/Поглед.инфо/ Специалната военна операция /СВО/, според единодушното мнение на компетентните специалисти по международни отношения, е последният и решаващ акорд в процеса на преход от еднополярен свят към многополярен.

Многополярността понякога изглежда интуитивна, но щом се опитаме да дадем точни дефиниции или правилно теоретично описание, всичко става по-малко очевидно. Вярвам, че днес моята работа „Теория на многополюсния свят” е по-актуална от всякога. Но тъй като хората са забравили да четат – особено обемни теоретични текстове, ще се опитам да споделя основните положения.

Основното действащо лице на многополюсния световен ред не е националната държава (както е в теорията на реализма в международните отношения), но не е и Световното правителство (както е в теорията на либерализма в международните отношения). Това е Държавата-Цивилизация. Други имена за това са "великото пространство", "Империята", "ойкумена".

Терминът "държава-цивилизация" най-често се прилага за Китай. И древния, и съвременния. Още в древни времена китайците разработиха теорията за "Тянся" (天下), "Поднебесната", съгласно която Китай е център на света , като място на среща на обединяващото Небе и разделящата Земя. Освен това „Поднебесната империя“ може да бъде единна държава или може да бъде разложена на съставни части и след това отново сглобена. Освен това самият хански Китай се проявява като културообразуващ принцип за съседните народи, които не са пряко част от Китай - предимно за Корея, Виетнам, страните от Индокитай и дори доста независимата Япония.

Националната държава е продукт на европейската модерна епоха, а в някои случаи – и постколониална конструкция. Държавата-Цивилизация има древни корени и... неопределено променящи се граници. Държавата-Цивилизация понякога пулсира – ту разширяваща се, ту стесняваща се, но винаги оставаща постоянно явление. (Ето първото нещо, което трябва да знаете за нашата СВО.)

Съвременният Китай се държи в международната политика стриктно според принципа на "Тянся". Инициативата „Един път, един пояс“ е отличен пример за това как изглежда това на практика. А китайският интернет, който прекъсва всякакви мрежи и ресурси, които биха могли да отслабят цивилизационната идентичност на входа на Китай, демонстрира как се изграждат защитни механизми.

Държавата - Цивилизация може да взаимодейства с външния свят, но никога не изпада в зависимост от него и винаги запазва самодостатъчност, автономия и автаркия.

Държавата-Цивилизация винаги е нещо повече от държава както в пространствения, така и във времеви (исторически) аспект.

Русия все повече гравитира към същия статут. След началото на СВО това вече стана не просто желание, а спешна нужда . Както в случая с Китай, Русия има всички основания да твърди, че е именно цивилизация. Тази теория е най-пълно разработена от руските евразийци, които въведоха понятието „държава-свят” или – което е същото – „руски свят”. Континент-Русия. Собствено концептът Русия-Евразия е пряка индикация за цивилизационния статус на Русия. Русия е нещо повече от национална държава (която е Руската федерация). Русия е отделен свят.

Русия беше цивилизация в епохата на Империята и остана такава в съветската епоха. Идеологиите и режимите се промениха, но идентичността остана същата.

Борбата за Украйна не е нищо друго освен борба за Държавата-Цивилизация. Същото важи и за мирната съюзна държава на Русия и Беларус и икономическата интеграция на постсъветското евразийско пространство.

Многополюсният свят се състои от Държави-Цивилизации. Това е един вид свят от светове , мегакосмос, който включва цели галактики. И тук е важно да се определи колко такива държави-цивилизации дори теоретично могат да съществуват?

Разбира се, Индия принадлежи към този тип, тя е типична Държава-Цивилизация, която и днес има достатъчен потенциал да се превърне в пълноправен участник в международната политика.

По-нататък ислямският свят - от Индонезия до Мароко. Тук разделението на държави и различни етнокултурни анклави все още не ни позволява да говорим за политическо единство. Има ислямска цивилизация, но въпросът за нейното сглобяване в Държава–Цивилизация е доста проблематичен. Нещо повече, историята на исляма познава няколко вида Държави-цивилизации - от Халифата (Първи, Омаядски, Абасидски и т.н.) до трите компонента на империята на Чингис хан, обърнали се към /приели/ исляма (Златната орда, държавата на Илханите и улусът Чагатай), персийската държава на Сефевидите, държавата на Моголите и накрая Османската империя. Очертаните някога граници са актуални и днес. Но процесът на сглобяването им в една структура изисква значително време и усилия.

Латинска Америка и Африка са в същото положение - две макроцивилизации, които остават доста разделени. Но многополярният свят по един или друг начин ще тласне интеграционните процеси във всички тези зони.

Сега най-важното: какво да правим със Запада? Теорията за многополярният свят отсъства в номенклатурата на теориите за международните отношения в съвременния Запад.

Днес доминиращата парадигма там е либерализмът , който по принцип отрича всякакъв суверенитет и каквато и да е автономия, отменя цивилизации и религии, етнически групи и култури, заменяйки ги с насилствена либерална идеология, концепцията за "правата на човека", индивидуализъм (водещ до пределите на джендърната и трансджендърната политика), материализъм и технически прогрес, издигнати до най-висша ценност (Изкуствен интелект). Целта на либерализма е да премахне националните държави и да създаде Световно Правителство, основано на западните норми и правила.

Тази линия е следвана от Байдън и съвременната Демократическа партия в Съединените щати, както и от повечето европейски управляващи. Това е глобализъм . Той категорично отхвърля Държавата-Цивилизация и всякакъв намек за многополярност. Затова Западът е готов за война с Русия и Китай. В известен смисъл тази война вече се води – в Украйна и в Тихия океан (проблемът за Тайван), но засега се разчита на прокси актьори.

Има и друга влиятелна школа на Запад – реализмът в международните отношения. Тук националната държава се счита за необходим елемент от световния ред, но само тези, които са успели да постигнат високо ниво на икономическо, военно-стратегическо и технологично развитие, имат суверенитет – почти винаги за сметка на другите.

Ако либералите виждат бъдещето в създаването на Световно Правителство, то реалистите виждат бъдещето в съюз на водещи западни сили, които установяват глобални правила в техен интерес. И отново, както на теория, така и на практика, Държавата-Цивилизация и многополюсният свят се отхвърлят категорично.

Това създава фундаментален конфликт вече на ниво теория. А липсата на взаимно разбирателство тук води до най-радикалните последици на ниво пряка конфронтация.

В очите на привържениците на многополярността Западът също е Държава-Цивилизация или дори две – северноамериканска и европейска. Но западните интелектуалци не са съгласни с това: те нямат теоретична рамка за това – познават или либерализъм, или реализъм, и никаква многополярност.

Има обаче изключения сред западните теоретици, като Самюъл Хънтингтън или Фабио Петито. Те, за разлика от преобладаващото мнозинство, признават многополярността и появата на нови участници под формата на цивилизации. Това е обнадеждаващо, защото чрез подобни идеи е възможно да се изгради мост от привържениците на многополярността (Русия, Китай и др.) към Запада. Такъв мост поне би направил преговорите възможни. Междувременно Западът категорично отхвърля многополярността и самата концепция за „Държава-Цивилизация“, разговорът ще се води само на ниво сблъсък на груба сила – от военни действия до икономическа блокада, информационни и санкционни войни и т.н.

Последно нещо. За да спечели тази война и да се защити, самата Русия трябва първо ясно да разбере многополярността. Вече се борим за нея, но все още не разбираме напълно какво е. Затова спешно следва да се разпуснат либералните мозъчни тръстове, създадени през периода Горбачов-Елцин, и да се създадат нови – многополярни.

Необходимо е също така да се изгради самата образователна парадигма – преди всичко в МГИМО, Московския държавен университет, Руския университет за приятелство на народите, Института Морис Торез, Дипломатическата академия и специализираните университети. И накрая, наистина да се обърнем към разширената и пълноценна евразийска мисловна школа , която доказа своята максимална актуалност, но срещу която продължават да се борят открити и прикрити атлантисти и чужди агенти, които са проникнали дълбоко в нашето общество.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели