/Поглед.инфо/ “Тези представители на буржоазията, които са се промъкнали в Партията, правителството, армията и в други сфери на обществото ни, са банда контра-революционери и ревизионисти. Когато условията им го позволят, те ще обсебят политическата власт и ще преобърнат диктатурата на пролетариата в диктатура на буржоазията… Партийните комитети на всички нива следва да са нащрек за такива хора”.

Думите са на Мао Дзедун и са публикувани в директива на Политбюро на Китайската комунистическа партия на 16 май 1966 г. Те са мотивът, с който той започва  кървавата Културна революция на Мао. Стотици хиляди, дори милиони учители, учени, лекари, монаси, художници, музиканти, артисти и пр. биватат подложен на нечовешки изтезания и убийства. Десетки хиляди учители са пребити до смърт от собствените си ученици и студенти пред училища и университети. И точно студентите са първите „червени стражи“ на културната революция на Мао, или хунвейбините. Със своя младежки плам те не само избиват цвета на нацията, но изгарят хиляди библиотеки, будистки храмове, църкви, джамии, напълно унищожават хилядолетно културно наследство на Китайската империя. Защото не отговаря на принципите на Мао и правилния комунизъм. Но зад младите хунвейбини са стояли посредствени и нереализирани, но продажни конформисти от света на изкуството, науката, от администрацията и пр. Те бързо са се ориентирали в новата ситуация, че могат да повлекат наивната китайска младеж за своите користни цели - да смажат, унищожат и убият талантливата конкуренция.

Следват десет години терор и мракобесие.

И в Съветския съюз по времето на Сталин биват избити хиляди учени, духовници и хора от света на изкуството. Защото не следват линията на официалната власт. Комунистическа България не прави изключение. В документ от 1957 г. от разсекретените архиви на ДС пише, че трябва да се превъзпита интелигенцията, че тя не бива да е вражеска, както и да се създаде нова социалистическа. В него се твърди, че интелигенцията наброява 68 775 души, като близо 8,5% е вражеска, ще рече над 5 000 лекари, юристи, писатели, певци, художници, артисти и пр. На много от тях е забранено да работят, други са изселени и запокитени в малки населени места, за да бъдат забравени. Известен е случаят с големият наш военен художник Борис Денев, на когото е забранено да рисува след като е освободен от ареста. Тайно, според Вера Мутафчиева, е ползвал боите на дъщеря си Славка да твори скришом. В документ от 1945 пък пише, че Златю Бояджиев може да рисува, но не бива да засяха обекти от важен стопански характер, а преди да започне нова картина където и да е в страната е трябвало местната милиция да му разреши с подпечатана бележка.

Защо припомням тези мрачни събития?

Преди дни изтече видеозапис от Народния театър. На него режисьорът Александър Морфов казва пред събрали се колеги артисти: „Имаме още едно отсъствие. Един гербаджийски боклук, който изхвърлихме от представлението", като има предвид актьора Евгени Будинов, който беше депутат от партията на Бойко Борисов. "Не може човек с тези разбирания и тази позиция в живота да е част от нашето представление", казва още режисьорът. Същият споделя за проведен телефонен разговор между него и Будинов, в който вторият го пита не го ли харесва, като артист, а Морфов му отговорил: „Харесвам те като артист, но като човек не те харесвам".

Помните ли кои нахъсват младите хунвейбини? Кои, заради користни подбуди и в стремеж да си разчистят сметките с конкуренцията се обявяват срещу „бандата контра-революционери и ревизионисти в Китай“? Каква е разликата между тях и Александър Морфов?

Всъщност по-страшни от използваните превъзбудени млади извършители на осакатяващите, обезобазяващи изтезания и убийствата във всяка диктатура са били другите - посредствените, обладани от черна и обсебваща злоба и завист, които цял живот са се чувствали недооценени. Те са били убедени, че е дошъл техният исторически шанс. И затова с жар са подстрекавали ученици, студенти, публиката в театралните салони и пр. да грабнат оръжието и да сеят „справедлива смърт“.

Аз съм последният, който може да бъде обвинен в симпатия към ГЕРБ и изобщо към десните партии. Но ще бъда винаги от първите, които ще се противопоставят над всяка проява на несправедливост, в която войнстващата и агресивна посредственост посяга на всяка форма на култура, изкуство, наука и вяра.

А случаят между Александър Морфов и Евгени Будинов е такъв.

* Позицията е само и единствено лична на Валентин Кардамски и на..., като по никакъв начин редакцията не се ангажира с нея!!!