият изцяло задълженията, които Русия поема, и да се представят проектите като необосновани ултиматуми, за да да провокира отхвърлянето на жителя на Запада. Например сайтът “Аксиос” пише за нашите предложения по следния начин: „Експертите характеризират изискванията на Русия като максималистични и едва ли приемливи“. След това следва изброяване на задълженията, които трябва да бъдат поети изключително от САЩ и НАТО.

Друг дипломат Стивън Пайфър, бивш посланик на САЩ в Украйна, тълкува проектоспоразуменията по абсолютно същия начин: „Московските проектодоговори НАТО-Русия и САЩ-Русия са пълни с искания, които, както трябва да разбере Кремъл, са неприемливи за Запад." И това четем в преобладаващото мнозинство от коментарите на анализаторите, които се смятат за главните „експерти по Русия“ на Запад. Представете си гневната реакция на американски читател, който на базата на тази информация стига до извода, че тези руснаци отново се опитват да му допрат пистолет в слепоочието, без да предложат нищо в замяна.

Но и в двата проектодоговора – както с НАТО, така и поотделно със Съединените щати – предполагат взаимни задължения и гаранции. Ясно е, че зад кулисите на преговорите нашите дипломати обясняват по-подробно на своите колеги какви точно стъпки ще предприеме Москва, ако Западът отхвърли нашите мирни инициативи. Публично заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко го обясни така: „Тогава и ние ще преминем към този режим на създаване на контразаплахи. Тогава ще бъде твърде късно да ни питат защо сме взели такива решения, защо сме поставили такива системи там."

За тези, които на Запад не разбират дипломатическия език, можем да препоръчаме просто внимателно да прочетат текста на предложените документи и да обърнат внимание на факта, че Русия не просто изисква от Запада да се въздържа от по-нататъшна ескалация на ситуацията, както сега се опитват да го изкарат чуждите медии. Самата Русия поема редица задължения.

Ако съпоставим думите на Грушко с тези задължения, тогава можем да направим едно просто заключение: ако САЩ и НАТО отхвърлят нашите мирни инициативи, Русия получава пълно морално право (вече имаме законово такова) да използва територията на други държави за създаване самите "контразаплахи" в отговор на новите заплахи за отбранителната система. Освен това руските ракети и ядрени оръжия могат да се окажат извън страната. И това може да е не само Беларус, която вече е изразила готовност да ги постави на своя територия. Местоположението на базите за руската ядрена и ракетна инфраструктура може неприятно – и дори много неприятно – да изненада Вашингтон. Неслучайно заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков направи преки паралели между настоящата и Карибската криза.

Това е, което много кремлинолози на Запад не могат да разберат или се страхуват да осъзнаят. По някаква причина те свързват всички потенциални заплахи от Русия (същите „контразаплахи“, за които говори Грушко) изключително с „руското нахлуване в Украйна“. Тоест те са измислили въображаемо „нашествие“ за себе си, но сега самите те смятат, че „ултиматумът“ на Москва се състои в поставянето на условия за отказ да атакува Украйна. Главният британски кремлинолог Едуард Лукас, например, описвайки страховете си от завземането на цялото Азовско крайбрежие от Русия в “Таймс”, признава: „Най-големият ми страх е, че борбата (и вероятно някакъв вид дрънчене с ядрена сабя) ще приключи с нов договор по модела на споразумението от Ялта със Сталин през 1945 г.“.

В резултат на това Самюел Чарап, „специалист по Русия“ от изследователската (прочетете: разузнавателна) корпорация РАНД, се оплаква на страниците на “Ню Йорк Таймс”: „Дипломацията включва компромис и гъвкавост. Това обикновено води до отхвърляне на публични ултиматуми. Това не е наистина дипломация. Това е обратното на дипломацията."

О, жалко, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не прочете тези думи за компромис, преди да направи пламенна реч, в която няколко пъти подред повтори, че Алиансът не приема никакви компромиси относно възможността Украйна да не се присъедини към него. Съдейки по логиката на Чарап, НАТО и дипломацията са несъвместими. Или според американски анализатори само Русия трябва да показва компромиси и гъвкавост?

Но повтаряме, тези анализатори очевидно не са прочели внимателно текста на документите, предложени от Москва и не са разбрали, че ако Западът не ги приеме, ние ще имаме свободни ръце да правим нестандартни ходове, които няма да се ограничават непременно до източното полукълбо.

Може да си представим какво би започнало в Америка и в западните медии, които ни обвиняват в „негъвкавост“, ако се говори за разполагане на руски ядрени системи някъде много по-близо до Съединените щати. Сега лидерите на НАТО казват на Русия, че през XXI век е неприемливо да се говори за „сфери на влияние“. И същият Грушко си спомня как по време на преговорите за ограничаване на системите за противоракетна отбрана американците включват в своя „списък на своите желания“ клаузата, че Русия трябва да изведе учебната си бригада от Куба. „Сякаш тази тренировъчна бригада може да стовари десант някъде във Флорида, да завладее Съединените щати и така нататък“, каза заместник-министърът в интервю с Владимир Соловьов.

Ако американците бяха толкова притеснени за нашите инструктори в Куба, може да се предположи как биха пели, ако се появи идеята за поставяне на нещо повече от руска тренировъчна база някъде в Централна Америка. Тогава те ще си спомнят за своите „сфери на влияние“, за лозунга „Америка за американците“ и за неприемливостта на появата на руска военна инфраструктура „в задния двор на Съединените щати“. И, ще припомним, така говореха техните държавни служители за Латинска Америка в разгара на кризата във Венецуела. И същите кремлинолози ги повтаряха с искане да не се допуска Русия в американския „заден двор“. Толкова за недопустимостта на "сфери на влияние" през XXI век.

Най-тревожното в коментарите на „експертите по Русия” е липсата на осъзнаване на критичността на момента, тази опасна линия, към която всички ние сме се приближили, не без техните усилия. Опиянени от разпадането на СССР преди 30 години и загубили чувството си за мярка в това отношение, те не могат да разберат, че свят, основан на противовес на заплахи и контразаплахи, е много по-малко стабилен, отколкото при липсата на такива. Но още по-опасен е свят, в който само едната страна непрекъснато отправя заплахи, без никакви проверки и баланси в отговор. Тази ситуация е изпълнена с тъжни последици за човечеството.

Ето защо Русия предлага да се отдалечим от тази линия и честно предупреждава какви противовеси ще изгради, ако Западът откаже мирните инициативи на Москва. Западът най-накрая трябва да разбере, че ново Ялтенско споразумение е по-добро от безкрайно натрупване на заплахи и контразаплахи, което може да доведе до катастрофален резултат за всички нас.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели