През ноември 1688 г. начело на флот от 500 кораба и 21 000 войника холандският щадхолдер Вилем Орански дебаркира на брега на разбунтувалата се срещу крал Джеймс II Англия. Джеймс, който опитва да възстанови католицизма в страната, бяга във Франция и начело на обединената англо-холандска държава застават протестантските монарси Вилем под името Уилям III и съпругата му кралица Мери II, племенница на английския крал Чарлз II. Този преврат, известен в английската история като Славната революция, и управлението на Уилям III (1689–1702 г.) и наследилата го кралица Ана (1702–1714 г.) тераформират (от латинското: terra – земя и forma – вид; буквално: „формиране на земя“) английската икономика и полагат основите на бъдещата Британска империя. Вратите на Англия, приела името Великобритания след унията с Шотландия в 1707 г., са широко отворени за глобалния капитал от Холандия, търсещ своята нова ракета-носител или по-скоро нов самолетоносач. През 1694 г. е създадена Английската банка (Bank of England) от група едри частни банкери и тази институция придобила ролята не само на централна банка, но и на главен кредитор на държавата. Финансирането, идващо от банката, се оказва впоследствие ключов фактор за създаването на Британската империя.
След 1689 г. финансовите потоци от Холандия се насочват към Британия и редом с еврейската колония в Лондон възниква и силна холанска колония. Самият Амстердам преживява същата еволюция, сполетяла два века по-рано Италия, или по формулировката на Бродел, „умножаването на банковите дейности в Амстердам представлява мутация и израждане на капитала; вярно, неговата олигархия се затваря в себе си, оттегля се, както венецианската и генуезката, от активната търговия и се стреми да се превърне в общество от кредитори рентиери в търсене на всичко, което може да гарантира безметежни привилегии.“
След 1740 г., когато ядрото на глобалния капитал се било окончателно прехвърлило на Британските острови, Холандия вече безвъзвратно се свлича в руслото на спокойната банкерска икономика и моряците й, доколкото били останали такива, вече нямали волята и желанието да кръстостват океаните в търсене на печалби и рискове. През 1758 г. една трета от капиталите на Английската банка и на английската Източноиндийска компания са в ръцете на холански инвеститори. През 1762 г. холандци държат четвърт от английския държавен дълг, радвайки се на спокойни доходи и оставяйки на британците с желязо и кръв да създават своята световна империя.
За разлика от венецианци, португалци и холандци, британците изграждат световна империя, настъпвайки в дълбочина. След като през 1815 г. френският съперник е окончателно сломен, до края на столетието Британия слага ръка на Австралия, Канада до Тихия Океан, Южна и Източна Африка, Индия и създава колониална империя с 400 милиона население. Индустриалната революция, започнала първа в Британия през последната четвърт на XVIII век, й дава смазващо предимство пред конкурентите и превръща страната в „работилницата на света“. Огромните богатства, натрупани от световната й търговия и индустрията й, позволяват на Британия първа в света да въведе златния стандарт на своя паунд, след което волю или неволю и останалите държави от двете страни на Атлантика последват примера й. Към 1870 г. Британия има неоспоримия статут на новия самолетоносач на движещия се през столетията глобален капитал и статут на доминиращ свят-икономика, силен, агресивен, динамичен, от който другите се боят и биват експлоатирани от него.
Последната четвърт на XIX век обаче се оказва преломна за британското световно господство. Между 1870 и 1914 г. отвъд Северно море изниква нов могъщ индустриален конкурент в лицето на Германия, която повишава 6 пъти производството си спрямо едва 2 пъти ръст на британското. През същия период, както сочи Джовани Ариги, британският капитал постепенно изчерпва експанзионистичния си заряд и от 1890 г. нататък се насочва към банкови и финансови операции, като по този начин поема по добре познатия път на трансформация, по който преди това били минали Генуа и Холандия. Оставяйки европейските и руския пазар на банкерите от Франция, която също се трансформира от производствена във финансова сила, Британия се ориентира към кредитиране в колониите, в двете Америки, Китай и Япония. Разчитайки на капацитета на огромната си империя за извличане на печалби от износ на суровини и от транспорт, Британия си спестявала необходимостта да модернизира индустрията си и предпочела да влага капиталите си в страни и територии, където те щели да й носят максимални печалби. Истинска златна мина в това отношение се оказват Съединените щати.
Последният самолетоносач
Към средата на XIX век силата на пàрата бързо започва да измества силата на коня и на вятъра, давайки могъщ тласък на индустрията, която увеличава с десетки пъти обемите на производството си и започва да се нуждае от все повече лесно достъпни ресурси. Мащабите на световната икономика нарастват успоредно с технологичните нововъведения и ядрото на глобалния капитал започва отново да усеща, че е наедряло и е време да свлече старата си кожа, като се пренесе на място, бременно с перспективно бъдеще.
Първи лондонските банкери надушват огромния потенциал на младите Съединени щати. През 1849 г. първото пласиране на британски капитали в САЩ е организирано от американските финансисти Джон Пиърпонт Морган и Джордж Пийбоди, но още през 1837 г. лондонският клон на фамилията Ротшилд отваря свой банков офис в Ню Йорк, използвайки като подставено лице своя доскорошен служител Аугуст Белмонт. Между 1850 и 1914 г. размерите на британските кредити и капиталовложения в САЩ достигат 3 милиарда златни долара, срещу които Британия извлича дивиденти в размер на 5,8 милиарда златни долара. В резултат на това американската задлъжнялост спрямо Британия скача от 200 милиона през 1843 г. до 3,7 милиарда през 1914 г. Компенсацията на това задлъжняване било превръщането на САЩ в икономически колос.
Към 1900 г. САЩ са вече първата индустриална сила в света, но тази истина излиза наяве чак след избухването на Първата световна война. Войната разкрива и още една истина, която Германия разбира първа на собствения си гръб – за да бъдеш свръхсила, трябва да имаш едновременно технологична и индустриална мощ плюс огромни ресурси на собствената си територия, които да са лесни за транспортиране. Към 1914 г. Русия има ресурсите, но няма логистиката за бързия им превоз, както и не й достига индустриална и технологична мощ. Германия има технологии, индустрия, образовано население, но й липсват ресурси. Британия има всичко изброено, но ресурсите й са разхвърляни по цялото земно кълбо, превозът им отнема време и е уязвим по море. Единствено САЩ съчетавали в пълна мяра всички изисквания да бъдат истинска глобална сила: постоянно растящо и грамотно население, технологична и индустриална мощ и огромни ресурси на собствената им територия, чийто превоз бил неуязвим за вражески надводен и подводен флот, а едновременно с това тези ресурси били лесно достъпни благодарение на добре развитата мрежа от железопътни линии.
Другото, което превръща през XX век САЩ в новия самолетоносач на глобалния капитал, е фирмената и корпоративна организация. Американските корпорации първи и най-успешно съумяват да постигнат изключително високо ниво на вертикална концентрация на дейността си, създавайки ефективно административно управление и съкращавайки оперативните разходи и времето на производствения цикъл от суровината до крайния продукт. Ако британските едри компании по същество си оставали семейни или фамилни предприятия, американците въвеждат практиката на колективно и безлично управление от борд на директорите, създавайки модела на публичните компании, толкова разпространен днес.
Германците са единствените по онова време, които опитват да се съревновават с американците в концентрацията и организацията на бизнеса, но при тях концентрацията вървяла не вертикално, а хоризонтално под формата на картели на конкуриращи се компании, като липсвала американската организационна ефективност и гъвкавост. Процесите на концентрация, вертикализация и оптимизация на американския корпоративен бизнес били до голяма степен завършени към 1914 г., националната икономическа територия била усвоена и след Първата световна война американските корпорации тръгват на кръстоносен поход за завоюване на света, който завършва със зашеметяващ успех след 1945 г., когато САЩ се превръщат в световен кредитор и „работилница на света“.
Онова, което обаче отличава САЩ от предшестващите глобални търговско-финансови и индустриални империи, е географията и свързаната с нея мощ.
Венеция и Генуа са морски, крайбрежни субекти, чиято военна мощ е концентрирана във флота. Холандия е също крайбрежна и морска сила с нищожен сухопътен потенциал, и тя, подобно на италианските републики, не е в състояние да установи и поддържа колониален контрол в континентална дълбочина, а единствено под формата на опорни крайбрежни пунктове. Британия, която заменя и измества през XVIII век Холандия, не е крайбрежна, а островна сила с огромен флот, която притежава сухопътна мощ, достатъчна за настъпление в континентална дълбочина, но единствено спрямо крайно изостанали или разединени територии като например племената в Африка или раздробените индийски държавици. Срещу сравнително единни държави като Китай, Япония, Иран британската сухопътна мощ се оказва способна единствено да упражнява ограничен контрол под формата на крайбрежно влияние. И при първите промени в абсолютна стойност на мащабите на световната мощ, настъпили към 1900 г., британското могъщество се оказва недостатъчно за удържане цяла на имперската й конструкция. САЩ обаче се оказват нещо различно.
Краят на Първата световна война заварва Британия, противно на историческата й традиция, с втората по мощ в света сухопътна армия (след френската), което в съчетание с най-силния флот на планетата и неособено пострадалите й финанси, е основата за тотално глобално господство. В рамките на няколко години обаче британците съкращават сухопътните си сили до под санитарния минимум.
След 1945 г. САЩ не правят нищо подобно. За разлика от Британия, която е остров, Америка е цял материк, сила, която е едновременно морска и континентална, и американските стратези без съмнение проумяват, че при новите мащаби на световната икономика и на новите играчи, единствено държава-континент може да поддържа глобално превъзходство. А то изисква поддържането едновременно на колосална сухопътна и военноморска мощ, които на свой ред са в състояние да обезпечат спокойствието и успешните операции на преместилото се отвъд Атлантика ядро на глобалния капитал, смъкнал за пореден път отеснялата си змийска кожа.
Решавайки да бъдат едновременно и еднакво силни по суша и море, САЩ скъсват с традициите на предишните италиански, холандски и британски светове-икономики, залагащи само на морското господство и се връщат към времената и традициите отпреди края на XI век, когато е последният период на величие на Източната римска империя. Рим, бил той Първия или Втория между края на III век пр.Хр. и края на XI век сл.Хр., неизменно се стреми да поддържа едновременно огромна сухопътна и военноморска мощ като основа на глобалното си могъщество. Тази комбинирана мощ, съчетана със статута на долара на световна резервна валута (точно като византийската номизма в течение на 900 години) по неведомата логика на историческия кръговрат превръща именно САЩ в... Третия Рим. Русия от 400 години претендира, че заради православната си вяра тя е Третия Рим, но истината е, че не православието характеризира Рим, който е бил 1100 години езически. Символът на Рим е глобалната мощ.
Свързани текстове с: https://pogled.info/svetoven/zlatnata-zmiya-na-globalniya-kapital-i-neinite-lovni-poleta-ot-konstantinopol-do-nyu-iork-i-pekin.106106
(следва)
