Защо американците смятат Русия за “главен враг” на САЩ

/Поглед.инфо/ Познер даде интервю на Павел Садков от “Комсомолская Правда”. Както винаги наговориха простотии, гадости и престъпни заблуждения, но ето какво ме удиви този път. Нито единият, нито другият не знаят защо в Русия има “такъв яростен антиамериканизъм”.

Павел Садков: Защо според вас събитията в Америка се представят в медиите с неприкрито злорадство? Откъде получихме такъв яростен антиамериканизъм?

Познер: Виждате ли, не мога да отговоря на въпроса ви "защо?" Мисля, че става въпрос за телевизия. Убеден съм, че повечето хора формират своето впечатление за ситуацията в света по начина, по който е представена. Показани са ни погроми, опустошения, пожари, но никой не обяснява защо става така. И волю-неволю, повечето хора си казват: „Ето, тези негри, те са такива и онакива, правилно ги мачкат“ и т.н. Това налага ден след ден отношението, за което говорите.

Но всъщност същото нещо се случва и в Америка. В крайна сметка те показват само негативни снимки за Русия. И те също вярват, че ние сме им врагове. И там също се страхуват от нас не по-малко, а може би дори повече, отколкото ние от тях. Освен това има частни телевизионни компании. Оказва се, че както държавните организации, така и частните корпорации в определени политически условия действат по абсолютно един и същи начин, разбирайки интересите си по такъв начин. В крайна сметка това води до много отрицателен резултат. От една страна, това може да доведе до агресия, а от друга, до пълно недоверие към техните медии. Отчасти това вече се е случило.

Обяснявам това на тези двама глупави хора. Първо, „антиамериканизмът“ не е уникален феномен за Русия, а световен модел. Как можете да се отнасяте добре с изнасилвачи, разбойници и убийци? А с педофили? САЩ се държат като маниак и сериен убиец на международната сцена, не е изненадващо, че отношението към тях е съответното.

През декември 2013 г. институтът “Галъп” публикува резултатите от едно много интересно проучване, почти 70 хиляди души от 65 страни по света взеха участие в него и въпросът е: Коя държава според вас представлява най-голямата заплаха за мира на Земята? Съединените щати заемат първото място в списъка с огромна преднина - 24% от анкетираните. Следват (%) Пакистан - 8, Китай - 6, Афганистан - 5, Иран - 5%, Израел - 5, КНДР - 5, Индия - 4, Ирак - 4, Япония - 4, Сирия - 3, Русия - 2 и По 1 процент: Австралия, Германия, Палестина, Саудитска Арабия, Сомалия, Южна Корея, Великобритания. При вникване в резултатите от проучването, трябва да знаете, че резултатите са силно повлияни от междудържавните конфликти, например, в двойките Индия - Пакистан, Окупиращ Израел - окупирана Палестина и т.н.

Картата показва кого жителите на страните по света смятат за най-голямата заплаха за мира на земята (мнозинството или относителното мнозинство от анкетираните), например САЩ се считат за заплаха от 54% от руснаците и 49% от китайците.

(КАРТА №1)

Почти същият резултат показва проучване на Изследователския център “Пю” но формулировката на въпроса е различна. През 2013 г. са анкетирани жители на 22 държави, средно 25% от анкетираните посочват американската мощ и влияние като основна заплаха за тяхната страна. Освен това, според резултатите от проучването, проведено през 2018 г., делът на тези, които наричатСАЩ заплаха, се е увеличил до 45%. Ако сравним заплахата от „мощта и влиянието“ на САЩ с тези на Русия и Китай, тогава жителите на 38 държави поставят САЩ на първо място - 35%, срещу 31%.

Също така собственикът на американски или френски паспорт би отбелязъл, че американците смятат Русия за “враг”. Да, наистина, съдейки по данните на “Галъп”, такива не са малко , но е интересно да се види процеса на динамиката. По-долу е показан делът на жителите на САЩ, наричащи Русия “основен враг” (всички допитвания са от февруари)

(ГРАФИКА)

Апропо: Русия оглавява списъка на “основните врагове” на САЩ през 2015, 2019 и 2020 година.

Както можете да видите, рязката промяна във възгледите на избирателното стадо се случва през 2014 г. Какво става тогава? През декември 2013 г. Съединените щати, заедно с европейските сателити, стартират специалната операция за окончателното завземане на властта в Украйна, известна като Евромайдан. Тези събития бяха широко отразени в американската преса като „революция на достойнството“, „народно въстание срещу корумпирания проруски президент Янукович“ и като цяло като „борба на свободолюбивия украински народ срещу руския империализъм“. Тоталната пропагандна кампания рисува украинските реалности само в два цвята: бели „воини на светлината“ (скачащите на Майдана и техните господари в САЩ) и черният „звяр от изток“ (Русия). В резултат на това до февруари 2014 г. американските медии успяха да промият мозъка на значителен брой граждани. Това беше последвано от законното завръщане на Крим и защитата на населението на Източна Украйна от геноцид (още един значителен скок през 2015 г.), антитерористичната операция в Сирия, „намесата“ в американските избори, „отравянето“ на Скрипал и други поводи за поддържане на русофобските истерия.

Жалко, че институтът Gallup не ни показа данните за 2009 и 2010 г. Имаше ли значителен скок след налагането на мира върху вонящото грузинско псе Саакашвили? Може би не, тъй като оттогава в пресата няма консенсус по отношение на действията на Русия. Например, “Ройтерс” пише за „отблъскване на грузинското настъпление в Южна Осетия“ и „подкопаване на репутацията на Саакашвили на Запад“, а в официален доклад до Конгреса на САЩ се отбелязва, че Русия е започнала активни военни мерки „в отговор на инвазията на Грузия в Южна Осетия“.

Изводът е следният. Американците започнаха да възприемат Русия като "основен враг", след като руските власти дадоха решителна реакция на завземането на Украйна и опита за унищожаване на Сирия. Тъй като тези процеси бяха водени от Съединените щати, режимът засили хибридната война срещу Русия и в частност по отношение на информационната агресия. С други думи, ако правителството на която и да е държава провежда суверенна политика, без да се съобразява с американския хегемон, то веднага ще бъде включено в списъка на „враговете“, а механизмите, отговорни за формирането на общественото мнение, много бързо ще формират необходимата история на болното американско общество. Познер не е ли разбрал това?

Превод: В. Сергеев