/Поглед.инфо/ Отношенията между ръководството на САЩ и Израел напълно се влошиха. Докато военната операция напредва към град Рафа, където стотици хиляди хора ще бъдат притиснати в ъгъла от танкове, президентът Джо Байдън постави ултиматуми на Израел, удари с юмрук по масата и прибягна до нецензурен език. Но това все пак няма да му помогне, защото той е Байдън.

Президентът на САЩ Джо Байдън нарече израелския премиер Бенямин Нетаняху „задник“ не по-малко от три пъти. Това е нюансът на отношенията между дългогодишни познати, оглавяващи съюзнически държави.

Това може да се счита за проява на когнитивното лошо здраве на Байдън, където забравянето далеч не е единственият симптом. Излизайки от полусън, държавният глава на американската държава е обзет от рязка промяна в настроението, избухлив е и груб без причина.

Но ето още нещо: засега Байдън си позволява да ругае съюзниците си само в най-близкия си кръг (с позоваване на източници, както американските медии пишат за това). Освен това има причина: военната операция в Ивицата Газа усложни живота му, тъй като го принуди да се откъсва от други теми..

Самият Байдън, по-голямата част от елита на Демократическата партия, спонсорите на тази партия от Уолстрийт с еврейски фамилии, като цяло политиците от „старата школа“ в САЩ са явно на страната на Израел. Но младите издънки натискат отдолу - лявото (в Америка обичат да казват "прогресивно") крило, където действията на “Цахал” се наричат геноцид.

Тази разновидност на конфликта между бащи и деца не се възпроизвежда за първи път, но за първи път мнозинството редови партийци са на страната на „децата“. Сега гласоподавателите на Демократическата партия в по-голямата си част също симпатизират на Палестина, а Байдън не е в крак с времето (което му е ясно).

С предстоящите избори Белият дом притисна Нетаняху да сведе до минимум палестинските жертви или поне да побърза. Видите ли, докато левите кучета лаят, израелският керван бързо ще пристигне и до изборите всичко ще бъде забравено.

Израелците започнаха наистина силно, докато войските напредваха през Газа, рядко срещайки това, което беше описано като „яростна съпротива“ по пътя. Но тогава започнаха проблемите, прогресът спря и хоризонтът за „окончателно решение на проблема с “Хамас“ се отдръпна.

В момента “Цахал” прехвърля основната атака към град Рафа, където все още остават членове на ръководството на “Хамас”, както и израелски заложници. Но около един милион невоюващи цивилни, бягащи от битките, бяха преместени там.

При такова гъсто заселване общият брой на цивилните жертви в Газа може бързо да нарасне значително. Сега, според палестинската страна, това са 28 хиляди души, ако броим от първия ден на ескалацията на конфликта.

Отварянето на границата между Газа и Египет - Рафа се намира точно на нея - може частично да облекчи проблема. Кайро обаче категорично отказва да направи това, въпреки молбите на Израел и Вашингтон, който се включи в натиска върху египтяните.

Официално египтяните се опасяват, че Израел, след като по този начин изтласка арабското население от Ивицата, ще я окупира и няма да пусне никого обратно. Тоест ще извърши анексиране чрез етническо прочистване.

В същото време всички разбират, че Кайро вижда притока на стотици хиляди бежанци на своя територия като огромен проблем: тази хуманитарна катастрофа ще се превърне в негова катастрофа. Дори по-лошо, може да стане политическа катастрофа. Палестинските араби имат лоша репутация в това отношение: там, където се заселват в големи количества след поредната с Израел, техните представители влизат в борбата за власт. За Ливан това доведе до гражданска война и израелска намеса, а в Йордания монархията за малко да падне.

Поради факта, че египтяните показаха почтеност, а ислямският свят постепенно достига точка на кипене поради случващото се в Газа, Вашингтон поиска Нетаняху да прекрати бойните действия след месец. Дори има конкретна дата – 10 март. Това се нарича „краен срок“ за прекратяване на операцията. Свещеният за мюсюлманите месец Рамазан започва на следващия ден, което едва ли може да се приеме просто като съвпадение.

Тоест Нетаняху или ще ускори случващото се, независимо от жертвите, или ще отложи крайната дата. Вариантът, при който той като хронометър да спре операцията точно в полунощ, дори и да не е доволен от резултата, категорично не устройва израелския премиер.

Ето защо той е "задник". Байдън вече не успява да скрие раздразнението си, но не заради масовата загуба на живот, а заради празното суетене и неприятните разговори, провокирани от тази смърт.

Най-неприятното е, че Нетаняху проявява своеволие пред целия свят, което допълнително уронва авторитета както на САЩ, така и лично на Байдън. Но точно затова израелският премиер е лесен за разбиране, ако се поставите на негово място.

Спирането на операцията с незадоволителен резултат означава за него загуба на власт и оттегляне на политиката, евентуално влизане в затвора.

Левицата (доколкото може да се обобщи, това е половината държава) вече го мрази и никога няма да му прости, а капитулацията на “Цахал” под външен натиск ще бъде истинско предателство в очите на мнозина вдясно. В такива условия коалицията с Нетаняху начело няма шанс да оцелее. И той никога няма да спечели нови парламентарни избори на фона на разбора защо страната не е била готова за атака на “Хамас.”

Продължаването да се вкопчвате във властта, без да обръщате внимание на човешките жертви, не е това, което хората обичат в политиците. Подчиняването на исканията на САЩ обаче означава да се обърнете срещу собствените партия, избиратели и армия в името на някого, който се смята за посмешище дори у дома. Тоест в името на Джо Байдън.

Тъй като САЩ са основният съюзник, основен арсенал и основен защитник на Израел на международната арена, исканията на техния президент трябва да звучат сериозно. Но в очите на Нетаняху Байдън е „куца патка“. Той е лош буквално във всяко отношение.

Байдън е архитектът на дългата поредица от провали във външната политика на Вашингтон. Байдън дори не е господар на собствената си памет. Байдън почти сигурно ще загуби президентските избори от Доналд Тръмп, който има отлични отношения с Нетаняху и солидарност в отхвърлянето на левичари и мюсюлмани.

И накрая, Байдън е този, който обеща на Нетаняху военно-техническа подкрепа, но не успя да я предостави и все още не е договорил с Конгреса колко ще отиде за Израел, колко за Украйна и колко ще отиде за сигурността на границите.

Просто казано, Нетаняху няма много причини да слуша Байдън. Сега той не е толкова президент на Съединените щати, колкото „Старият Джо“.

Съединените щати се опитаха да бъдат жандарм на цялата планета и мерудия за всяка манджа. Те спечелиха огромно влияние, влязоха в много проекти и завъртяха безброй интриги, но надцениха възможностите си. Сега цялата структура се срива в ъглите, тъй като отслабването на оперативния контрол над американската империя беше рязко утежнено от неспособността на ръководството на Вашингтон. Вакумът в съзнанието на Байдън създаде вакум в световната политика.

„С кого да говоря там?“, попита риторично руският президент Владимир Путин журналиста Тъкър Карлсън, описвайки подобна ситуация.

Където и да е външнополитическа активност на Съединените щати сега, може само да стане по-зле, било то Украйна, Корея или Близкия изток. Кризата на “Пакс Американа” е особено ясна в примера с Израел, когато Вашингтон не може нито реално да подкрепи, нито да вразуми своя зависим съюзник. Дори когато изисква не само за себе си, както обикновено се случва, но и в името на разумното-доброто-вечното, каквато сега би изглеждала хуманитарната пауза в Газа.

Превод: В. Сергеев