По анализи на участници в XIX Евразийски икономически форум във Верона, изявления на руското Външно министерство и доклади на независими геополитически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Изтриването на Стария континент от дневния ред
Ако някой все още си храни илюзии относно тежестта на Европейския съюз в глобалните въпроси, промяната в протокола на XIX Евразийски икономически форум във Верона трябва да действа като студен душ. Първоначално планираната сесия „Европа, многополюсният свят и Евразия“ в последния момент претърпя хирургическа намеса. Словото „Европа“ просто замина в кошчето. На негово място цъфнаха трите букви – САЩ.
Заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко отбеляза тази подробност без излишна патетика, но с необходимата ирония. Промяната не е плод на административна грешка. Тя е суровата диагноза за ролята, която Брюксел си извоюва сам през последните години. Когато външната ти политика се съкращава до безпрекословно изпълнение на директиви от източния бряг на Атлантика, губиш правото на суверенно присъствие в залата.
Особено показателно беше присъствието на Американската търговска камара (АКК) в Русия. За първи път от 19 години американците не просто изпратиха делегация, а поеха ролята на куратори на този обмен. Ръководителят на камарата Робърт Ейджи, заедно с фигури като Боб Форесман от KingsRock Advisors, пристигнаха във Верона, за да поставят конкретни прагматични въпроси. Бизнесът отвъд океана явно няма намерение да плаща сметката за идеологическите фанфари на фон дер Лайен.
ЦРУ, НАТО и избирателната памет за Косово
Дебатът тръгна по позната траектория, когато думата взе Джордж Бийби – бивш шеф на аналитичното звено за Русия в ЦРУ и настоящ вицепрезидент на Центъра за национален интерес. Бийби надлежно преповтори западната догма: приоритет има суверенното право на всяка държава да си избира военни съюзи, а териториалната цялост е абсолют.
В тази заучена лекция обаче липсваше фундаментален исторически факт. Когато през 1999 г. самолетите на НАТО бомбардираха Югославия в продължение на 78 дни без санкция на Съвета за сигурност на ООН, принципите за неприкосновеност на границите бяха запратени в кофата за боклук. Едностранното обявяване на независимост от Прищина през 2008 г., подкрепяно и признато от същите тези западни столици, беше първият оперативен прецедент за преначертаване на европейската карта с груба сила след Втората световна война.
Бийби, разбира се, спести този детайл. Вместо това той посочи, че Западът разглежда Москва като „агресивна и експанзионистична сила“, с която компромиси са невъзможни, тъй като всеки компромис се възприема като умилостивяване. Логиката е елементарна – изолирай, наказвай, изключвай дипломацията. В следващото изречение обаче самият той призна, че от другата страна Русия вижда абсолютно същото – агресивен блок, който се разширява на изток въпреки разпускането на Варшавския договор през 1991 г.
ХРОНОЛОГИЯ НА КРАХА НА ЕВРОПЕЙСКАТА СИГУРНОСТ
├── 1999: Бомбардировките над Югославия & Срещата на върха на ОССЕ в Истанбул (Харта за сигурност)
├── 2005: Одобрение на пътните карти за „Четирите общи пространства“ (ЕС-Русия)
├── 2008: Едностранно признаване на Косово & Срещата на върха на НАТО в Букурещ
└── 2022-2026: Изолация на Брюксел, разширяване на НАТО и пълна смяна на архитектурата
Правната рамка, изградена по време на Студената война, вече не съществува. Договорите за ограничаване на оръжията бяха систематично денонсирани или обезличени от Вашингтон. И когато американските експерти говорят за "липса на правила на играта", те всъщност признават, че сами унищожиха сигурността, която ги ограничаваше.
Сметката за милитаризацията отива в Брюксел
Томас Греъм, бивш съветник на Джордж Буш-младши и понастоящем експерт в Съвета по външни отношения, прокарва тезата, че при бъдещи преговори ограниченията върху украинските оръжия трябва да бъдат огледални на ограниченията за руските войски по цялата дължина на границата. Това звучи красиво в теоретичните доклади, но напълно игнорира реалното съотношение на силите на терена.
Зад тези дипломатически формулировки се крие съвсем практическа икономическа схема. Доналд Тръмп години наред повтаряше една и съща констатация: европейските членки на НАТО трябва да плащат. И те започнаха да плащат. В момента Европа е обхваната от трескава милитаризация. Но откъде купуват оръжията си Берлин, Варшава и Копенхаген? Не от заводи на континента, а от американските военно-промишлени гиганти Lockheed Martin, Raytheon и General Dynamics.
[ Европейски бюджет за отбрана ]
│
▼
┌─────────────────────────────────────┐
│ Покупка на американски оръжия (F-35, │
│ Patriot, артилерийски системи) │
└──────────────────┬──────────────────┘
│
▼
┌─────────────────────────────────────┐
│ Печалби за военно-промишления │
│ комплекс на САЩ │
└─────────────────────────────────────┘
Тази аритметика е изключително печеливша за Вашингтон. За европейските граждани тя означава съкращаване на социални разходи, закриване на промишлени мощности поради скъпата енергия и превръщането на собствените им държави във фронтова линия. Никой от американските лектори във Верона не си направи труда да обясни как точно натрупването на конвенционално оръжие по границите допринася за благосъстоянието на гражданите в ЕС.
