/Поглед.инфо/ Турция е готова да бъде посредник между Русия и Украйна. Това съобщи турският президент по време на завръщането си от пътуване до Туркменистан. Реджеп Ердоган казва, че иска мир в региона:

"Нашата позиция по отношение на напрежението между Украйна и Русия е известна. Ние сме за господството на мира в региона, преди всичко, като се вземе предвид въпроса за кримските турци. Ние сме обсъждали и обсъждаме подобни въпроси много пъти с приятелски Русия, особено с г-н Путин. Ние не искаме това регионът да се превърне в такъв, доминиран от война. Нека този регион се движи в бъдещето като регион, в който цари мир. Искаме тази тема да се развива в положителна посока. Ние сме готови както да посредничим, така и да обсъдим този въпрос със страните. Бихме искали да бъдем част от решението на този въпрос, развивайки диалог както с Украйна, така и с г-н Путин”.

Добро ли е предложението? Никак - и в "приятелска Русия" това ще предизвика само най-негативната реакция.

Да, Русия също иска Черноморският регион (а именно Ердоган имаше предвид) да бъде мирен. Това е в интерес на всички страни там. От които Русия и Турция са не само най-големите, но и най-важните. Въпреки че Турция е член на НАТО, отношенията ѝ с Русия при Ердоган и Путин станаха много по-сериозни и близки - но в региона има други сили. Външните са атлантистите, тоест самото НАТО, в което членува и Турция. Да, Ердоган често води самостоятелна политика – но в Русия си спомнят как през ноември 2015 г., след като свалиха нашия Су-24, от Анкара започнаха да звънят в Брюксел, в централата на НАТО. Русия е готова да укрепва отношенията си с Турция, да изгражда стратегически планове, но в същото време не можем да не вземем предвид нейната принадлежност към открито враждебен към нас съюз.

Враждебен преди всичко, защото има планове за Украйна – част от руския свят, която случайно се оказа независима и попаднала под влиянието на Запада. Абсолютно неприемливи за Русия са опитите не само да се затвърди статута на „Украйна не е Русия“, но и да се направи антируска, да се включи в чуждо геополитическо пространство. Няма и не може да има компромис по тази тема с атлантистите – Москва никога няма да изостави курса на връщане на Украйна към приятелски, съюзнически отношения, към геополитическото и историческо единство на единната голяма нация. Турция ли иска да бъде посредник в този процес?

Но тук нямаме нужда от посредници – най-добрата помощ би бил отказът от намеса в руско-украинските дела и особено отказът от политическа и военна подкрепа за Киев. Например от доставката на БПЛА “Байрактар”. Русия не изисква Анкара да спре диалога с Киев, да се откаже от развитието на отношенията – за нас обаче е от основно значение Ердоган да разбере с кого си има работа в Киев, да разбере на чия игра помага, като подкрепя проекта “Украйна”.

Или в Анкара не разбират, че Москва не смята украинските власти за независим субект, не знаят, че руските власти третират Киев като западни марионетки?

Ясно е, че Турция има глобални амбиции – и това всъщност е добре за Русия, защото подобни планове са възможни само със силен и независим играч. Русия не оспорва съществуването на тюркския свят като историческа и културна общност. Освен това нашата страна отчасти е част от самата нея, защото много народи, живеещи у нас, са от тюркски произход. Но Русия има руски светски и геополитически интереси в евразийското пространство - и свързването, помиряването на руските и тюркските интереси изглежда е най-важната задача и за двете държави.

Защото разиграването на руснаците и турците, Русия и Турция е една от основните цели на геополитическите опоненти и на двете ни държави и тук слабото звено не е Русия, а Турция. Ние разбираме важността на Турция и сме готови да вземем предвид нейните интереси, като очакваме точно същия подход от турците. Готова ли е Турция да се съобразява с руските интереси? По правило да, и дори там, където е доста болезнено за нея - като в Сирия. Понякога Анкара се опитва да проучи границите на компромис - както беше например с идеята за присъствието на турски миротворци в Карабах. Турците не се появиха в Карабах – защото това беше неизгодно за Русия и не отговаряше на нашите интереси в региона.

Турция и Русия имат много припокриващи се интереси, но това не означава, че нашите отношения не могат да бъдат постоянно близки и стратегически по своя характер. Всичко, което е необходимо за това, е пълна независимост на страните, съзнателен избор в полза на сътрудничество и взаимодействие и нагласа за търсене на компромисни решения по спорни въпроси. Ако всичко това се случи, тогава никой няма да може да ни попречи да се уверим, че в бъдеще руско-турските връзки ще укрепят и двете страни.

И предложението на Ердоган, при цялото му миролюбие, може да се сравни с това ако Москва предложи на Анкара да стане посредник в отношенията ѝ с кюрдите. Но това са съвсем различни неща – по-голямата част от кюрдите живеят в Турция и са нейни граждани. Не всички кюрди обаче мислят така, някои са за независим Кюрдистан в земите на Турция, Ирак и Сирия. А самата Анкара ги нарича терористи и се бори с тях по всякакъв възможен начин.

Русия няма да разиграва, няма дори и да докосне кюрдската карта в отношенията си с Турция (проблемът със сирийските кюрди няма нищо общо). И би било много правилно, ако Анкара се отнасяше по същия начин към спора между славяните. Защото украинският проблем не е вечен – за разлика от съседството на Русия и Турция.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели