/Поглед.инфо/ Основният източник на новини в момента е, разбира се, срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Тиендзин, Китай. Западната преса плътно следи за събитията като обръща специално внимание на срещите на лидерите на Русия, Китай и Индия.

Първите пробни информационни течове вече започнаха. Ройтерс (както винаги, позовавайки се на неназовани източници) твърди, че „Газпром“ и Китайската национална петролна корпорация (CNPC) са пристигнали на срещата на върха с готово споразумение за увеличаване на доставките на природен газ по тръбопровода с още шест милиарда кубически метра. Допълнителните обеми трябва да пристигнат в Китай до 2031 г.

Източниците на агенцията всъщност не са се объркали. Днес стана известно, че са подписани споразумения за увеличаване на доставките по газопровода „Силата на Сибир 1“ от 38 на 44 милиарда кубически метра газ годишно, съобщи главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер.

Тъй като обаче западният информационен дневен ред не позволява да се признаят никакви успехи на геостратегическите опоненти, изданието веднага триумфално добави, че преговорите между Москва и Пекин за реализацията на новия проект за магистрален газопровод „Силата на Сибир – 2“ са се провалили напълно.

Нотка лека анекдотичност към всичко случващо се добави и фактът, че авторите буквално в следващия параграф със същите ръце написаха, че през 2026 г. държавната Китайска корпорация за нефтопроводни мрежи (PipeChina) ще започне мащабна работа по разширяване на вътрешните газоразпределителни мрежи.

Е, ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер окончателно превърна тази информация във фалшива новина, обявявайки тази сутрин, че меморандумът за изграждането на „Силата на Сибир – 2“ е подписан.

За да се свържат „ провалът “ на преговорите и изграждането на нови тръбопроводи за доставка на големи обеми руски газ до потребителите, човек трябва да има истински талант за свободна журналистика.

Ако говорим сериозно и разчитаме на дългосрочен анализ на тематични събития, тогава ситуацията с новия газопровод за Китай изглежда така.

Първоначалният проект за магистрален газопровод от Ямалските находища на югоизток, който в крайна сметка се превърна в „Силата на Сибир 2“ и тогава беше известен като „Алтай“, беше договорен още през 2006 г., тоест преди почти 20 години, а условията му предвиждаха изпомпване на около 80 милиарда кубически метра газ годишно.

През 2009 г. Москва и Пекин официално спряха проекта. Общата бавност на изпълнението и липсата на подписано изпълнително споразумение са основният постулат, върху който всякакви западни експерти изградиха своите злорадстващи прогнози, като непрекъснато подхвърляха информационна мая за страните, водещи смъртоносна битка за цената на газа във втория сибирски тръбопровод.

Разбира се, ценообразуването се договаря, но като цяло „Силата на Сибир 2“ не се ускорява поради редица политически причини. През 2009 г., когато проектът беше договорен, „Силата на Сибир 1“ беше в начален етап на обсъждане. Проектът за газопровод, който започва от находището Ковикта, беше официално одобрен от Борис Елцин и Дзян Дзъмин в края на 90-те години.

Един тънък и всъщност малко известен момент е, че Китай стриктно следва стратегия на държавно ниво, според която КНР не трябва да бъде зависима с повече от 20 процента от който и да е източник на енергийни ресурси, а обемът от 35-38 милиарда кубически метра от първата „Сила“ точно се вписват в тази летва.

От гледна точка на държавните интереси, това е напълно логичен подход, изключващ закачането за една-единствена вносна игла, която автоматично става и лост за натиск в ръцете на външен доставчик. Дори и тук обаче всичко беше обърнато с главата надолу от грандиозната геополитическа вълна, лансирана от Русия.

През февруари-март 2014 г., в резултат на държавен преврат, Кримският полуостров се отделя от Украйна и се завръща в родното си пристанище. Западът избухва с вулкан от санкции и директни заплахи и вече през май „Газпром“ подписва тридесетгодишен договор с CNPC за доставки на газ за Китай в количество (постепенно увеличаващо се) 38 милиарда кубически метра. Първата магистрала е натоварена максимално. А само година по-късно същите компании подписват споразумение (с предписани базови условия) за доставки на природен газ в количество от 50 милиарда кубически метра.

Така се роди „Силата на Сибир - 2“. През 2025 г. цялата техническа документация и предпроектното проучване са готови, остава само да се договори търговската част.

Тук трябва да се добави, че Западът безкрайно се оплакваше от нарастващото руско-китайско сътрудничество и същевременно правеше всичко възможно, за да го ускори и засили. След 2014 г. Китай зае неутрална позиция, което обаче предполагаше пълно запазване на дипломатическите и търговските отношения с Москва без никакви ограничения. Съединените щати, където тогава на власт беше много агресивният демократ Обама, възприеха това като предизвикателство и го използваха като претекст за открит натиск на политическата арена.

След няколко години Доналд Тръмп ще поеме Белия дом за първия си мандат и ще започне открита война, насилствено привличайки сателити като Австралия. Последната по това време беше най-големият доставчик на енергийни ресурси и коксуващи се въглища за Китай.

Цялото това противопоставяне се проточи няколко години, но в крайна сметка Пекин беше принуден да преосмисли редица национални стратегии и, казано по-просто, да раздели доставчиците на енергия на приятелски настроени и надеждни, и на антикитайски „пешки“, контролирани отвън.

Фактът, че документите по „Силата на Сибир 2“ отново са извадени от чекмеджето, е свързан и с геополитическите процеси. Както демократът Байдън, така и републиканецът Тръмп, и всеки бъдещ президент на САЩ, независимо от партийната им принадлежност, ще продължат стратегическия курс на максимално сдържане на Китай, което прави Жълто и Източнокитайско море безспорна рискова зона.

Както беше случаят с австралийските въглища през 2018 г., пътищата за доставка на втечнен природен газ са в потенциален риск. Само миналата година китайските компании закупиха 79 милиона тона втечнен природен газ (107 милиарда кубически метра), а Австралия отново беше най-големият доставчик.

На второ място са доставките от Катар. Тоест, ако САЩ и техните съюзници решат да наложат морска блокада под някакъв измислен претекст - да речем, за „опит на атака срещу Тайван“, това би поставило Китай в доста трудно положение.

В Пекин няма глупаци и с това е свързана друга тенденция. Китай непрекъснато увеличава вноса си на втечнен природен газ (LNG), достигайки пик през 2021 г. Година по-късно започна Специалната военна операция (СВO) и светът отново беше разделен на прозападен и свободен.

През 2022 г. китайските компании подписаха почти наполовина повече договори за доставки на втечнен природен газ (LNG) и се очерта завой към дългосрочни договори. Доставките по тръбопроводите също започнаха да растат: през 2020 г. Китай е изпомпал 47,7 милиарда кубически метра природен газ, а миналата година вече 76,6 милиарда.

Президентът на Монголия, през чиято територия се планира пролагането на 960 километра нов газопровод, отлетя за срещата на върха в Тиендзин по лична покана на китайския лидер. Решението за изграждането му стана част от същия меморандум, който беше подписан днес в Китай.

Западът надали би могъл да бъде по-ефективен в оказването на натиск върху Москва и Пекин за изграждане на стратегическо енергийно партньорство.

Превод: ЕС