/Поглед.инфо/ Кверцетинът е вещество в много плодове и зеленчуци, което дава част от предимствата на средиземноморската диета - еталон за здравословно хранене. По време на пандемията то добави още светлина към ореола си. Най-напред влезе в американските протоколи за профилактика и допълващо лечение на коронавирусната инфекция, след това залегна в препоръките на европейските лекари. Спечели доверието и на екип български учени фармаколози и имунолози, които го включиха в нова комбинирана хранителна добавка за подкрепа на неспецифичния имунитет при респираторни инфекции.

Кверцетинът има уникални биологични свойства, които

могат да подобрят

умствената и физическата

работоспособност

и да намалят риска

от инфекция

Тези качества формират потенциални ползи за цялостното здраве и по-голяма устойчивост на заболявания. В различни проучвания се откриват антиракови, противовъзпалителни, антивирусни, антиоксидантни ползи, както и психостимулиращи ефекти. Към тези свойсва се добавя и способността на веществото да потиска окислителните реакции и слепването на тромбоцитите (при което се образуват тромби) и добавената стойност да намаляват пропускливостта на капилярите.

Кверцетинът е флавонол, един от шестте подкласа флавоноидни съединения. Името се използва от 1857 г. и произлиза от quercetum (дъбова гора). Понякога в научните изследвания и производството на добавки названито се използва по-общо за обозначаване на молекули от кверцетинов тип.

Флавонолите от кверцетинов тип (предимно като кверцетинови гликозиди), най-разпространените от флавоноидните молекули, са широко разпространени в растенията. Те се намират в различни храни, включително в сравнително евтини и достъпни в повечето страни

ябълки, грозде,

портокали, пъпеш,

банани, дребните

горски плодове,

листата на чая,

червени марули,

червен и жълт лук,

шалот, домати,

зелени чушки,

традиционно зеле

и неговите по-изискани братовчеди като броколи и карфиол, картофи, целина, патладжани, в елда и още много други семена, в ядки. Съдържат го и някои видове мед, цветя, кори и листа.

Кверцетин се открива и в “лекарствени” растителни видове като гинко билоба, хиперикум перфоратум, самбукус канаденсис.

Според проучванията веществото се усвоява по-добре от храни в сравнение с добавки и по-добре от органични плодове и зеленчуци в сравнение с третираните с химикали. Най-известно е проучване на домати, което установява, че

органично отгледаните

домати съдържат

79% повече кверцетин

от произведените индустриално.

Освен това веществото се концентрира по различен начин в отделните части на фруктите и зарзавата. При червения лук например най-голямо е количеството в най-външните слоеве, и то в частта, която е най-близо до корените.

В абсолютна стойност рекордната концентрация на кверцетин е измерена в суровите каперси - 234 милиграма в 100 грама пъпки, а най-ниската - 2 милиграма, е в 100 грама листа черен и зелен чай. В живота обаче никой не яде каперси с шепи, да не говорим, че се предлагат консервирани, а нациите, които пият чай, включително съседите турци, си набавят значителни дози кверцетин само от уютната напитка, сварена от качествени листа чай, които не се икономисват при дозирането.

Реалният диетичен прием е резултат от обичайния начин на хранене на човека и кулинарните традиции. Логично най-много кверцетин приемат хората, които ядат много плодове и зеленчуци, като средиземноморските народи, и там, където растителната храна е основна част от менюто и има формиран вкус към чая.

Проучвания на хранителните навици на Запада показват, че

ябълката е най-важният

източник на кверцетин

във възрастта до 16-18 г.,

след което №1 става лукът

Но не е важно само колко кверцетин приема човек от храната или добавки, а каква е бионаличността на веществото - колко от него е усвоено. Очакваната абсорбция на кверцетин глюкозида - естествената форма на кверцетин, варира от 3 до 17% при здрави хора, приели 100 мг. Относително ниската бионаличност на кверцетин може да се дължи на ниската му абсорбция, многостепенен метаболизъм или бързо елиминиране.

Наличните доказателства от мащабно американско проучване например сочат, че кверцетин глюкозидите (като тези, които се намират предимно в лука) се усвояват далеч по-добре от неговите рутинозиди (основния кверцетин гликозид в чая).

* Заглавието е допълнено от Поглед.инфо