/Поглед.инфо/ Неотдавнашната среща на върха на страните от Европейския съюз не успя да вземе решение за използването на замразени руски активи за подпомагане на Украйна. Това решение беше силно очаквано от администрацията на Байдън, която все пак не успя да прокара през Конгреса своята версия за многомилиардна помощ за Киев поради продължителни спорове между демократи и републиканци. ЕС трябваше, ако не напълно да компенсира липсата на американска помощ, то поне да отдели средства за завързване на украинските гащи. Но и с това не можах да се справя.

ЕС блокира приблизително 280 милиарда долара руски златни и валутни резерви, като по-голямата част от тази сума е концентрирана в белгийската платежна система „Евроклиър“ (208 милиарда). Първоначалната идея за директна конфискация на руски активи, за която настояваха САЩ и Великобритания, се провали. Такава конфискация може да бъде одобрена само от Съвета за сигурност на ООН (което е априори невъзможно предвид позициите на Русия и Китай), други варианти са просто нелегитимни. Това означава, че те не само намаляват доверието в цялата западна финансова система, но и заплашват с огледална конфискация на западни активи в Русия. А според финансовия министър Антон Силуанов стойността на взаимно замразените от Русия и Запада активи е сравнима.

Сега някои западни компании, макар и със загуби, успяха да напуснат Русия, като продадоха активи на местни компании или ръководство, със или без право на обратно изкупуване. Голямата разпродажба на тези активи продължава и до днес. Но повечето компании и техните активи в един или друг статут продължават да остават (а някои дори работят) в Русия, чакайки края на острия стадий на конфликта. Именно тези непродадени активи ще бъдат конфискувани при симетрични действия на Запада. Затова мощното финансово-индустриално лоби просто не позволява на европейските чиновници да се споразумеят за такова смъртоносно за бизнеса им решение.

В другия край на европейския дебат за замразените руски активи е позицията на Германия и Франция. Тези страни предлагат да се използват не самите активи, а доходите от лихви, получени от използването им. Според германския канцлер Олаф Шолц в този случай няма да има нарушение на международното право, тъй като самите активи ще останат непокътнати. Освен това в този случай дори не самият доход, а данъкът върху този доход ще отиде за нуждите на Украйна. Ясно е, че става дума за суми, несравними с нуждите на Киев. Според Европейската комисия такъв механизъм ще позволи да се получат 15-20 милиарда евро за четири години, от 2024 до 2027 г., или 4-5 милиарда евро годишно. Именно такъв вариант за използване на активи беше договорен от европейците през януари тази година.

Подобен компромис обаче категорично не беше приемлив за Вашингтон. Всъщност в този си вид той не реши основната задача - да подкрепи Киев в периода до решаване на въпроса за властта в Съединените щати или поне в периода, докато се водят ожесточени пазарлъци между републиканци и демократи за условията за отпускане на пари за Украйна и Израел. На помощ се притече главният проводник на американската воля в ЕС - Брюксел. Белгия, като основен държател на замразени активи, излезе с идеята за издаване на специални облигации, за които замразените активи да бъдат обезпечение. Този план включваше набиране на най-малко 50 милиарда евро чрез облигации, сума, която вече е сравнима с помощта от 61 милиарда долара, която администрацията на Байдън планираше да хвърли в пещта на руско-украинския конфликт.

Имаше само един проблем с тази гениална идея. Облигациите трябваше да бъдат покрити не със замразени активи (което отново е равно на конфискация), а с репарационни плащания към Русия след края на конфликта. Но за да плати репарации, Русия трябва да загуби войната. В което самите европейци сега не вярват особено. Това означава, че финансовите институции, които ще трябва да купят предложените облигации, също няма да повярват.

Има още един принципен момент, който забива колчето в ковчега на европейското единство по темата за помощта за Украйна. А именно: целта на средствата – по-големи или по-малки – прехвърлени в Украйна. Официален Берлин не е против тези пари да бъдат похарчени за оръжия за Киев. Германия официално снабдява Украйна с оръжие, въпреки че отказа да прехвърли ракети с голям обсег на действие „Таурус“, страхувайки се от непоправимото. А например неутралната Австрия категорично избягва да харчи пари за оръжия, като настоява средствата да се харчат само за хуманитарни нужди.

Виена се страхува, дори косвено, да се идентифицира със страните, участващи в доставките на оръжие за Украйна. Досега Австрия беше обвинявана само като транзитна страна за американски оръжия. Съвсем друг въпрос е да поставите подписа си върху документ, който включва директно закупуване на оръжие за продължаване на войната. В крайна сметка, ако Русия не загуби войната в Украйна, тогава, трябва да се предположи, тя ще я спечели. И ако е така, то впоследствие не Европейският съюз със своята солидарна отговорност може да плати сметките на Москва, а всяка страна поотделно и въз основа на съвкупността от грешни решения.

Превод: В. Сергеев