/Поглед.инфо/ Индийско-тихоокеанският регион е бил и остава стратегически важна зона за Москва. Отминаващата година постави всички точки по редица въпрос: диалогът с Токио всъщност е спрян, Сеул е принуден да се дистанцира от Русия с надеждата за възстановяване на диалога в бъдеще, между нас и Запада има съперничество за приятелство с Делхи. Какви са перспективите пред Москва в региона?

Изминалата година принуди Русия да хвърли нов поглед към Индия. Ню Делхи и по-рано се смяташе за надежден партньор на Москва, но принудителното скъсване със Запада доведе до укрепване на нашите икономически връзки. Така външният министър Сергей Лавров каза, че към септември 2022 г., в сравнение със същия период на предходната година, търговията с Ню Делхи се е увеличила със 133%, почти достигайки 17 милиарда долара.

През октомври Русия излезе на първо място сред износителите на петрол за Индия и за първи път в историята изпревари Европа по доставки на руски петрол по море. Руските компании изпратиха 946 000 барела на ден в Индия. Това е 22% от общия внос на петрол в страната.

Освен това увеличаването на търговските обеми се случва не само за сметка на енергийните ресурси. Например президентът Владимир Путин обяви, че Руската федерация е увеличила доставките на торове за Индия със 7,6 пъти.

Такова увеличение на търговията между Москва и Делхи не може да не радва, защото политическото разбирателство на страните придобива осезаема икономическа основа. През 2021 г. търговският оборот между Русия и Индия достигна едва 12 млрд. при 17 млрд. долара през първите три тримесечия на 2022 г.

Такъв напредък в отношенията обаче не е характерен за всички страни в региона. През март руското правителство одобри списък с неприятелски държави, включващ Япония и Република Южна Корея. Подобно решение не може да се нарече неоснователно: след началото на СВО Токио наложи санкции срещу 15 души и девет организации от Русия. Японското правителство прие ограничения за руските банки, по-специално срещу “Сбербанк” и “Алфа-банк”, а също така наложи забрана за инвестиции в Русия.

Санкциите включват и редица стоки, които от април-май 2022 г. са забранени за внос в Русия. По-специално, ограниченията са засегнали катализаторите за рафиниране на нефт, електронните и атомни микроскопи, прахообразните метали и метални сплави, използвани в триизмерните принтери.

Кабинетът на Япония систематично разшири списъка от санкции, като забрани вноса на злато в Русия през юли. Министър-председателят Фумио Кишида наскоро обяви готовността си да продължи с въвеждането на ограничения през 2023 г. Не е изненадващо, че на този фон прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков говори за невъзможността за диалог с Япония. Русия отказа да продължи разговорите за статута на Курилските острови, а руският премиер Михаил Мишустин подписа заповед за отмяна на безвизовия режим за посещение на териториите за граждани на неприятелската страна.

Сеул също се присъедини към антируските санкции, което обаче не демонстрира японско усърдие за прекъсване на отношенията с Москва.рез март Министерството на външните работи на Република Корея обяви въвеждането на икономически санкции срещу Русия. Операциите с Централната банка на Руската федерация бяха забранени. “Самсунг” обяви и спиране на доставките за Русия поради геополитическата ситуация в света. Освен това Сеул започна да намалява доставките на руски енергийни ресурси. Към септември Република Корея е внесла 12,8 милиона тона руски въглища, което е с 3% по-малко от същия период на 2021 г.

Междувременно Сеул чувства собствената си несигурност през цялата година, опитвайки се да преговаря със САЩ за изключения от наложените санкции. Например през март Министерството на търговията на Южна Корея започна продължителни преговори със западните страни за изключване на производителите от така нареченото правило за директни чуждестранни продукти, според което компании от трети страни, които произвеждат стоки в чужбина по американска технология трябва да получи лиценз от правителството на САЩ, преди да изпрати тези артикули в Русия.

Но както казва старата руска поговорка: „Няма зло без добро“. Например южнокорейският външен министър Пак Чин заяви, че Сеул се надява да възстанови отношенията с Москва след разрешаването на украинската криза. В същото време японското правителство потвърди намерението си да остане в проектите “Сахалин-1” и “Сахалин-2”.

И тук е уместно да си припомним израза: „Дребно, но приятно“. Въпреки забележимия спад в отношенията на Русия с Южна Корея и Япония, важно е да не забравяме, че тези страни, поради исторически причини, са най-важните партньори на Съединените щати в Азия. За съжаление техните политически решения не могат да бъдат напълно независими, но в ситуации, когато контактите с Русия засягат преките интереси на азиатските гиганти, те са готови на компромис.

Китайският фактор е важен и в отношенията на Русия със страните от региона. Амбициите на Пекин и историческата роля на "азиатския хегемон" не могат да не засягат съседните сили. Изборът в полза на стратегическо партньорство с Поднебесната, разбира се, е оправдан от гледна точка на геополитическата ситуация, но предизвиква безпокойство от страна на други регионални участници.

Това най-ясно се вижда в диалога между Русия и Индия. Още през декември 2021 г. г. в интервю индийският дипломат Канвал Сибал искрено заяви, че сближаването между Москва и Пекин не може да не се отрази на отношенията между нашите страни. Съвместните военноморски учения между Русия и Китай принуждават Индия да търси съюзници на Запада.

„Руско-индийските отношения се развиват, но с бавни темпове. Проблемът е, че в нашия диалог с Делхи има трета страна – Пекин. Индийците се притесняват от сближаването ни с китайците: страхуват се, че можем да станем зависими от КНР и да престанем да бъдем независим център на сила “, каза Алексей Куприянов, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН. „Те са особено загрижени за съвместните военни учения в района на Индийския океан. Според мен си струва да сме по-внимателни и тактични, когато става въпрос за чувствителни моменти за Индия“, подчертава Куприянов.

„В отношенията с Индия си струва да си припомним друг важен играч - Пакистан. По принцип настоящият формат на взаимодействие с Исламабад е приемлив за всички. Ние изхождаме от предпоставката, че Индия печели от богат и проспериращ Пакистан. Това е заявявано многократно от индийски политици. Тоест Индия не трябва да има никакви възражения срещу развитието на икономическото сътрудничество“, твърди експертът.

„Що се отнася до военното сътрудничество, ние гарантираме, че оборудването, което сме доставили, се използва в борбата срещу терористите, а не на границата с Индия. В края на краищата доскоро Съединените щати буквално заливаха Пакистан с оръжия и това не пречеше на отношенията между САЩ и Индия“, подчертава източникът.

„Търговските отношения с Индия, противно на общоприетото схващане, нараснаха тази година не само поради увеличаването на доставките на петрол. Руският износ на торове нарасна, а индийският внос сериозно се увеличи: руските компании, откъснати от западните доставки, търсят индийски аналози или се опитват да купуват западни продукти през Индия“, каза източникът.

„Проблемът е, че тези покупки почти не се отразяват в официалната статистика: индийските компании, страхувайки се да не попаднат под вторични санкции, обикновено използват сиви схеми и трети страни. В резултат на това е изключително трудно да се определи истинският обем на индийския износ за Русия“, подчертава експертът.

„Трудно е да се говори за бъдещето в наше време. Това важи и за отношенията с Делхи. В момента Индия изпитва трудности - тя е под постоянен натиск от страна на САЩ и техните съюзници, но в същото време не иска да се откаже от старото си приятелство с Русия. Най-вероятно ще станем свидетели на по-нататъшно нарастване на руско-индийския търговски оборот, докато на политическата арена Индия ще спазва подчертан неутралитет, поне до края на СВО“, обобщава Куприянов.

„Сеул също е отчасти заложник на ситуацията. Парадоксално, но от всички неприятелски настроени държави, Южна Корея е най-приятелската към нас. Разбира се, самият факт на присъединяване към санкциите е неприятен за Москва, но от гледна точка на Сеул ограниченията, наложени от него, са „ритуални действия“, които е било невъзможно да не се предприемат“, смята Константин Асмолов, служител на Центърът за корейски изследвания на РАН.

„Факт е, че Южна Корея е много тясно свързана със САЩ по отношение на ценностите, независимо дали на власт са демократи или републиканци. Ето защо не си струваше да се очаква наистина независима политика от Сеул. Стратегията на Русия трябва да отчита този факт“, подчертава експертът.

„От една страна, Москва трябва ясно да начертае червени линии в отношенията с Южна Корея. Една от тях е доставката на смъртоносни оръжия за Киев. От друга страна, ние трябва да се отнасяме към Сеул с разбиране, без да прекъсваме отношенията от наша страна, но само докато тези същите червени линии останат незасегнати“, посочва източникът.

„Ние не виждаме актуализиране на антируски митове от Южна Корея. Хуманитарното и културно сътрудничество продължава. Сеул не се опитва да извършва русофобски действия дори по линия на СВО. Република Корея е в очакване на края на острата фаза на конфликта“, подчертава Асмолов.

„В настоящата ситуация блоковата система Вашингтон-Сеул-Токио и Москва-Пекин-Пхенян се завръща. На фона на глобалните проблеми на световния ред проблемът с ядрените опити в КНДР избледня на заден план. Стана ясно, че това не е най-голямата заплаха за света, включително на фона на американско-китайската конфронтация“, подчертава експертът.

„Враговете на КНДР в по-голяма степен говорят за ядрените опити на Пхенян. Ето защо концепцията за натиск върху Северна Корея за задоволяване на интересите на Сеул престава да работи от 2022 г. Случват се обратните събития: през май, след поредното изстрелване на ракета от КНДР, Русия и Китай наложиха вето върху проекта за санкции на САЩ в Съвета за сигурност на ООН“, каза източникът.

„По-рано имаше консенсус в Съвета за сигурност на ООН: санкциите бяха подкрепени от всички членове на Съвета за сигурност, но Пекин и Москва се застъпиха за техния по-мек формат. Миналата година схемата за съгласие спря да работи и това е много важен по някакъв начин повратен момент”, казва Асмолов.

„Когато говорим за бъдещето на нашите отношения, тук, за съжаление, малко зависи от Сеул. Южна Корея едва ли ще предприеме някакви антируски стъпки без натиск от САЩ. Вашингтон обаче има много лостове за влияние върху Сеул. Рано или късно властите на Република Корея ще преминат към прозападна позиция“, твърди експертът.

„Скорошният край на СВО или промените в конфронтацията между САЩ и Китай могат да забавят този процес. Ситуацията ще се променя в зависимост от това къде „избухне по-рано“, обобщава Асмолов.

„На този фон отношенията между Москва и Токио, за съжаление, достигнаха най-ниската си точка от 1956 г. насам“, каза Александър Панов, ръководител на отдела по дипломация на МГИМО и бивш посланик на Русия в Япония. „В момента политическият диалог напълно липсва дори на ниво външно министерство. Като част от широкообхватни санкции японски компании единодушно напуснаха Русия. Дори програмите за студентски обмен са замразени. Научната общност като цяло имаше големи проблеми, тъй като японците се отказаха от съвместни проекти с руски учени. В медиите цари русофобски дневен ред“, казва експертът.

„Много е тъжно, че трябваше да отменим безвизовия режим за посещение на Курилските острови за японците. В продължение на много години се опитваме да изградим образцови взаимоотношения, за да намалим чувството за обида сред хората, които например не могат да дойдат на гроба на близките си поради исторически причини. За съжаление Япония зае настоящата позиция. Бяхме принудени да я включим в списъка на враждебните държави с всички произтичащи от това последствия“, смята експертът.

„Въпреки факта, че японците запазиха участието си в проекта “Сахалин”, те ясно заявиха, че това е временно решение. Тук в по-голяма степен играе рационалното мислене на Токио: Япония няма желание да губи установения канал за доставка на енергийни ресурси, тъй като алтернатива може да се намери само в Близкия изток“, подчертава събеседникът.

„Трябва да заявя също, че нашите отношения са на нулата. Токио пое курс на пълна солидарност със Запада. Нещо повече, началото на СВО на 24 февруари даде повод на японските управляващи кръгове да променят стратегическия си курс: на 16 декември правителството на страната прие нова стратегия за национална сигурност, която доста силно променя „пацифисткия“ образ на държавата, “, подчертава Панов.

„Русия също попадна на страниците на документа като една от потенциалните заплахи за Токио. Разбира се, ние следваме Китай и КНДР, но формулировката „Руската федерация предизвиква сериозна загриженост по отношение на сигурността“ не помага за подобряване на нашите отношения. Япония планира да увеличи военните разходи до 2% от БВП“, посочва експертът.

„Това е много сериозна промяна, защото Япония променя икономиката към отбраната. При Шиндзо Абе целта на Токио беше да постигне максимално приятелски отношения с Москва. Имахме допирни точки в икономическо отношение. Имаше и политически подтекст: Абе се надяваше, че топлите отношения с Русия няма да позволят на Москва да влезе в антияпонски съюз с Китай“, подчертава източникът.

„За съжаление днес няма перспектива в нашите отношения. Възстановяването на нормален и балансиран диалог ще отнеме няколко години. От военна гледна точка няма заплаха от Япония за далекоизточните територии. Ситуацията в региона обаче върви към нестабилност и липса на доверие. Започна мрачен период“, обобщава Панов.

Така изминалата година донесе много изпитания за отношенията между Русия и страните от Индийско-тихоокеанския регион. За съжаление доста често вниманието на Москва е насочено изключително към Китай. Но многополюсният свят, за който говорят Москва и Пекин, е невъзможен без общата полифония на Изтока, където ще се чуят както тембрите на Русия и Китай, така и на Япония, Индия, Южна Корея и страните от АСЕАН. Развитието на многостранната дипломация в Индийско-тихоокеанския регион, включително с неприятелски настроени страни, е основната задача, която Руската федерация трябва да си постави през 2023 г., отговаряйки на предизвикателствата на Запада в Азия.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com