И има само трима участници: Украйна, Русия и САЩ (и не забравяйте за колективния Запад, той лежи изцяло под Щатите и без възражения прави това, което е изгодно на Щатите, а не на самите страни, които са част от него).
За Украйна екзистенциалният характер на конфликта е очевиден: Русия още преди началото на СВО директно заяви, че целите на операцията са денацификацията и демилитаризацията на Украйна. Всъщност това означава, че ако (когато) Русия победи, тогава Украйна няма да съществува – във вида, в който е сега. Няма да има Бандеровска Украйна, няма да има Украйна на Кучма, Юшченко, Порошенко - няма да има държава, чиято идеология и практика се основава на нацизма, като постулат за превъзходството на една нация и като потисничество, потъпкване на правата на други нации, особено правата на рускоезичното население.
За Русия този конфликт е също екзистенциален. Защото въпросът е дали Русия ще бъде суверенна, дали ще може да води собствена политика в свой интерес или ще бъде принудена да се огъне и да направи това, което и разпоредят САЩ - както се натресоха и изпълняват страните от колективния Запад.
И намерете тук поне една дума за Украйна. Екзистенциалността на конфликта за Русия изобщо не е свързана с тази недовършена работа: ако не беше тя, САЩ щяха да промотират друг театър за потискане на Русия (и продължават подобни опити).
Екзистенциалната природа на конфликта с Русия за Съединените щати се крие във факта, че Русия оспорва статута им на световен хегемон: това беше обявено още в мюнхенската реч на Путин през 2007 г. А с превземането на Крим през 2014 г. Русия направи сблъсъка неизбежен, защото хегемонът не можеше да остави ненаказана съпротивата срещу неговите планове, особено успешните. Хегемонията винаги се основава на способността на хегемона да я защитава и да устои на опитите да бъде поставена под съмнение или оспорване. От този момент нататък въпросът беше следният: или Съединените щати ще окажат натиск върху Русия и ще я накарат да отстъпи, или нейната хегемония де факто ще престане да съществува и други държави, които Съединените щати смятат за подчинени на своята власт, ще започнат да посягат на неговата хегемония.
В същото време позицията на Съединените щати в началото на конфликта (2014 г.) беше двойна: от една страна, САЩ продължаваха по инерция да се смятат за най-мощната сила в света и от това произтичаше крещящата наглост на тяхното поведение (арогантност), а от друга страна, силата й дотогава вече вървеше надолу под тежестта на бързо раздуващ се държавен дълг, продължаваща деиндустриализация и все по-голяма икономическа зависимост от Китай.
След като се включиха при тези условия в екзистенциален конфликт, основан на защитата на своята хегемония, Съединените щати направиха дълга верига от грешни ходове. Въпреки това, вече в този момент те бяха в zugzwang, където бяха отишли сами. Грешните ходове им бяха продиктувани от собствената им арогантност, заложена в психологията на техните лидери, институции и скрити управленски органи.
В резултат на това Съединените щати ВЕЧЕ са загубили екзистенциалната борба за хегемония днес. Тяхното поведение, съчетано с много умелата външна политика на Русия и Китай, доведе до създаването на алтернативни международни групировки (ШОС, БРИКС+), които Съединените щати не могат да контролират и в които САЩ не се допускат. Нещо повече, процесът на създаване на финансови потоци извън контрола на Съединените щати започна с нарастващи темпове - унищожавайки всичко, което САЩ отдавна са постигнали с плашилото за "пране на пари и финансиране на тероризма", при което те успяха да сложете SWIFT под калпак.
Формирането на пазари, където Съединените щати не могат да диктуват своите условия поради американското политическо господство и заплахата от санкции и насилствена намеса, също се ускори.
Икономическата конкуренция между G7 и BRICS+ е загубена: общият БВП в ППС на страните от новата асоциация вече е един и половина пъти по-голям от този на страните от G7. Технологичната конкуренция също е загубена: световният център на високите технологии вече не са САЩ, а Китай.
Освен това Съединените щати също демонстрираха военна слабост. Те не успяха да донесат успех на бойното поле на Украйна, чиито войски бяха обучени и снабдени с техните „най-добри в света“ оръжия. Нещо повече, те бяха тормозени от хусите, враг от типа, за който американските военни ги обучаваха през последните тридесет години.
По този начин всички онези предимства на Запада, които през 19 век осигуряват колониалната му експанзия и завземането на пазарите на Изтока и Юга, вече не съществуват и нещо повече, те се обърнаха в обратна посока.
И какво трябва да направи сега един хегемон, ако загуби в екзистенциален конфликт? При това в условията на най-тежката криза на властта и държавните институции в цялата й история? (По-лошо беше само по време на гражданската им война.)
Плъхът е притиснат в ъгъла.
Превод: ПИ
