/Поглед.инфо/ Предлагам десет предварителни прогнози за развитието на политическата криза в Турция, десет дни след нейното начало.
Ако бях приключил обощаващия си годишен анализ на политическите процеси в Турция в средата на месец декември, вероятно щях да го финализирам с дата 16 декември и подписаното от комисаря по вътрешните работи на ЕК Сесилия Малстрьом и външния министър Ахмет Давутоглу „Споразумение за реадмисия с ЕС“.
Споразумението символизираше неочакван успех на един сложен цикъл на отношения , чието начало е кризата от месеците юни – юли, известна като „Кризата на Гези парк” и „Движението Таксим”. Съветът на ЕС замрази на 27 юни преговорите за пълноправно членство в ЕС по цяла серия глави и предизвика изключително остра полемика по отношение на демократичните институции и поведение на турското правителство .
Десет часа след това знаменателно събитие от 16 декември, предходните оценки бяха сринати, а присъствалият на церемонията министър на вътрешните работи Муаммер Гюлер трябваше да научи шокиращата новина за серия арести, включително и на собствения си син.
Имената на заподозрените включваха министри и синове на министри, висши ръководители на държавни банки, бизнесмени и строителни предприемачи. Откритите от полицията пари – турски лири, евро и долари, сложени в кутии от обувки, надхвърлиха всички възможни представи за подкуп, а снимките на кашони с банкноти се задържаха на първите вестникарски и интернет-страници с дни.
Така операцията „Големият подкуп”, започната по нареждане на прокуратурата и провеждана от силите за сигурност и полицията, без знанието на висшето си ръководство, зачеркна всички предходни анализи и обобщения.
Да шокираш страна като Турция с разкрития за корупция, за подкуп, за покровителствени от политици проекти и търгове, е безнадежна работа. С подобни доказани и недоказани обвинения бяха „награждавани” цяла серия от политически лидери и техните родственици от 80-те и 90-те години. Днес вероятно малцина си спомнят за първата жена министър-председател Тансу Чиллер и нейната Партия на верния път. Или за друг министър-председател – Месут Йълмаз от Отечествената партия. Те, както и една поредица от ръководители на държавни банки, енергийни и петролни дружества, бяха обект на парламентарно разследване с години. Турската политическа сцена в някаква степен е своеобразно гробище на партии, провалили себе си в корупционни схеми, подкупи и съдебни процеси. Закономерно, по време парламентарните избори през 2007 и 2011 година, четири политически партии обраха вота на 90 % от избирателите. /1/
В класацията наTransparency Internationalза равнището на корупцията - 2013 г. Турция заема 53-то място от 177 държави. За сравнение, след нея са „престижни” дестинации като Хърватска – 57, Чехия – 58 , Словения – 61, Италия – 69. България е 77-а, но е изпреварила Гърция, която е 80-та. / 2 /.
Оказа се ,че, както в историята, така и в световните класации, разумните анализатори виждат на първо място предупреждение. Всички останали ги възприемат като присъда и трайно проклятие. Но това е друга тема.
2013 година – краят на „Десетилетието на Ердоган” или начало на нов политически цикъл
В началото на годината предложих разширен анализ на „Десетилетието на Ердоган”, както и на външнополитическата доктрина, следвана от управляващата Партия на справедливоста и развитието / ПСР/./3/
Р. Т. Ердоган е турския министър-председател с най-продължителен мандат след Втората световна война,т.е. след прехода от еднопартиен към многопартиен парламентарен режим. Начело на образуваната през 2001 г. Партия, той спечели три последователни парламентарни избори с нарастваща подкрепа на избирателите – от 34 % през 2002 г., през 42,5 % през 2007 г., до 49,5 % през 2011 г. Десетпроцентната избирателна бариера за влизане във Великото национално събрание на Турция /ВНСТ/ осигури предимство на т.н. мажоритарна демокрация, а обединението на своеобразната коалиция на консервативни, происляместки, националистически и традиционалистки настроени кръгове от избиратели гарантира на Ердоган твърда подкрепа при най-острите политически сблъсъци със светското и прокемалистко начало в политиката, в магистратурата, в офицерския корпус, в университетските среди. Мощният приток на „зелени” арабски капитали, либерализацията и експортноориентираната икономическа политика даде завършен характер на това, което в навечерието на „арабската пролет” е възвеличавано като „турски модел” за ислямския свят.
В средата на 2013 г. управляващата ПСР и нейният лидер концентрираха усилия, внимание и ресурс в посока на предстоящите три избирателни кампании през 2014-2015 г. – местни, президентски и общи парламентарни избори. Политическата опозиция внушаваше безсилие, неокемалистките сили в армията бяха неотрализирани със съдебните процеси „Ергеникон”, а ограниченията в продажбата на алкохол след 22.00 ч. трудно можеше да концентрира сериозна обществена подкрепа.
Така протестите в защита на „Гези парк „в центъра на Истанбул и „Движението Таксим” в края на май и началото на юни можеше да се окаже само епизод в традицията на градските протести на светските сили в турското общество. Полицейското насилие и свръхарогантното поведение на силите за сигурност изведе на площадите хиляди разгневени граждани, мнозинството от които до този момент трудно можеха да бъдат различени в политическото противопоставяне. Срещу управляващата партия и персонално срещу Р. Т. Ердоган се изправи една разнолика и неконсолидирана, но мощна и мотивирана опозиция.
В тези условия Р. Т. Ердоган следваше своя сценарий – не промени предварителната си програма, мобилизира собствения си избирателен корпус, зададе темата за „външен заговор” в организацията на протестите, комбинира публични разговори с подбрани интелектуалци, обещание за референдум по проекта „Гези парк“ , съчетани с полицейско свръхприсъствие и използване на технически средства като водни оръдия и изстрели с газови патрони.
Движението „Таксим” даде пет жертви, а съдебните процеси срещу 225 души продължават и до днес. Характеристиката на протестите обаче остана в рамките на „новите” интернет организации, които са далеч от формирането на свои мрежи, лидери и програми.Те показаха потенциала на предупреждение, което управляващите се надяваха да отшуми.
Нещо повече – Ердоган мобилизира външнополитическия потенциал на държавата и след четири месеци реализира „пробив” в преговорите за пълноправно членство в ЕС. На 5 ноември беше отворена глава 22 - Регионална политика, а на 16 декември беше подписано споменатото вече „Споразумение за реадмисия“. Според лидерите на управляващата партия, този акт е „крайъгълен камък” на турската външна политика и документ, откриващ реална възможност за въвеждане на безвизов режим в период до 3 години. Това трябваше да внуши на турските граждани и на външния свят, че Р. Т. Ердоган и ПСР са се „върнали” на европейския си път /4/. Още повече, че ЕС и брюкселската бюрокрация се бяха концентрирали в друго направление – в Източно партньорство и в триумфалното приключване на мандата на тези 27 еврокомисари и на този Европарламент .
Пълният провал на Вилнюската среща и вълната на протести в Киев не помрачи поредната среща между Р. Т. Ердоган и Вл. Путин в Петербург ,която стабилизира стратегическото руско-турско партньорство. Както биха казали в някои театрални среди - на сцената не висеше пушка и по тази причина не се очакваше и изстрел.
17 декември 2013 г. – границата е премината, а митовете – сринати
В ранната сутрин на 17 декември силите за сигурност атакуваха с прокурорски заповеди десетки квартири, включително на синовете на трима министри – на вътрешните работи Муаммер Гюлер, на икономиката Зафер Чаглаян и на околната среда и градското развитие Ердоган Байрактар, на Риза Зарраб - азербайджански бизнесмен с ирански паспорт, на Сюлейман Аслан - генерален мениджър на държавнатаHalkbankasiи на още 52-е ключови фигури в администрацията и бизнеса.
Гигантският скандал разкри пред турското общество участието на ключови политически фигури в сделки с ирански газ, срещу тонове злато, разрешение за незаконно строителство, за подкупи в милиони, подредени в кутии от обувки. /5/
Часове след това, министър-председателят отстрани ръководителите на дирекции в службите за сигурност и полицейски управления в най-големите турски мегаполиси, а кампанията засегна в следващите дни над 500 полицейски чинове. Р. Т. Ердоган повтори на 100 % поведението си от месец юни, по времето на кризата „Таксим”. Той определи арестите при операция „Големият подкуп” като политически спекулации и партизанщина на вътрешни и външни врагове на държавата и управляващата партия. В този кръг медиите осветиха Фейтуллах Гюлен и неговата организация „Hizmet”, полицейски началници и магистрати, сенчестия бизнес и дори неназования американски посланик. Враговете на министър-председателя се оказаха еврейските лобита Израел, университетските и светски кръгове, опозицията и служители в сферите на сигурноста. /6/
Ердоган повтори сценария от кризата през юни, когато в нейния разгар не отмени външнополитическата си програма - официалните посещения в три страни от Магреба и два дни посвети на визитата си в Пакистан.
На 25 декември, след консултации с президента Абдуллах Гюл, министър-председателят представи промените в кабинета и новите 10 министри. За част от тях е добре известно, че принадлежат към най-тесния кръг около Ердоган и са привърженици на „твърдата” и „безкомпромисна” линия на поведение към доскорошните си съюзници и приятели от Движението на Ф.Гюлен. /7/
На десетия ден от началото на политическата криза вече са налице няколко тенденции, които ще доминират в турското общество в следващите три месеца до местните избори на 30 март 2014 г.
Първо, сериозен удар е нанесен върху представата за Р. Т. Ердоган като безспорен лидер, а управляващата партия - като предизвестения победител в предстоящите избори. Ако бъдещите разкрития засегнат членове на семейството на министър-председателя, то многократно обсъжданият проект за избора му през август 2014 за президент става все по-труден.
Второ, налице е сериозно разцепление в управляващата партия – подадоха оставки трима депутати, критични оценки звучат вече от устата на бивши министри, а опозицията на силите на Движението „Hizmet” и на живеещия в САЩ Ф.Гюлен създава реални предпоставки за появата на нова политическа формация, аналогична на ранната ПСР.
Трето, политическата криза незабавно рефлектира в отношенията с ЕС и отстраняването на досегашния министър Егемен Багъш е очевиден знак за това. За една седмица, от страна на комисаря по разширяването Щ. Фюле и на лидера на Групата на социалистите и демократите Х.Свобода, бяха направени сериозни оценки и предупреждения към турското правителство, както по отношение на равнището на корупция, така и по отношение на независимоста на съдебната власт.
Четвърто, за пореден път Р. Т. Ердоган постави на изпитание стратегически международни връзки и отношения. Под съмнение са поставени предсказуемостта на цялата външнополитическа програма на това правителство и на министър Ахмет Давутоглу като негов теоретик.
Пето, за пореден път парламентарната опозиция, в лицето на социалдемократите от Народно-републиканската партия и националистите от Партията на националистическото движение, демонстрираха безсилие и невъзможност да възглавят обществения протест. Техните лидери К.Калъчдароглу и Д.Бахчели останаха на познатото равнище на обвинения срещу управляващата партия. За разлика от мащабните протести през юни, демонстрациите срещу правителството и срещу Ердоган през декември бяха по-малобройни и бяха бързо разпръснати от полицията.
Шесто, разкритията от 17 декември потвърдиха за пореден път връзката между ембарговите санкции на САЩ и ЕС срещу Иран и корупционната среда, която те създават, т.е. потвърди се позната ни ситуация с ембарговата политика срещу бивша Югославия.
Седмо, висшето военно командване, в лицето на Началника на Генералния щаб генерал Неждет Йозел, декларира вярност към легитимното правителство и неутралитет по отношение на политическата криза. Споменът за военните преврати от 1960, 1971 и 1980 г., както и декларацията на военните от 27 февруари 1997 г., с която беше свалена от власт Партията на благоденствието – формацията от която започва политическата си биография Ердоган, очевидно тревожат министър-председателя. /8/
Осмо, пряката словесна атака от страна на Р. Т. Ердоган срещу посланика на САЩ в Турция Франисис Ричардоне само потвърди съмненията, че част от разкритията на прокуратурата, финансовото разузнаване и силите за сигурност са постигнати с външна подкрепа. Напредъкът на преговорите по иранската ядрена програма и перспективата за облекчаване на ембарговите ограничения най-вероятно сериозно тревожат Съединените щати. Изграждането на стратегическа коалиция Иран-Турция-Русия-Китай може да срещне противодействие единствено чрез елеминиране на част от участниците в тази четворка.
Девето, много от турските анализатори и блогъри изведоха в заглавията на своите материали крайни и катастрофични прогнози. Те варираха от „Краят на ПСР”, „Мечтата на Ердоган се превърна в кошмар” до ”Ердоган е най-големия враг на себе си”. Мнозина предвиждат края на шеметната политическа кариера на министър-председателя, а някой дори направиха паралел с другия турски премиер, управлявал страната 10 години – обесеният след съдебен процес Аднан Мендерес, когото Ердоган определя като свой кумир.
Десето, турският министър-председател и ръководството на управляващата партия вече не разполагат с допълнителен времеви хоризонт. Сривът на борсовите индекси и курсът на турската лира спрямо долара и еврото продължават с ускорени темпове. Буквално следващите седмици ще бъдат решаващи за излизане от националната кризисната схема .
Тук са възможни няколко хипотези – за промени в устава на партията и отпадане на бариерата от три мандата за всички ръководни позиции, запазване на единодействието с групата на по-умерения Аб. Гюл, а защо не и извънредни парламентарни избори, след провеждане на местните избори от 30 март. Р. Т. Ердоган демонстрира своя политически инстинкт за оцеляване, воля за борба и традиционния си маниер за мобилизиране на привържениците си. Това, което още на този етап може да прогнозираме, е очакване на пореден скандал.
________________________
2/ http://www.transparency.org/cpi2013/results#myAnchor1
3/ Маринков,Б., Десетилетието на Ердоган” , сб.Балканите през първото десетилетие на 21.век,С.2012,с.350-375 ,
Маринков,Б., Преход от регионална към глобална сила.Външнополитическите приоритети и регионални направления във външната политика на Турция, сб. Балканите през първото десетилетие на 21.век, С. 2012, с.376-402.
http://www.radikal.com.tr/turkiye/baris_gulerin_evindeki_aramadan_ilk_goruntuler-1166837
http://www.gazeta.ru/politics/2013/12/18_a_5810081.shtml
http://www.regnum.ru/news/fd-abroad/1747643.html
http://www.todayszaman.com/columnist/abdullah-bozkurt_334551_erdogans-imagined-enemies.html
http://www.iarex.ru/articles/43974.html
http://www.sabah.com.tr/fotohaber/gundem/iste-yeni-bakanlarin-ozgecmisi?albumId=52255&tc=21&page=1
8/ http://www.radikal.com.tr/politika/genelkurmay_baskani_ozel_para_makinesi_koydular-1168381
