/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп се обижда на журналистите, които усърдно игнорират номинацията му за Нобелова награда за мир. Тънкостта е, че президентът на САЩ наистина заслужава тази награда, за разлика, например, от своя предшественик Обама. Благодарение на Тръмп ключовият конфликт в Близкия изток, който преди изглеждаше неразрешим, отива в миналото.

„Нов Близък изток“. Ето как редица експерти характеризират мирното споразумение, сключено от Израел с ОАЕ и Бахрейн. Истински историческо е, че ще сложи край на арабско-израелския конфликт (с който много велики умове след Хенри Кисинджър са се борили неуспешно) и ще помогне на арабското общество да се отърве от болестта, наречена палестинска кауза, която унищожава мозъка и живота на младите хора.

По ирония на съдбата инициаторът и дори до известна степен авторът на това мирно споразумение е човек, когото наричат най-тъпият и войнствен президент на САЩ в историята.

Не му пука за логиката

Европейските политици незабавно номинираха израелския премиер Бенямин Нетаняху за Нобелова награда за мир, но с цялото ни уважение към Биби (както наричат израелския лидер) тази номинация е несправедлива. Не защото споразумението е преходно - не, то е историческо. Просто го готви цял екип от хора. Сред тях са Нетаняху, саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, зетят на Доналд Тръмп Джаред Кушнер - и, разбира се, самият собственик на Белия дом, който ръководи процеса и го прави възможен по принцип.

Именно Тръмп измисли и проведе сделката, която, както отбелязва Биби, може за постоянно да разреши арабско-израелския конфликт. Следователно Тръмп е този, който трябва да бъде възнаграден за нея.

Наградата , например, трябва да се даде за неговия иновативен подход. Единствено Тръмп със своя цинизъм, рационализъм и макиавелизъм намери сили да хвърли в кошчето един от ключовите принципи на преговорния процес – да се отчетат интересите на Палестина. В края на краищата тези интереси не предполагаха мир - Палестинската национална администрация е напълно доволна от настоящата ситуация, когато е подкрепена от арабските и западните страни, не отговаря за нищо, а изисква само връщането на Йерусалим.

Вместо това американският президент се съсредоточи върху интересите на арабските страни - и тогава изведнъж се оказа, че статутът на Йерусалим не е толкова важен за тях, колкото като цяло бъдещето на палестинската държава. Много по-важно е да се концентрират всички сили върху противопоставянето на Иран, а в лицето на Израел арабите придобиват най-важния и перспективен съюзник, който има технологии, оръжия и екзистенциален конфликт с Ислямската република.

Ако за укрепване на сътрудничеството със САЩ, както и за неговото институционализиране (съвместни военни учения, сътрудничество в разработването на оръжия, обмен на технологии, разполагане на бази) е необходимо да се забрави за палестинците, арабските лидери са готови да предприемат такава стъпка.

И други ще последват

Да, засега говорим само за две арабски държави, но те са опипване на почвата. Израелският министър на разузнаването Ели Коен заяви през август, че тази сделка ще бъде последвана от подписването на мирен договор с Оман, както и със Судан. Следващите по ред са другите северноафрикански държави и самата Саудитска Арабия, които поради имиджови причини пускат своя младши партньор в регионалните дела (ОАЕ) и окупирания сателит (Бахрейн).

След като Мохамед бин Салман стане крал (сега престолонаследникът е само фактически владетел), той ще бъде напълно свободен да подпише мир с Израел. Междувременно по предложение на Рияд Лигата на арабските държави дори отказа просто да осъди мирното споразумение между Израел и двамата арабски „ренегати“, въпреки че напълно погребва т. нар. Арабска мирна инициатива от 2002 г. (според нейните условия арабските държави ще сключат мир с Израел след като се завърната на Палестинската администрация териториите, окупирани след 1967 г.).

Разбира се, палестинците са недоволни. Те наричат неотдавнашното решение за откриване на директни полети между Израел и ОАЕ „шамар в лицето на палестинския народ, който вече не може да разчита на арабските държави“. „Надявахме се, че самолетът на Емирство ще кацне в освободения Йерусалим - но за съжаление сега живеем в различна арабска епоха“, каза палестинският премиер Мохамед Щайе.

Палестинците разбират, че арабската солидарност ерозира: 83% са уверени, че трябва да разчитат само на себе си. Но никой от тях не разбира как това може да бъде постигнато, ако палестинското ръководство дори не си е направило труда да създаде повече или по-малко работеща икономика в териториите под свой контрол.

В най-добрия случай те ще се опитат да сменят покровителите – да сменят арабските спонсори с турски или ирански, но тогава Палестина ще се превърне в изключителния проблем на Турция или Иран. И тук въпросът не е в необходимостта да се финансират палестинските хрантутници за сметка на собствените данъкоплатци, а в идеологията на „палестинската кауза“ - солидарността на мюсюлманите със „страданията на жителите на Палестина“.

Тръмп (и това е още един аргумент в полза на присъждането му на Нобелова награда), като представи иновативния си подход – „Майната ѝ на Палестина“, спасява младите араби от заразяването с „общата идея“, която насочва енергията на хората към разрушителни канали. Както правилно отбеляза външният министър на Бахрейн Абдулатиф бин Рашид ал Заяни, „конфликтът в Близкия изток ... унищожава потенциала на цели поколения от нашата младеж“.

Разбира се, заразата няма да изчезне с махване на ръката на Тръмп, но властите на ОАЕ, Бахрейн и други страни поне ще премахнат антиизраелската пропаганда от образователната си система и информационните платформи, след което процесът на излекуване на арабските общества ще тръгне от само себе си.

Обещанието не е неанексиране

Третият аргумент в полза на присъждането на Тръмп с Нобелова награда за мир е образцовото сключване на сделката. Най-добрата сделка не е компромис, а споразумение, от което и двете страни могат да се възползват. Печалбата за арабите е очевидна, но също Израел няма от какво да се оплаче.

Предишни сделки с араби не бяха евтини за еврейската държава. При сключването на мирен договор с Египет той предаде полуостров Синай на тази арабска държава. Споразумението с йорданците струва някои земи на Западния бряг. И Израел плати за сделката с ОАЕ с онова, което нямаше - Нетаняху просто се съгласи да не анексира значителна част от Западния бряг (който според Съвета за сигурност на ООН е палестинска територия) и да не присъединява официално тези земи към държавата Израел.

Почти 75% от израелците подкрепиха подобна размяна, но всъщност такава няма. Същият Нетаняху каза, че не става въпрос за отказ от анексиране, а за спиране на решенията по него.

Веднага щом настъпи комбинация от благоприятен момент (например след сключването на мирни договори с останалите арабски държави), обща умора от неконструктивния подход на Палестинската власт (която ще се прехвърли на турски и ирански пари, след което тя ще продължи да изоставя всякакви условни възможности за териториален компромис) и спад на арабския интерес към палестинската кауза поради ескалиращия конфликт с Иран, израелците ще могат да анексират тези територии.

Израел няма къде да бърза. Основното е, че след началото на процеса на подписване на мирни споразумения, последният стимул, който би могъл да накара израелците да изтеглят населените места от Западния бряг и да дадат тези земи на палестинците, изчезва.

Изводът е, че този нов свят не е в полза на палестинците, но е със сигурност мир. Тръмп обаче може и да не получи Нобеловата награда, присъдена едновременно на Барак Обама само за неговото голословие. Либералните медии се опитват да не говорят за историческото постижение на президента, тъй като в света, който той е измислил, настоящият собственик на Белия дом е прост подпалвач на войни и кинфликти.

"При отразяването на срещата СиЕнЕн се съсредоточи не върху историческото мирно споразумение, а върху опитите да посрами Белия дом за провеждането на такава среща на фона на пандемията на коронавируса", каза консервативният „Фокс Нюз“.

По-късно обаче никой няма да си спомни тези журналисти от СиЕнЕн и Тръмп ще остане в историята като човекът, създал Новия Близък Изток.

Превод: В. Сергеев